Сандра Браун
Последният ден на карнавала (40)

Четиридесета глава

— Нещо не разбирам. Защо не отиваме направо в къщата на Реми?

Наивността на момичето беше също толкова възбуждаща, колкото и фантазиите за тялото й без училищната униформа. Съблазнителната, уханна Флара щеше да бъде най-доброто парче, което бе имал от дълго време насам. Едва се сдържаше да не му потекат лигите в очакване на нещата, които щяха да стават.

— В къщата е истинска бъркотия — обясни й Бардо. — Украсяват за партито. Работниците са толкова, че игла да хвърлиш, няма къде да падне. Затова сестра ви ме помоли да ви доведа тук, за да можете да се облечете на спокойствие.

— Много странно е постъпила, особено след като не сме се виждали от една седмица. Може би трябва да й се обадя.

Бардо усети подозрението й, докато я водеше по верандата на мотела, в който вече се беше регистрирал. Първо си беше помислил да резервира стая в луксозен хотел, но промени решението си. Защо трябваше да прахосва пари за удобства като рум сървис и парфюмиран сапун, когато изходът от този следобед беше предрешен?

А и ако Флара вдигнеше врява, бе по-вероятно да не й обърнат внимание тук, където не се задаваха въпроси и човек можеше да се регистрира като Мики Маус, стига да си платеше предварително и в брой.

Като се надяваше да потисне подозренията й поне докато влязат в стаята, той въздъхна:

— Не биваше да ви казвам, но не ми оставяте никакъв избор.

— Какво да ми кажете?

— Подготвят голяма изненада за вас. Нещо наистина изключително. Ето защо ми казаха да ви държа далеч от къщата, докато всичко стане готово.

— Наистина ли? — изписка тя и му отправи признателна усмивка. — Чудя се каква ще бъде!

— Знам, но съм се заклел да пазя тайна.

— Подскажете ми. Моля ви, господин Бардо!

— Няма да стане. И шефът, и госпожа Дювал ще ме одерат жив, ако издам тайната. И без това вече ви казах прекалено много. Трябва да ми обещаете, че ще се направите на изненадана.

— Обещавам!

Той отключи вратата на стаята и я въведе вътре. Под мишница носеше кутията с костюма й. Пинки беше човек, който никога не пропускаше и най-малката подробност. Веднага щом влязоха в колата, Флара вдигна лекичко капака на кутията и надникна вътре, но се въздържа да бръкне под меката хартия. Когато я попита какво чака, тя му отговори, че иска да се наслади на очакването.

Но веднага щом влязоха в стаята, тя грабна кутията и я сложи на леглото.

— Не мога повече да чакам!

След това хвърли капака настрани и разви пастелната хартия. От гърдите й се изтръгна развълнувано „Ах-х-х!“, докато гледаше към тънката прозрачна материя, обшита с проблясващи камъни и цветни кристалчета. Дори сключи ръце под брадичката си като малко момиченце, казващо молитвата си преди вечеря.

— Прекалено хубаво е, за да се докосне. Какво е?

— Извадете го и ще видите.

Тя вдигна двете неща от кутията, сякаш държеше свещени реликви, макар че в костюма нямаше нищо свято. Сутиенът представляваше два проблясващи конуса, покрити с камъни и свързани с презрамки в телесен цвят. Долната част бе шалвари с бикини, покрити по същия начин с камъни. Крачолите бяха прозрачни и захващащи се за глезените с пръстени от камъчета. В кутията имаше и мъничко кепе с воал и чифт позлатени кожени чехли със звънчета на носовете.

Реакцията й бе разширени от удоволствие и съмнение очи.

— Сигурен ли сте, че това е за мен? Може би сте сбъркали кутията?

— Не ви ли харесва?

— О, да. Много. Страхотен е — рече задъхано тя. — Просто е някак оскъден.

— Така ли мислите? Защо не го облечете? След това, ако не ви хареса, ще имате време да го смените с нещо друго.

