Александър Белов
Метал и воля (36)

35.

Белов излезе от ресторанта и разочаровано огледа пустата улица. Ама че кварталче, наоколо нямаше нито една кола! Трябваше да измине пеша минимум пет километра, за да стигне до хотела. А информацията, която получи, така го пришпорваше, че направо му се щеше да тича!

Трябваше веднага да замине за Махачкала, оттам да стигне до западните райони на Дагестан, а сетне — до Чечня. Саша не знаеше и не искаше да знае как ще мине през граничните постове и ще избегне проверките и досадните разпити по пътищата, но беше сигурен, че ще се справи. Защото в някое планинско селище го очакваше Ярослава!

Но накъде да върви, в каква посока беше гарата? Слава богу, чувството му за ориентация беше безпогрешно. След като определи посоката, Белов закрачи по непочистената от снега улица към центъра на града. Вървеше и размишляваше. Добре де, за него играта със смъртта беше удоволствие! Ами момчетата? Какво да прави с тях? Защо трябваше да мъкне със себе си Федя, миротвореца, кой му бе дал право да излага под куршумите Доктора и куция Витя? Още повече, че последният вече бе лежал в чеченските зандани!

Дали пък да не избяга от тях без излишни приказки и обяснения? Не можеше да постъпи така, защото щяха да се обидят, а да обиждаш верните си приятели, без да имаш сериозни основания за това, беше, както се казва, гадно!

Не, нямаше да скрие нищо от тях, щеше честно да им каже, че има намерения да се промъкне в Чечня и планинското селце, където го очакваше кавказката пленница. Това си беше негов проблем и негова задача, която той щеше да изпълни на всяка цена. А пък за момчетата щеше да е по-добре да се приберат в Москва. Защо и те да рискуват живота си?

Естествено, щяха да хленчат: ама как така, как може?! Ти за кого ни вземаш? Кой ти дава право да ни обиждаш с недоверието си?

И нямаше как да не се съгласи с това.

— Правилно разсъждаваш, братко — чу той спокойния уверен глас на Фил. — Тръгнете заедно.

— Пастирът и стадото трябва да са заедно — обади се и Космос. — Не се съмнявай в това, всичко е вярно!

Беше му приятно и болезнено да си спомни загиналите си братя и да чуе гласовете им. Никой не му пречеше да си говори с тях, заснежената улица беше пуста, а хората се бяха изпокрили в уютните си апартаменти под сигурната защита на металните врати и сложните ключалки. Макар че в този квартал хората най-вероятно продължаваха да живеят в комунални квартири. Саша свърна в двора на една стара сграда, строена още преди революцията.

— Стой! Горе ръцете! — разнесе се зад него нечий глас.

Белия се обърна и видя едната мутра, с която до преди малко беше пил бира в „При Герасим“. От сгънатата му в лакътя ръка стърчеше пистолет ТТ…

— Ти не беше ли браточката на Грот? — попита Саша, запазил самообладание, и направи крачка напред, за да установи контакт с килъра.

— Да, бе, мамка му — съгласи се бандитът.

Очевидно нервничеше и не можеше да събере сили да натисне спусъка.

— Е, и какво, така ли ще стоим? — полюбопитства ехидно Белов и направи още една крачка напред, но не успя нито да удари, нито да избие пистолета от ръцете на този явно несъмнен дебютант.

Мутрата подскокна, разкрещя се от болка и се свлече в снега, а на неговото място се появи Витя, който застана пред Белов с окървавеното мачете в едната ръка и с ножницата му в другата.

— Ти пък откъде се взе, дете невинно? — изненада се Белов.

Витя го погледна в очите, клекна и избърса ножа си в якето на килъра.

— А пък ти твърдеше, че ще се справиш сам — насмешливо отбеляза приятелят му.

— Добре де, не бях прав! — извини се Белов. — Да се махаме оттук! Да си плюем на петите!

— Защо трябва да си плюем на петите? — разсмя се Злия.

Той излезе на улицата и посочи древен москвич, паркиран до тротоара с включен двигател.

— Да си плюем на колелата. Моля, седнете в каретата, сър. Наех го за едно денонощие… Боже, какво щеше да правиш без мен?

— Млъкни, убиецо — прекъсна го с престорена строгост Белов и се настани на предната седалка в скрибуцащата кола. — Внимавай какви ги вършиш, за последен път ти прощавам. Ако това се случи още веднъж, ще те нашибам с дрянова пръчка…