Сандра Браун
Последният ден на карнавала (36)

Тридесет и шеста глава

Дред чу приближаването на колата.

— Тази седмица не съм имал повече от трима клиенти — измърмори той на себе си. — Тази сутрин обаче е оживено.

Според казаното от Грегъри, двамата идваха точно навреме. Може би момчето наистина искаше да се отплати.

Чу се отваряне и затръшване на две врати на кола и стъпки, които хрущяха по чакъла.

— Добро утро — извика един глас.

— И на теб, задник такъв — рече под нос Дред, но не толкова високо, че да го чуят двамата посетители.

— Кълве ли тази сутрин?

Това беше вторият глас. Дред не отговори и на него. Беше направил така, че главоците на Дювал да видят един старец, седнал с гръб към тях в края на кея, с потопени във водата крака и въдица в ръка. Планът му бе те да си помислят, че дъртият пръдльо недочува.

Те не влязоха в магазина, където несъмнено бяха сигурни, че се е свил Грегъри и чака да се развие действието. Вместо това тръгнаха по кея. Дред различи по стъпките им, че единият е значително по-едър от другия.

— Ти трябва да си Дред.

Дред не се помръдна.

— Какво използваш за стръв?

Дред прецени, че вече са на не повече от десет крачки до края на кея. Близо, но недостатъчно.

— Глух ли е или какво? — чу той как единият пита тихо другия.

— Ей, старче — каза първият глас. — Дошли сме за риба. Имаме нужда от продукти.

Дред продължаваше да чака, неподвижен и безмълвен.

— Кучият син сигурно е глух.

— Или просто не ни обръща внимание, темерутът. Ей, старче! На теб говоря!

По време на кариерата си като полицай Дред често бе разчитал на човешката природа. Хомо сапиенс действаше по древни импулси, които го правеха предсказуем. Дред разчиташе, че грубияните няма да устоят на възможността да потормозят някого.

— Може би има нужда от малко посръчкване — предположи първият.

— Аха — изкиска се по-едрият. — Може и да има нужда от посръчкване.

Той бутна с върха на ботуша си стария глух рибар в гърба, точно под сивата опашка. Ритникът не беше силен, но за негова изненада, старецът се прекатури във водата.

Шапката му падна. Същото направи и сивата перука. Брадата от испански мъх отплава нататък. Маската от празника на Вси светии го погледна, само дето цепките за очите бяха празни. Мъжът се наведе, за да погледне по-внимателно, и възкликна:

— Какво, по…

Дред протегна ръка изпод кея, където се криеше, и сграбчи мъжа за глезена. Последният изгуби равновесие и размаха ръце във въздуха, но падна във водата. Ножът на Дред описа правилна дъга под брадичката му. Мнението на Дред беше, че някои хора просто не можеха да живеят сред свестните. Онази нощ, когато бе получил обаждането за домашно насилие, вече му бе писнало от гадния побойник. Когато отиде там, видя върху жената и децата на оня кървавото доказателство за лошия му нрав. Копелето не бе спазило многократните си обещания да се поправи. Той беше скъп разход за системата, която по навик го прибираше в затвора и след това отново го пускаше, за да може да тероризира семейството си. Той представляваше емоционална и физическа язва за обществото и всички около него.

„Направи сега услуга на всички и гръмни тоя кучи син“, бе мисълта му тогава, когато извади оръжието си. И въпреки всичките неприятности, причинени му от онзи инцидент, и до ден-днешен не съжаляваше, че е пречукал мръсника. Ако можеше времето да се върне назад, пак щеше да го направи.

А този, който вече лежеше безжизнен в ръцете му, беше убивал и преди и щеше да убие него и Грегъри, когато им станеха безполезни. Дред нямаше угризения, задето е атакувал пръв. Това нямаше да му отнеме и секунда от съня довечера. Ако доживееше дотогава.

Той си пое дълбоко дъх и дръпна тялото под повърхността на водата, а след това го закачи за една от големите куки на един от коловете. Показа се на повърхността само толкова, че да диша през носа си.

— Чарли? Чарли?

Точно така, тлъст задник, издай си местоположението. Дред се придвижи бавно през водата под кея към мястото, откъдето идваше гласът.

— Чарли? — След това: — О, боже!

На Дред не му бе нужно много да гадае, за да се сети какво е причинило смяната на тона на тлъстия задник от озадаченост към ужас. Беше живял сред тях твърде дълго, за да усеща движенията им дори когато бяха потопени във водата и не се виждаха. Беше изучавал навиците им, наблюдавал в естествената им среда. По дяволите, дори споделяше естествената им среда!

Алигатори.

