Александър Белов
Метал и воля (6)

5.

Бялата лада бавно се движеше в потока коли по „Садовое кольцо“. Зад волана седеше мрачният Белов, а до него — замисленият Федя. Саша се въсеше, тъй като от главата му не излизаше неочакваното предложение на Олга да се срещнат. По принцип, той се досещаше за какво ще стане дума. Естествено, за неговото възможно завръщане във фонда. Тя все не можеше да се успокои по този повод и странно как не разбираше, че този въпрос просто не го интересува.

Впрочем, той нямаше защо да се учудва от това. В живота винаги ставаше така: срещаха се два кораба в морето, плаваха известно време по един и същи курс, опираха бордовете си един о друг, а после се разминаваха всеки по своя път! И всичко това се случваше, защото дрейфът в различни посоки започваше първо в самите тях. Това или беше свързано с възрастовите им промени, или беше заложено от природата като програма. И тази програма беше различна за всеки. Не всички двойки можеха до края на живота си да се променят в една и съща посока, при това — в синхрон…

Федя с любопитство разглеждаше през прозореца колите, минувачите, жилищните сгради и търговските центрове. Изобщо не можеше да свикне, а още по-важно бе, че не искаше да свикне с шумния градски живот! Когато се озова зад борда на цивилизацията и се приземи на сметището, всичко в Москва беше по-различно и някак по-скромно. Преди, когато по улицата преминеше някой мерцедес или рено, събитието се обсъждаше цяла седмица след това, а сега дори дългият линкълн не изненадваше никого. А това скромно пежо с цвят меланж вече за кой ли път се мяркаше в огледалото за обратно виждане! И, естествено, те още не бяха успели да се отдалечат от блока си, когато то се лепна за тях!

— Саша, струва ми се, че ни пасат…

— Виждам, че ни пасат. Не си върти главата насам-натам, дръж се спокойно… Ей сега ще проверим.

Федя не грешеше, наистина ги пасяха. Бяха им направили опашка нагло, безцеремонно, без да се крият зад другите коли. Сякаш им предлагаха да си поиграят на гоненица. Е, в такъв случай щеше да им се наложи да се включат в играта.

Белов се престрои в първата крайна редица. Пежото повтори маневрата му и също се престрои там. Бялата лада даде мигач, че ще завие надясно, но не зави, а напротив, засече черната волга и се скри зад дългия фургон. Имаше вероятност преследвачът да реши, че будалата, когото преследва, все пак е завил, и да хукне да го издирва.

Но не стана така. Пежото задмина фургона и отново се закачи за тях. Гадината беше с опит! Ами ако направим друго? Белов стигна до булеварда, зави надясно и се вмъкна в един двор с два изхода, който му беше познат. Постоя там около пет минути и бавно се измъкна на паралелната улица. Точно там, където го изчакваше преследвачът. И движението на тандема продължи. А времето ги притискаше. Сигурно Олга вече седеше в „Зимна виелица“ и се нервираше.

На Белов страшно му се прииска да разбере кой се крие зад затъмнените стъкла на чуждестранната кола. Дали пък да не предизвика малка катастрофа? Внезапно да натисне спирачки така, че пежото да удари предницата си в задната броня на ладата? Но не биваше да го прави, защото веднага щеше да се появи пътната милиция, а срещата с нея не беше безопасна. Независимо от прошката на президента. Освен това, нямаше да стигне навреме в „Зимна виелица“. А и нямаше гаранция, че преследвачите са невъоръжени.

На излаза към Волгоградско шосе Белов забеляза колата на транспортната милиция, скрита край пътя. Той се престори, че се кани да завие надясно и включи съответния мигач, сетне рязко зави наляво и под зоркото око на пътните милиционери отново се превърна в примерен участник в уличното движение. За сметка на това преследвачът му започна да се колебае, опита се на два пъти да се престрои в другата редица и с несигурното си поведение привлече вниманието на пътните органи.

Белов също намали, но той не беше застрашен от никаква опасност: документите му бяха изрядни, в колата нямаше оръжие, на пръв поглед Саша приличаше на типичен будала със скромна кола родно производство, докато в пежото зад него явно се спотайваше голяма риба. Единият пътен полицай се приближи до ладата, а другият — до пежото.

Сега техният преследвач щеше да е принуден, ако не да излезе от купето, то поне да свали матираното си стъкло. Белов се изненада. Дори помисли, че се припознава. Беше именно Глигана, а не просто някаква мутра, която прилича на него, понеже се говореше, че многострадалният престъпен бос се е преселил някъде или в Турция, или в Арабските емирства. Значи отново беше в Москва и пак се държеше като чакал, пак го преследваше. Интересно дали правеше това по нечие нареждане, или в собственото му оскъдно мозъче се бе зародил някакъв план?

Пътните милиционери веднага пуснаха скромно облечения Белов, а когато видяха и изтерзания от алкохола Федя, решиха, че ще бъде грях да тормозят тези мизерници. Ала задържаха пежото. Милиционерът накара дебелият шофьор да му помига с мигачите, да включи и изключи стоповете и дългите светлини, дълго рови из багажника му, а сетне провери номерата на двигателя, шасито и каросерията. Накратко — приложи вече добре отработения метод за въздействие върху шофьорската психика. Глигана имаше доста апетитен вид, а от задния джоб на дънките му стърчеше портфейл. Старият познайник на Саша никак не искаше да се сбогува с „трудовите си спестявания“ и се опитваше да обясни нещо на недоволните милиционери, притискаше ръце до гърдите си, нареждаше врели-некипели и се позоваваше на нещо.

Белов остави Глигана в лапите на пътните милиционери, вля се в потока автомобили, зави на кръстовището, подмина две пресечки и зави още веднъж. А след като се убеди, че покрай него е чисто, бавно потегли към „Нови Арбат“. Щом пристигна на мястото на срещата, погледна към Федя и каза:

— Сега ми предстои важен разговор. Ти стой тук. Ако се случи нещо, а ти знаеш какво би могло да се случи, изчезвай веднага. И не си подавай носа в „Зимна виелица“.

— Ама нали уж отиваше на среща — припомни му Федя, щом забеляза ескорта от два джипа, пълни с едри каяци на паркинга на „Зимна виелица“. — Да не би да имаш среща с английската кралица?

— Точно така, с кралицата, само че не с английската — подсмихна се Белов. — Общо взето, не би трябвало да се случи нищо лошо, но за всеки случай не гаси мотора.

Фьодор кимна в знак, че всичко му е ясно и че ако настане клане, ще потърси Витя или Доктора. Белов излезе от колата и се отправи към входа на „Зимна виелица“.