Сандра Браун
Последният ден на карнавала (41)

Четиридесет и първа глава

Освен че изглеждаше твърде млада за годините си, Изабел бе интелигентна и изпитваше любов към приключенията. Нейната специалност в дома на Ръби бе да играе роли във фантазиите на клиентите, които можеха да си го позволят. Комбинацията от тези качества я правеше идеална за ролята на Флара Ламбът в постановката на Бърк Базил.

Разбира се, беше й платено добре за времето и неприятностите. След като й даде чек за хубава сума, Базил и проститутката се разделиха пред вратата на кабинета на Руби. Той бързаше, но щеше да бъде неучтиво да откаже поканата на мадам за едно питие, след като тя бе инструментът за пипването на Бардо.

— Значи всичко мина по план? — попита Ръби и подаде на Бърк чаша уиски.

— Идеално. — Той гаврътна питието на един дъх. — Подслушвах ги от преддверието на кабинета на сестра Беатрис. Даже и аз бях убеден, че Изабел е невинна ученичка.

— И е била, само че по-отдавна — отвърна Ръби и се засмя тихо. — Но се радвам, че хитростта е успяла. Познавате добре враговете си, господин Базил.

Той гледаше как уискито се излива от гарафата в чашата му за втори път.

— Реми беше сигурна, че Пинки ще се опита да й отмъсти чрез сестра й и се оказа права, макар че не разчитахме единствено на интуицията й. Бардо беше под наблюдение. Тази сутрин разговорът му с Дювал беше подслушан, затова знаехме, че ще вземе Флара, също и с каква цел.

— Този човек трябваше да умре.

— Не бих могъл да бъда по-съгласен с вас — каза мрачно Бърк. — С Изабел пристигнахме в „Благословено сърце“ не повече от половин час преди него. Когато тя и Бардо напуснаха колежа, микробусът ги проследи до мотела. Всичко мина без засечка, макар че Изабел ми проглуши ушите, задето не съм влязъл по-рано.

— Къде е сега Флара?

— Под полицейска охрана. Некорумпирана полицейска охрана.

— И Бардо е мъртъв?

— Определено — отвърна тихо Бърк и изпи на един дъх второто си питие.

— Жалко, че не ми донесохте ухото или някоя друга част от него. Бих се зарадвала на такъв сувенир — рече мадам, вдигна чашата си към Базил и отпи.

— Благодаря ви, че ни заехте Изабел — каза й той. — Задължен съм ви.

— Глупости! Смъртта на Бардо ни прави квит. Пък и ви дължа още една услуга. Изпратихте ми Дикси, за която смятам, че ще се окаже доходоносна придобивка за дома.

Той се усмихна.

— Стори ми се, че вие двете добре ще си паснете, но никак не ми се искаше да чака, докато Бардо я пребие, за да дойде тук.

— Възстановява се чудесно. — Ръби му предложи още едно питие, но той поклати отрицателно глава. — Спечелихте благодарността ми, господин Базил, както и гостоприемството на дома, когато и да пожелаете да го използвате.

— Благодаря ви, но се съмнявам, че някога ще се възползвам.

Мадам буквално измърка:

— Вие и госпожа Дювал?

— Реми — поправи я той.

Най-трудният момент в живота му бе тази сутрин, когато трябваше да я остави. Бяха говорили дълго през нощта, прегръщаха се, любеха се и размишляваха върху това, което им се струваше безнадеждна ситуация.

С утрото дойде и осъзнаването на грозната мисъл, че трябва да бъде върната на съпруга й за известно време. Реми прие плана по-спокойно от Базил, който вече се беше заклел, че сянката й никога няма да падне върху вратата на Дювал.

— Няма да ти позволя да се върнеш. Не само за един следобед, но дори и за час.

Но още докато го казваше, знаеше, че това е най-правилното решение.

— Не го очаквам с нетърпение, но ще се справя — рече му тя. — Може би преди седмица-две нямаше да мога, но сега съм в състояние и ще го направя. Само се погрижи за Флара и моля те, моля те, моля те, пази се!

Продължиха да лежат прегърнати, докато не се намеси Дред и не им каза, че времето е критичен фактор за плана им и могат да провалят всичко, ако не се размърдат. Затова Бърк я остави на неговите грижи до пристигането на Пату.

Бърк бе смятал окръжния прокурор Литръл за долу-горе честен човек, изправен пред едва ли не непосилната задача да задържи полицейското управление от спечелване на национална слава като най-корумпираната полицейска институция в страната.

Литръл имаше лошо мнение за лейтенант Бърк Базил поради неблагоприятните статии, слуховете и злобните клюки. Затова, когато Бърк се втурна в кабинета му без уговорена среща, отначало окръжният прокурор се стъписа и заплаши да го изхвърли от сградата.

