Сандра Браун
Последният ден на карнавала (43)

Епилог

— Тя е прекрасна, Бърк.

— Да, прекрасна е.

Двамата с Нанси Стюърт седяха на люлеещата се пейка на верандата на Дред. Беше горещ, спокоен и влажен Ден на труда. Почиваха си на сянка, докато Дред преподаваше на останалите уроци по риболовство на кея.

Бърк се запита какъв ли е произходът на парчето месо, което Дред използва за стръв. Доколкото знаеше, никой не бе разследвал изчезването на двамата мъже, които Дювал беше изпратил с Грегъри Джеймс.

— Искам да кажа — рече Нанси, — че Реми е красива и душевно.

— Знам какво искаше да кажеш. И аз имах същото предвид.

Тя се разсмя и му припомни дните, когато Кев беше жив и тримата се събираха в тяхната кухня на кафе и приятелски шеги.

— Все пак не ти е убягнало от вниманието, че булката ти е страхотна.

Бърк се усмихна виновно и гордо като малко момче, направило първото си бягство от къщи — през оградата на съседа.

— Не, това не е убягнало от вниманието ми.

Наблюдаваше как Реми слуша внимателно Дред и следва инструкциите му с решителността на новопокръстен, след това се усмихна на един негов комплимент.

Господи, колко я обичаше! Толкова много, че чак се плашеше. Понякога го болеше. С всеки ден влиянието на Дювал изчезваше по малко. Скоро щеше да бъде само един мрачен спомен. Реми се превръщаше в уверена жена, сигурна в себе си и в любовта му.

— Работата в галерията, изглежда, й харесва — забеляза Нанси.

— Влюбена е в нея. И е много добра. Миналата седмица присъствах на една изложба. Докато обсъждаше картините с клиентите си, не можах нищичко да разбера, обаче те попиваха всяка нейна дума.

— Гордееш се с нея.

— Дяволски се гордея — отвърна сериозно той. След това прибави със същия тон: — Благодаря ти, че й стана приятелка, Нанси. Тя никога не е имала приятелка.

— Не го чувствам като задължение. Тя ми харесва.

Той се обърна, за да постави празната си кутия безалкохолно върху един обърнат варел и, без да иска, бутна колекцията от пощенски картички на дървения под. Бърк се наведе да ги вземе.

— Да не би Дред да си пише с някого? — попита Нанси.

— В известен смисъл. Един наш стар приятел.

Картичките бяха изпратени от най-различни места на страната и с дати през една седмица. Нито една от тях не беше подписана. Всичките бяха от Грегъри Джеймс. Съобщенията бяха кратки, по едно-две изречения, и доста загадъчни за човек, който не знаеше обстоятелствата около бягството на младежа от Ню Орлиънс. Загатваше и за смъртта на Дювал и облекчението, което му бе донесла тази новина. Всъщност картичките бяха изпратени, за да уведоми Дред, че е жив и здрав и мисли усилено за посоката на живота си оттук нататък.

Последната картичка носеше клеймо от Санта Фе. Целият текст беше: Свети Лука 15: 11-24. Дред беше погледнал в Библията, за да види притчата за блудния син.

— От доста време го няма — рече Бърк на Нанси. — Но ми се струва, че вече мисли да се връща.

 

 

— Хей, хванах една!

Викът привлече вниманието им към кея, където Флара, за завист и възхищение на останалите рибари, държеше високо улова си. Дейвид Стюърт, по-големият син на Нанси, й предложи да свали рибата от кукичката вместо нея. Нанси довери на Бърк, че Флара е подкопала сериозно мнението на синовете й, че всички момичета са противни, грозни и тъпи.

— Преди да срещнат Флара, и двамата се кълняха, че никога няма да имат нищо общо с противоположния пол. Тя охлади решителността им.

— И тя ги харесва. Горкото дете, никога не е имало друго семейство, освен Реми. Но наистина е страхотна, с ум като бръснач, забавна. Очаква тази есен да тръгне в смесено училище. — Той се засмя и прибави: — Дори и мен харесва. Постоянно ми досажда с въпроса кога Реми ще забременее.

— Реми ми довери, че планирате да имате бебе.

— Правим всичко възможно — каза той и усети, че устните му отново се разтягат в усмивка. Странно, колко често се усмихваше напоследък.

— Ужасно се радвам за щастието ти, Бърк.

— Благодаря.

— Като говорим за това… — Тя подръпна долната си устна със зъби. — Срещам се с един човек.

— Без майтап? Това… Това е страхотно, Нанси!

— Наистина ли мислиш така? — попита плахо тя.

— Ако е всичко, което заслужаваш — да.

— Е, не знам дали е всичко, което заслужавам — рече сдържано тя, след това не се сдържа и се усмихна широко. — Но е ужасно мил. Човек с добър бизнес. Жена му починала от рак преди няколко години. Обичал я така, както аз обичах Кев, а това е добър знак, не мислиш ли?

— Определено. А как е той с момчетата?

— Засега добре. И изглежда страхотно отзад в дънки.

— Гледай сега какви ги приказваш.

— Но, разбира се, ще трябва да премине през киселинния тест.

— Смея ли да попитам?

— Да се срещне с теб — отговори тя.

Бърк усети как усмивката му се стопява. Тя говореше сериозно.

— Защо моето мнение ще значи толкова много?

Нанси протегна ръка към неговата и я стисна.