Той я изгледа от глава до пети и смръщи сериозно вежди.

— Знаете ли, може и да сте права. Наистина ми се струва малко предизвикателно за момиче на вашата възраст.

Тези думи й подействаха като плесница. Тя вирна високо нос, грабна костюма, отправи се към банята, затвори вратата след себе си и я заключи. Бардо се изкикоти. Жените бяха тъй дяволски предсказуеми. Беше ли чудно тогава, че мъжете трябваше да измислят други начини, за да се забавляват с тях? Стара, млада, красива, грозна, кльощава, дебела, черна, бяла или с какъвто и да било цвят — коя жена, обидена дори и съвсем малко, нямаше да се постарае да му докаже, че греши? Сега Флара нямаше търпение да му покаже колко е зряла, изтънчена и дръзка.

Той дръпна завесите на прозореца и провери дали вратата е заключена, а веригата — сложена. След това седна на ръба на леглото, за да се наслади на собственото си очакване.

Но когато тя не се появи и след десет минути, търпението му започна да се изчерпва.

— Флара? Имате ли нужда от помощ? Всичко ли с наред?

— Не. Искам да кажа, че нямам нужда от помощ. Но всичко е наред. Поне така предполагам.

— Не ви ли става?

— Хмм.

— Е, да видим.

След няколкосекундно колебание вратата на банята се отвори. Стомахът на Бардо се сви на топка от очакване, но даже и познавач на жените като него не бе подготвен за фантастичното момиче, което прекрачи прага с чехли, подрънкващи при всяко движение. Воалът, покриващ носа и устата й, само подчертаваше очарователния свян, с който го погледна. Гърдите й едва се събираха в малките чашки на сутиена.

— Не мисля, че сестра ми е осъзнавала колко е къс — рече тя и стеснително сложи ръка на голия си корем. Един пръст по-надолу — и щеше да се види окосмяването й. — Мислите ли, че е добре?

— О, да! — Езикът му беше залепнал за небцето. — Мисля, че изглеждате страхотно.

— Честно?

Той стана и тръгна към нея.

— Честно. Дори изглеждаш толкова добре, че на човек му се иска да те схруска.

Очевидно усмивката му не й бе вдъхнала доверие, защото се засмя нервно и отстъпи крачка назад.

— Благодаря. — След това се обърна. — Мисля, че ще се преоблека пак в моите дрехи, докато стане време за партито.

Той я хвана за ръката и я обърна към себе си.

— Време е, миличка. Това е партито.

Бардо дръпна кепето и воала и залепи уста до тревожно разтворените й устни. Той плъзна езика си в устата й, уви ръка около голия й кръст и я притегли към себе си, като потъркваше корема си в нейния. Флара започна да се съпротивлява, но това само го очарова още повече. Тя дори го зашлеви по лицето, което му даде извинение да я стисне още по-силно и да започне да се бори с нея, докато извие ръката й назад и я притисне между раменете й.

— Какво правите? Престанете! — извика тя. — Боли!

Той наведе глава и я ухапа по гърдата, която се показваше от чашката на сутиена, Флара изпищя.

— Млъквай! — Той стисна болезнено брадичката й между палеца и показалеца си. — Ако още веднъж направиш това, наистина ще ти причиня болка, разбра ли ме?

Флара започна да плаче, но сълзите само разпалиха похотта му. Много обичаше, когато плачеха от страх или болка.

— Ако ми направите нещо лошо, Пинки ще ви убие!

Той се изсмя:

— Ще взема да ти повярвам, миличка.

— Какво смятате да правите?

— А ти как мислиш? — измърка той, плъзна ръка между бедрата й и я стисна.

Тя потрепери от отвращение и Бардо знаеше това, но го обичаше също толкова, колкото и потръпването от удоволствие.

— Т-те знаят, че съм с вас — заекна тя. — Ще дойдат да ме търсят.