Но разказът на Базил скоро привлече вниманието му. Той слушаше с все по-голямо изумление. Все пак, с характерната за политиците предпазливост, не даде никакви обещания, освен да разгледа въпроса и да извести Бърк по надлежния ред.

В този момент Бърк грабна телефона на бюрото му и насочи слушалката към Литръл като евангелист светата Библия.

— Или ще се обадите на министъра на правосъдието, или ще го направя сам. За мен няма никакво значение. Направих ви посещение само от учтивост, господин Литръл. Давам ви възможност да покажете на чия страна сте.

И Литръл се беше обадил на министъра на правосъдието на щата. С позволението на последния, нещата се бяха развили с бясна скорост. В резултат на бързи действия, съгласуваност и късмет, Бардо вече беше мъртъв.

Бърк стана и стисна ръката на Ръби Бушъро.

— Благодаря ви за питието и ми простете, че бързам, но се надявам да стигна навреме за арестуването на Дювал.

— Тази вечер? О, сериозно се съмнявам, че ще бъде арестуван сега, господин Базил.

— Защо?

— Днес е Блажният вторник.

— Е, и?

— Ами единствените новини, които пристигат от дома му, са за маскения бал, на който смята да бъде домакин. Всъщност няколко от господата, които се присъединиха към нашето парти тук, дойдоха направо от дома на Дювал, където празникът е в разгара си. Това, което разправят, е доста помпозно.

Бърк я погледна втренчено и започна да осъзнава страшния намек за развитието на нещата. Той провери пейджъра си. Беше включен и батерията му не се беше изтощила. Реми не се беше обаждала, което показваше, че нещо се е объркало ужасно.

Той помоли за позволение да използва телефона на Ръби.

— Тук е Базил — каза той веднага щом му отговориха. — Хванахте ли вече Дювал?

Прехвърлиха разговора към три последователни бюра, докато най-сетне една смела душа му поднесе потресаващата новина:

— Арестуването на изтъкнат гражданин като Дювал е щекотливо начинание, особено когато се опитваме да запазим дискретност. Трябва да се изпишат цели кофи мастило. Искаме да направим всичко по книга, за да не се отмени в крайна сметка делото. Може да отнеме дни…

— Дни! — кресна Базил. — Да не си откачил бе, скапаняк?

— Правим всичко според силите си, господин Базил. А крещенето на неприлични думи…

— Има хора, чийто живот е в опасност, идиот такъв!

— Може и да успеем да го направим тази нощ, но…

— Чуй ме сега внимателно. Издаваш заповедта за арестуване, иначе ще пусна по петите ти Литръл и министъра на правосъдието, а след това сам ще дойда и ще ти смачкам шибания задник!

Той тресна слушалката.

— Трябва да отида там.

Дни. Реми не можеше да остане при Дювал с дни, докато бюрократите оправяха книжата. Веднага щом чуеше за Бардо, Пинки щеше да застане нащрек. Сега смяташе, че помощникът му е затворен в някой мотел и дефлорира балдъзата му. Когато научеше, че не е така, щеше да започне да събира парченцата на мозайката и накрая да си изкара всичко на Реми.

— Господин Базил — рече мадам и го хвана за ръкава, докато минаваше покрай нея. — Много ще биете на очи, ако отидете на партито на Пинки Дювал с тези дрехи. Бихте ли желали да ви заемем един костюм?

Бърк не желаеше да губи и секунда повече, но схвана разумността на предложението й да се позабави, за да му се намери костюм. Той закрачи из кабинета, като ругаеше системата, разочаровала го за пореден път, и в същото време й благодареше.

Забавянето на полицията му даваше възможност да направи нещо по-добро, отколкото да арестува Дювал — да убие копелето.

 

 

Острата болка в гърба на Реми бе започнала да се притъпява. На скулата й се беше появила синина, но подутината бе малка. Можеше да се примири с тези болки. Не можеше само да приеме мисълта сестра й да бъде малтретирана от Бардо.

Бърк се беше заклел първо да се погрижи за безопасността на Флара, дори преди да арестува Пинки. Щеше да удържи на обещанието си, ако можеше. Ами ако не успееше, въпреки отчаяните си опити? Тя вече се бе провалила. Пинки веднага беше усетил преструвката й. Може би Бърк не бе постигнал повече успех от нея. Може би не бе успял да убеди окръжния прокурор и министъра на правосъдието да действат бързо.

И тъй като не можеше да знае, трябваше да приеме, че се е провалил, което означаваше, че спасяването на Флара е в нейните ръце. Телефон. Само от това се нуждаеше. Беше се справила с предизвикателството да измисли как да излезе от спалнята — имаше ключ. Следващата стъпка бе да намери телефон.