— Реми е нов приятел, но ти си ми най-добрият. Мнението ти означава много за мен. — Двамата се изгледаха многозначително един друг, след това тя стана и отупа праха от ленените си гащета. — Забелязвам, че Питър започва да се ядосва. Време е за конско.

Когато тръгна към останалите, Бърк бе твърде развълнуван, за да каже каквото и да било.

Той влезе в магазина, уж да си вземе друго безалкохолно, но се хвана с две ръце за тезгяха на Дред и се втренчи през мътното стъкло към прашасалите захарни пръчки и пакетите сушено говеждо.

Няколко минути по-късно мрежата на вратата изскърца.

— Бърк? — Реми застана до него и сложи ръка на рамото му. — Всичко наред ли е?

Той се обърна и й се усмихна разсеяно. Само че не можеше да скрие очите си.

— Какво има? — попита разтревожено тя.

— Нищо.

— Тъжен ли си?

— Всъщност съм щастлив. — Той изтри с ръкав овлажнелите си очи и й разказа за кандидата на Нанси. — Ужасно се развълнувах, че толкова цени мнението ми.

— Безрезервно — каза Реми. — Точно това ми каза и на мен оня ден, когато обядвахме заедно.

 

 

Новината за смъртта на Дювал бе водеща и далеч прехвърли границите на щата. Беше последвана от обширни репортажи за корупцията в нюорлианското полицейско управление и общината, както и за специалния екип, който я беше разкрил.

След като чу новината, Джо се обади на Бърк, който потвърди, че това е била полицейската работа, в която се е забъркал. Вече беше безопасно за семействата на Джо и на Нанси Стюърт да се завърнат у дома.

В навечерието на погребението на Дъг Пату Бърк призна на Нанси за съучастието си в смъртта на съпруга й. Двамата плакаха заедно и тя му благодари, задето й е казал. Почувстваха се пречистени. И все пак Бърк продължаваше да се терзае заради грешката си.

— След всичко това — рече той — не мога да разбера как така Нанси не само ще ми прости, ами и ще ме счита за най-добрия си приятел.

— Бърк — каза Реми, приближи се до него и го прегърна. — Само ти още не си си простил. Назначен си от министъра на правосъдието да изровиш всичките форми на корупция в полицейското управление. Окръжният прокурор Литръл не прави и крачка, без да се посъветва с теб. Уважават те и ти се възхищават. — Тя сложи ръка на гърдите му. — И те обичат.

— Имам нужда от теб — прошепна Бърк, притегли я до себе си и опря брадичка на темето й.

— Щом аз можах да си простя за всичките години, които прекарах с Пинки Дювал, и ти можеш да си простиш тази своя единствена грешка, нали?

Той повдигна лицето й към своето и я целуна. Потъна в сладостта, топлината и мекотата на устата й, докато тя отдръпна главата си и промърмори:

— Люби ме.

Той погледна над рамото й към края на кея, където се чуваше как другите говорят и се смеят.

— Какво, сега ли?

— М-хм.

Без да има нужда от повече насърчение, той я понесе през оскъдно обзаведените стаи на Дред. Накрая се озоваха на тясното легло, където беше лежала и преди, а дрехите им бяха разхвърляни наоколо като останки след ураган. Бърк започна да целува устата, шията, гърдите й. Но тъкмо когато понечи да проникне в нея, тя го изненада, като пое инициативата и направи нещо, което никога досега не бе правила.

Отначало Бърк се опита да възрази шепнешком, но скоро бе твърде завладян от атаката на усещанията, за да спори. Той изстена името и зарови пръсти в косата й. Ръцете му следваха движенията на главата й, докато тя го любеше с устата си.

След това седна върху него и го пое в себе си. Беше страхотно. Тя го яздеше, а устата й беше слята с неговата, когато двамата стигнаха едновременно до кулминацията.

Лежаха тихо, лениво, здравата изпотени. Знаеха, че трябва да се облекат и да се присъединят към другите, преди да забележат отсъствието им, но си останаха така.

— Ти си ни подслушвал, нали? — попита тихо Реми.

— Мм? — промърмори той, все още преживяващ невероятното удоволствие и неспособен да каже нещо повече.

— Ти си ни подслушвал с Пинки.

Това му подейства като кофа със студена вода. Той се изчерви и се покашля:

— Ъ-ъ, да. Поставих подслушвателно устройство в спалнята ви.

— Защо?

— Казах си, че може да чуя нещо за незаконната дейност на Дювал. Но това си беше само извинение. Истината е, че бях завладян от теб. Вбесяваше ме самата мисъл, че си с него. Ала в същото време се вживявах… — Той въздъхна, отвратен от себе си. — Господи, трябва да съм извратен!

— Не, не си. — Тя го прегърна още по-силно и дълго останаха така, без да кажат нищо.

След това Бърк я попита как се е досетила за устройството.

Реми вдигна глава, погледна го и отмахна няколко влажни кичура от челото му.

— Избягваше някои интимни неща, за които смяташе, че ще ме отвратят. Страхуваше се, че ще ми напомнят за Пинки. — Тя се усмихна тъжно. — Бърк, нищо, което правим заедно, не може да ми напомни за него или за нещо, което съм видяла, чула или изпитала в дома на Ейнджъл. Сега не е същото. Ново е. Чисто. Красиво. Изпитвам радост от това, че те обичам. Изобщо не е същото.

Той хвана ръката й и притисна дланта до устните си. Искаше да й каже колко я обича, но за втори път този следобед бе твърде развълнуван, за да говори.

А и тя вече го знаеше.