Любимците му бяха прекарали зимата в полувцепененост, без да се показват, без да се хранят, без да правят нищо друго, освен да чакат наблизо за първия ден, достатъчно слънчев и топъл, за да съживи телата им след месеците на летаргия. Днес беше този ден. Той ги усети как се придвижват през водата, примамени от прясната кръв на Чарли.

Дред не се паникьоса, а зачака, зачака, зачака.

— Чарли?

В гласа на едрия мъж се усещаше паника. Дред можеше да прочете мислите му. Искаше му се да драсне, да се разкара от това зловещо място и да прати по дяволите Дювал и откриването на жена му. Но с Чарли бяха работили заедно дълго време. Ако не се смяташе той, Чарли беше най-злият кучи син, когото познаваше. А старият Чарли току-що се бе изпарил пред очите му. В природата на човека бе да се опита да разбере какво се е случило с приятеля му.

Когато дебелият се наведе, за да огледа какво има под кея, Дред вложи всичката си сила в ножичен мах на краката, който го изхвърли от водата с чудовищна сила. Противникът беше доста по-тежък от него, но изненадата даваше голямо предимство на Дред. Той хвана мъжа за дебелия врат и го дръпна след себе си във водата. Докато дебелакът падаше, ножът на Дред разсече адамовата му ябълка.

 

 

Когато Грегъри се свести, лежеше очи в очи с един четириметров алигатор.

Той изпищя, помъчи се да стане и си удари главата в желязната рамка на леглото. С бясно биещо сърце, задъхан и паникьосан, той изпълзя изпод леглото, на което Дред бе лекувал Реми Дювал само преди няколко дни.

Когато стигна до другия край на стаята, надникна под леглото, за да се увери, че алигаторът, който беше видял, е препариран, а не жив. Дред не можеше да го учуди с нищо, дори и с жив алигатор под леглото.

Но страховитите очи бяха стъклени. Сравнително успокоен, Грегъри бързо мина през зловещите стаи на жилището. На масата за хранене имаше алигаторски глави, намазани с лъскав шеллак, които предизвикаха в главата му някакъв тревожен спомен, макар и той да не изкристализира ясно. Навън старецът миеше кея с градински маркуч. Когато чу стъпките на Грегъри по гредите, се обърна. Сивата брада, както и дочените му панталони, бяха мокри.

— Поспинка ли? — попита любезно той.

— Какво стана? Защо бях на пода зад леглото? Не мога да си спомня… Не, Чакай! Сега вече си спомням.

Мъглата в главата на Грегъри постепенно започна да се разсейва.

— Даде ми да пия безалкохолно. Упои ли ме? — След това спомените го връхлетяха с пълна сила. Той се извърна и видя втората кола, паркирана до неговата. — Тук ли са? — изписка панически младежът. — Къде са? Какво им каза? Защо ме упои?

— Отпусни се, синко. Не си пропуснал кой знае какво. Отидоха си.

— Как ги разкара? Какво им каза?

— Всъщност нямах честта да се запозная с тях. Какъвто и диалог да са водили, са го водили с моя приятел ей там.

Грегъри се обърна натам, накъдето му посочи Дред, и се стресна, когато видя едно негово точно копие да седи на разклатения люлеещ се стол на верандата, с мокра рибарска шапка и леко килната перука над маска от празника на Вси светии, от която висеше брада от испански мъх.

— Направих го преди няколко години, за да хвана един крадец — обясни Дред. — Тоя задник крадеше от магазина ми всеки път, когато отивах за риба или на лов. Затова направих това чучело и го поставих в една от лодките ми. Хванах крадеца на местопрестъплението и толкоз го бих, че едва не пукна. Никога повече не се върна. — Той се изкиска: — Ама някак си се привързах към тоя приятел и реших да си го оставя. Слуша ме, когато имам нужда от компания. Много е грозен, кучият син, ама едва ли е по-грозен от мен. Добра работа свърши тая сутрин.

Грегъри се обърна бавно. Погледна току-що измития кей, погледна с отвращение водата долу, погледна двата чудовищни алигатора, които се приличаха на слънце на отсрещния бряг, и най-накрая погледна Дред, който го наблюдаваше предизвикателно, но и със задоволство.

Беше лесно да се сети каква е била съдбата на двамата му придружители. Грегъри преглътна с погнуса, но предположи, че все пак дължи живота си на Дред. Все пак, като си спомни решителността на Дювал, знаеше, че отсрочката ще е временна.

— Дювал ще изпрати някой друг.

— Твърде вероятно — отвърна Дред и сви философски рамене. — Точно затова е най-добре да тръгваш.

— Ами колата им?

— Ще се погрижа за нея.

Не обясни как смяташе да го направи, но Грегъри беше уверен, че колата ще изчезне завинаги.