— Още ли не си схванала, миличка? Зет ти организира това малко парти.

— Лъжете. Пинки никога не би…

— Да, ама го направи. На него ще трябва да благодариш за веселбата, която ще си спретнем двамата.

— Сестра ми…

— Тя си има свои проблеми. Няма да се тревожи за теб.

Най-сетне положението й се изясни. Момичето извика още по-силно. Бардо облиза сълзите от лицето й.

— Отпусни се, миличка. Прави каквото ти казвам и — кой знае — може да станеш толкова добра курва, колкото беше и майка ти. Да, знам всичко за Ейнджъл. Ти си просто родена за това. Имаш данни да станеш страхотна курва.

— Моля ви, недейте! — изплака тя и се помъчи да се освободи.

Бардо извади автоматичен нож от джоба на панталоните си. Острието му изскочи със злобно щракване, което я накара отново да изпищи. Той допря върха на острието до долната й устна.

— Викаш ли, отрязвам я, ясно? Още един писък — и вече няма да я има. А това би било срамота, защото имам идеи какво да правиш с тая твоя сладка уста.

Той плъзна острието под презрамката на сутиена и я преряза. Чашката падна напред и разкри едната й гърда, Флара изскимтя и долната й устна потрепери неконтролируемо, но този път не изписка. Бардо преряза и втората презрамка по същия брутален начин.

— Я виж какво имаме тук — изгука той. Този път притисна върха на острието до зърното на едната й гърда. То веднага се втвърди. — Срамота, срамота — рече подигравателно Бардо. — Такова добро католическо момиче като теб! Какво би казала сестра „Как й беше името“?

Вратата зад Бардо се отвори с трясък.

— Пусни ножа на земята и се отдръпни от нея.

Бърк Базил беше застанал на коляно, стиснал пистолет „Барета“. Следващата секунда премина като в мъгла. Ушите му звъннаха от писъка на момичето. Той стреля към Бардо, но късметлийското копеле се наведе и избегна куршума, който мина покрай главата му и откъсна парче от грозните тапети. Бърк не посмя да стреля пак, за да не улучи момичето. Вместо това кресна:

— Арестуван си, Бардо!

— А ти си голям смешник, Базил — викна в отговор Бардо, докато мяташе ножа си към него.

— Тра-ла-ла, задник! — каза снайперистът, който се материализира иззад Базил.

Бардо имаше един миг да погледне слисано, преди куршумът да го улучи точно между очите. Той се строполи на земята, без дори да издаде стон. Дръжката на автоматичния му нож все още потрепваше на касата на вратата, пропуснал Базил на косъм.

Полицаите от специалните части минаха от двете му страни и се втурнаха в стаята. Базил пък се втурна към момичето, което гледаше ужасено кървавата каша на мястото на главата на Бардо. Свали сакото си и го уви около раменете й.

— Добре ли си?

Тя го погледна със същия вцепенен поглед, който бе отправила към трупа. Наложи се да й повтори въпроса, докато кимне несигурно.

Един от мъжете се отдели от групата.

— Оттук нататък ще се оправим сами, Базил.

Базил стисна ръката му.

— Благодаря. Свършихте добра работа, момчета, от наблюдението до това — рече той и посочи трупа на Бардо.

Полицаят му отдаде чест.

Базил грабна ръката на момичето и я дръпна след себе си през вратата и по верандата. Когато стигнаха до паркинга, който вече се пълнеше с полицейски коли, я натика в една кола без отличителни знаци, след това заобиколи тичешком и седна зад волана. Гумите изсвистяха, когато минаха покрай пристигащата линейка.

Едва изминали половин пресечка, и момичето изруга:

— По дяволите! Защо се забави толкова? Оня кучи син беше адски противен. И моля ти се, имаше нахалството да ми каже, че съм имала данни да стана страхотна курва!

Ядосана, Изабел, най-талантливото момиче на Ръби Бушъро, махна къдравата черна перука от главата си.