Веднага щом почувства, че е безопасно да пробва ключа, го направи. Ключалката се отвори с тихо щракване. Тя спря, почака с думкащо в ушите й сърце и когато нищо не се случи, отвори вратата.

Коридорът беше пуст. Веднага погледна към масичката във фоайето до стълбата, където обикновено имаше телефон, но, разбира се, съпругът й не бе пропуснал тази подробност.

Промъкна се по коридора до стълбите. Преди да стъпи на площадката, се поспря да измисли какво ще каже, ако се сблъска с някой от персонала. Те бяха верни на Пинки, а не на нея, защото всички бяха негови бивши клиенти, които беше спасил от години затвор, ако не и от смъртна присъда. Никой от тях нямаше да изпълни някое нейно желание, преди да се консултира първо с него.

Ерол? Ами ако срещнеше бодигарда си? Можеше ли да го убеди или подмами да й помогне? Той не беше кой знае колко умен. Може би щеше да го прилъже да я измъкне навън. Не беше забравила какво се е случило с Лют Дъски, задето й бе позволил да избяга в Галвестън. Мисълта да мами Ерол не й бе особено приятна, но по-късно щеше да направи всичко възможно да го защити.

Събра всичката си смелост и стъпи на площадката. Но стигна само дотам. В подножието на стълбището имаше един мъж, но той не бе Ерол.

Реми се отдръпна назад, преди да я е забелязал. Къде беше Ерол? Защо го бяха сменили? След това, разбира се, се сети защо. Беше изпълнил небрежно задълженията си на „Кръстовището“. Дали бе заплатил за тази грешка с живота си?

Но това сега не бе от значение за настоящия проблем. Дали новият можеше да бъде примамен да й помогне, или бе кучешки предан на Пинки? Реми реши, че е второто. Беше нов. Сигурно умираше да впечатли шефа си.

Единственото й предимство бе, че те не знаеха, че тя може да излезе от стаята. И колко време щеше да е така? Кога Пинки щеше да усети, че ключът липсва от джоба на сакото му? И преди да усетеше, тя вече трябваше да е измислила нов план. Опитвайки се да не позволява на тази пречка да я обезкуражи, тя се върна на пръсти в спалнята и се заключи.

Колко ли време бе нужно на Бърк да завърти колелото, което трябваше да разруши империята на Пинки? Колко време оставаше, докато го арестуват? И какво щеше да стане с Флара междувременно?

Само да можеше да знае, че Флара е в безопасност… но не знаеше. Реми продължи да си блъска главата, докато чу приближаващи се стъпки. Легна бързо на леглото, сви се на кълбо и се загледа в пространството с празен поглед, сякаш бе загубила всякаква надежда.

Пинки се втурна в стаята и се закона на място, когато я видя да лежи летаргично. Дали бе забелязал липсата на ключа? Дали очакваше да не я намери тук? Очевидно да, защото, когато я видя, тревожните линии на челото му се изгладиха и той се усмихна.

Дойде до леглото и я погледна отвисоко.

— Знаеш ли кой ми се обади днес следобед?

Реми не отговори, дори не показа, че го с чула.

— Сестра Беатрис — продължи той със същия любезен тон. — Обади ми се от колежа, където Бардо беше отишъл да вземе Флара, уж да я придружи до нашето празненство. Досега трябва вече да е въвел възлюбената ти сестричка в плътските удоволствия. А кой знае какво ще стане до сутринта? Страстта на Бардо понякога става неконтролируема.

Тя се сви още по-плътно на кълбо и зарови лице във възглавницата. Пинки се засмя тихо, отиде в гардеробната си и затвори вратата след себе си. Двадесет минути по-късно излезе, облечен като Анри VIII.

— Не изглеждаш в много празнично настроение, Реми, ще предам извиненията ти на нашите гости. — След това се поспря на прага. — А между другото е въпрос на време, докато хванем твоя любовник, но съм издал нареждане да не бъде убиван, за да може това да стане в твое присъствие, и то след като види как всички мои хора от полицейското управление те чукат. А те, уверявам те, не са малко, мъже и жени. Ще бъде страхотна вечер.

Очевидно бе умопомрачен. Беше загубил всякаква връзка с действителността. Смяташе се за недосегаем. Това бе обичайното падение на егоманиаците, които се фукаха с властта си, докато тя, най-парадоксално, ги изядеше.

Но Реми не му каза това, нито оспори ненормалните му твърдения, нито го предупреди за предстоящото рухване на неговия свят. Вместо това остана очевидно безразлична от смразяващите му планове за нея и Базил.

Но веднага щом вратата се затвори зад гърба му, тя скочи от леглото. Без да иска, Пинки й бе дал друга идея.