— Аз… Благодаря ти, Дред.

Дред издуха облак дим.

— Добра работа свърши, момче. Когато се видя с Базил, няма да забравя да му кажа, че си си изплатил старите грешки.

Грегъри бе трогнат от похвалата на стареца, дори се засрами. На очите му се показаха сълзи, но Дред сигурно ги забеляза, защото и той се засрами, а това го направи раздразнителен.

— Айде де, не ми се пречкай тука! Тъй като оцеля след всичко, което преживя, Бърк адски ще се ядоса, ако умреш, бъдеш ранен или попаднеш зад решетките. Айде, тръгвай. Да ти видя гърба!

Бърк посегна по рефлекс към падащия си колега.

— Мак!

Но Мак нямаше как да отговори — беше мъртъв. Макар да знаеше това, Бърк продължаваше да повтаря името му, докато го полагаше на пода.

Той чу приближаващи се стъпки, вдигна глава и видя Дъг, който тичаше по кея към колибата.

— Мъртъв ли е?

— Мамка му стара, Дъг! — рече сърдито Бърк. — Дори не можа да си каже молитвата!

— И ти нямаше да имаш тая възможност, ако те беше застрелял в гърдите от упор.

Пату коленичи и пипна сънната артерия на Мак. След малко се изправи бавно, сякаш носеше огромен товар на раменете си. Изруга и прокара длан по изпитото си лице. След това сложи ръка на рамото на Бърк и го погледна загрижено.

— Добре ли си?

— Добре ли? Господи, Дъг! Не, не съм добре! Току-що един от хората ми беше застрелян пред собствените ми очи!

— Мак се готвеше да извади пистолета си. Трябваше да избирам между него и теб.

Наистина Мак бе посегнал към кобура на кръста си. Пистолетът му лежеше на сантиметри от безжизнената му дясна ръка. Въпреки това доказателство, на Бърк му бе трудно да повярва, че Мак е щял да го застреля хладнокръвно.

— Не му беше чиста работата — рече Дъг. — Направил е сделка с Дювал.

— Това ми го призна.

— А каза ли ти условията?

— Отменянето на дълг от петдесет хиляди долара в замяна на мен.

— Това е отчасти вярно. Всъщност сделката е била отменяне на дълга плюс по-голям дял от печалбата, ако те убие.

— Печалба ли?

Пату кимна надолу към Мак:

— Това е човекът, когото търсеше. Имаме неопровержими доказателства, че Мак е работил за Дювал.

Бърк погледна невярващо Пату.

— Мак бе шегаджия, досадник, нескопосник!

— Част от ролята му. Бил е по-умен, отколкото е показвал. Опитвал се е да се хареса на всички, изпълнявал е задълженията си сравнително добре, но не се е престаравал. Настоявал е, докато са го назначили в „Наркотици и нравствен“. Всичко това е било част от техния план. От самото начало на постъпването си е бил вътрешният агент на Дювал.

— В него винаги е имало нещо особено — заразмишлява на глас Бърк. — Заплатата на полицая някак не се връзваше със стила му на живот. А аз си мислех, че или е дяволски добър комарджия, или е имал страхотен късмет.

— Но късметът днес го изигра.

— Казваш, че имаш силно доказателство за съучастието му е Дювал?

— От месеци насам Вътрешните работи провеждат тайно разследване. Аз съм единственият в отдела, който знае за това. Знаех, че си ядосан заради липсата на интерес да се открие предателят, но се бях заклел да пазя тайна и не можех да ти кажа. Въпреки че — прибави той — се изкуших, за да не ни напуснеш. Както и да е, след месеци изчерпателно проучване Вътрешните работи установиха, че провалените акции са по вина на Макуен. — След това каза тихо: — Включително онази, при която загина Кев.

Бърк го погледна остро. Пату кимна:

— Точно така. Искаше да знаеш кой е този, който е предупредил бандитите за акцията, когато Кев загина? Ето го твоя човек.

Без да вярва на ушите си, Бърк се втренчи в очите на Пату. Когато най-сетне асимилира думите, краката му се подкосиха и той се облегна на стената, а след това бавно клекна.

Пату му даде минута за размисъл. Накрая попита:

— Добре ли си?

— Да, чудесно. — Бърк трябваше да се покашля, преди да продължи: — Мислех си… Мислех си, че ще се чувствам някак по-различно, когато разбера кой е бил.

— А сега как се чувстваш?

— Празен.

Известно време мълчаха. Бърк забеляза, че локвичката кръв, която се бе образувала под трупа на Мак, започва да се съсирва. Скоро щеше напълно да се съсири. Колко много кръв. От Мак. От Кевин.

След малко вдигна поглед към Пату.

— Ако информацията, която Мак е давал на Дювал, е карала бизнеса му да процъфтява, не е ли бил той твърде ценен, за да го прежалят, като го изпратят след мен?

— Очевидно твоето залавяне е надминавало по ценност всичко останало в живота на Дювал. Мак ти беше близък — човек, на когото можеш да се довериш, че ти мисли доброто. А и е можел да го прежали.

— Защото възможностите на Дювал са безгранични. Той вероятно вече има друго ченге, което да замести Мак.

Пату кимна мрачно:

— Вероятно си прав.

Бърк се вгледа в застиналото като маска лице на Мак и си помисли за дразнещите навици, но неоспорим чар на младежа; помисли си за младата му жена; за прахосването на всичко това. Прииска му се да удари нещо много силно.

Той попита Пату:

— Откъде разбра, че Мак идва насам тази сутрин?

— Кръгът все повече се стесняваше около него и наблюдавахме всяка негова стъпка. Напоследък научихме, че е задлъжнял на един лихвар на име Дел Рей Джоунс.

— Знам го.

— Когато Дел Рей заведе Мак на среща с Дювал миналата вечер, беше лесно да предположим какво става.

Бърк се изправи.

— Това е твърде слабо доказателство, Дъг. Откъде знаеше, че Мак не е дошъл тук да ме предупреди или да донесе съобщение от Дювал? Точно това ми каза, че прави.

— Опитваше се да извади пистолета си, забрави ли? Трябваше ли да почакам да видя първо дали ще те застреля?

Бърк не можеше да не признае правотата му.

— Както и да е — продължи Пату. — Знаех за какво е бил изпратен Мак тук, защото говорих с Дювал. Тази сутрин го извиках и му казах, че Мак е изчезнал. С недомлъвки, недопустими в съда, той намекна каква е поръчката на Мак. След това ми се похвали, че независимо дали Мак ще те пипне или не, той си има резервен план.

— Блъфирал е. И аз говорих с него тази сутрин. Все още жадува да ме пипне. Когато и да дойде, какъвто и да е резервният му план, ще бъда готов.

— Боже господи, чуваш ли се какво говориш? — кресна Пату. — Двамата с Дювал сте се заяли като хлапета. Събуди се, Бърк, и погледни реално на нещата. Един човек вече загина в тази бъркотия, а аз приемам това толкова навътре, защото трябваше да го убия със собствените си ръце. Независимо дали бе предател или не, той беше един от моите хора. — След това смени тона. — Умолявам те да се откажеш от това. Веднага! Вече имаш този, когото търсеше — ченгето, заради което загина Кев. Затова нека да вземем госпожа Дювал, където и да я държиш, и да я изпратим по живо по здраво у дома й.

— Не и докато не видя Дювал изцъклен.

— Добре де, да предположим, че успееш да убиеш Дювал и Бардо, но свършиш в затвора или със смъртна присъда. На кого ще направиш напук?

— Няма да я върна обратно.

— Да разгледаме най-лошия сценарий. Ами ако Дювал оцелее, а ти свършиш в затвора? Мислиш ли, че ще остави нещата така? Никога. Ще те тормози по всевъзможни начини. Помниш ли Сачъл и сина му? Дювал е безскрупулен. А какво му пречи да даде Нанси Стюърт на Бардо? Ще използва хората, които са ти близки, за да те измъчва. Видях се с брат ти. Той е добро момче. Няма да можеш да го опазиш, Бърк, не и от килията си.

— Ето още една причина да се погрижа никой от тях да не остане жив.

— По дяволите, Бърк, чуй ме!

— А сега ти ме чуй! — извика в отговор Бърк. — Аз започнах това и смятам да го довърша!

— Ще те арестувам.

— За какво?

— За отвличане.

— Написал ли съм писмо за откуп? Какви доказателства имаш, че съм отвел насила госпожа Дювал? Ами ако двамата с нея сме замислили това, за да се отърве от оня тираничен кучи син?

Пату го погледна примирено.

— Не е прекалено късно да обърнем обстоятелствата. Дювал се срещна с мен малко след отвличането и ме предупреди, че ще те убие. Ако настояваш, да бъде както искаш. Но ако дойдеш с мен сега, ще имаш защитата на управлението зад гърба си.

— Не, благодаря. Управлението…

Преди да успее да реагира, пистолетът на Пату го удари по слепоочието. Той се свлече на пода и пред очите му избухна светлина. Кеят зад мрежата на вратата се намираше на цели мили разстояние, сякаш го гледаше през обратната страна на бинокъл. Кръгозорът му продължи да се свива, докато тъмнината го погълна.

Последната му мисъл бе за Реми. Тя беше сама и го чакаше да се завърне.