 

 

Клоунът Бозо си проправяше път през празнуващите. Отказа да приеме чаша шампанско, предложено му от сервитьор, маскиран с каубойска шапка, ботуши и кожени панталони с изрязана задна част. На едната буза на задника му беше татуирано червено сърце.

Никой не можеше да стигне Пинки Дювал в организирането на партита. Имаше достатъчно ядене и пиене, за да стигне за цял параход на дълго пътешествие. Украсените стаи на дома му преливаха от веселие и ехтяха от музика и смях. Маскирани мъже и жени лудуваха с необуздана страст, докато стрелката на часовника се придвижваше към полунощ и към края на Блажния вторник.

Когато зърна крал Анри VIII, който флиртуваше с една русалка със станиол върху зърната на гърдите си, Бозо тръгна към тях и стигна до краля навреме, за да го чуе да казва:

— Помахай си опашката заради мен.

Русалката цапна игриво опипващата я ръка с покрития си с камъни жезъл и се отдалечи.

— Страхотно парти, ваше кралско величество — рече Бозо.

— Благодаря — отвърна разсеяно Дювал, все още загледан след русалката.

— Разбрах, че търсите Бърк Базил.

Внезапно очите на краля се срещнаха с тези на клоуна. Той погледна през грима.

— Божичко! — изсъска Дювал. — Какво…

— Не тук. Освен ако не искаш сцена пред приятелите си.

Дювал, почервенял под кадифената си шапка с пера, кимна и направи знак на клоуна да го последва. Отидоха в кабинета на Дювал. Бозо затвори вратата.

— Добре, къде е? — попита Дювал, докато вървеше към бюрото си.

Бозо стреля и улучи Дювал в гърба малко над бъбрека. Адвокатът залитна. Вторият куршум го улучи точно между раменните лопатки. Той се строполи върху бюрото.

Дъг Пату нахлузи бързо найлонова ръкавица върху бялата памучна, която вървеше с костюма му, и се приближи с огромните си червени клоунски обувки до бюрото, където Пинки се беше проснал с протегнати напред ръце. Едната половина на лицето му беше обърната нагоре и в отвореното му око личеше изненада от тъй неочакваната и зловеща смърт — да го застрелят в гърба като глупак.

Пату отвори средното чекмедже на бюрото. Там, на пластмасова табличка, заедно с кламери, две химикалки и книжка с пощенски марки, лежеше тридесет и осемкалибров пистолет — малък, евтин, с къса цев.

— Скапано оръжие за скапан човек — прошепна Пату в ухото на Дювал.

После взе пистолета от чекмеджето и го сложи в ръката на Дювал. Уви пръстите му около оръжието така, сякаш се бе канил да стреля.

Пату отстъпи назад и погледна сцената. Какво беше пропуснал? Кое можеше да го препъне? Дювал имаше цели легиони от врагове, всеки от които можеше да дойде на партито му маскиран, да се промъкне в кабинета му и после, в процеса на спора, Дювал да извади оръжието си и врагът му да успее да стреля пръв.

Не бяха изминали повече от петнадесет секунди от влизането им в кабинета. Въпреки заглушителя, пистолетът бе изчаткал, но едва ли някой щеше да го чуе от шума на тържеството. Пату беше уверен, че никой от гостите няма да си спомни с кого го е видял за последен път. А Дори и някой да си спомнеше, никога нямаше да намерят самоличността на човека, маскиран като клоуна Бозо.

Най-сетне доволен, че не е оставил нито една улика, той махна найлоновата ръкавица, напъха я в джоба си и се отправи към вратата.

Точно тогава се спря, осъзнал, че наистина е пропуснал нещо. От Дювал не се бе проляла и капка кръв.

Клоунът Бозо се извъртя в облак от тафта на точки точно когато Дювал стреля с тридесет и осемкалибровия.

Куршумът се заби в корема на Пату. Той се хвана за него и се свлече на пода.

— Горещо препоръчвам „Кевлър“ — рече Дювал, като се отдръпна от нарастващата локвичка кръв, образуваща се изпод Пату. — Човек никога не знае кога някой бъзлив предател ще го застреля в гърба. — След това насочи пистолета към главата на Пату.

— Господин Дювал! — Някой задумка силно по вратата, след това я отвори. — Няма я, господин Дювал!

— Какво?

— Току-що проверих в спалнята, както ме помолихте. Вратата все още беше затворена, но нея я нямаше.

— Погледна ли на балкона?

— Не, господине, прозорците все още са заковани.

— Това е невъзможно!

— Съжалявам, господине, но…

— Махни се от пътя ми. — Дювал бутна мъжа настрани. — Довърши тук.

Анри VIII се втурна да търси жена си с развяващи се зад себе си пера.

Дъг Пату погледна лицето на мъжа, когото никога преди не беше виждал, но за когото знаеше, че е последният, когото ще види на този свят.