Сандра Браун
Последният ден на карнавала (39)

Тридесет и девета глава

— Господин Дювал?

— Кой е?

— Дъг Пату. Съпругата ви е открита.

Роман беше донесъл безжичния телефон на Пинки, който закусваше в трапезарията.

— Къде? — попита рязко той.

— В магазина на Дред. С нея са помощник-шерифите. Тръгнал съм натам.

— Ами Базил?

Усети неохотата на Пату да му каже.

— Оставил е госпожа Дювал там и е заминал нанякъде.

— Как е тя?

— Според господин Мишу, чудесно. Нямала търпение да се върне у дома.

— Искам Базил да бъде намерен, Пату! Искам всеки проклет сантиметър от Луизиана да бъде претърсен, докато го намерят и предадат на правосъдието!

— Сериозно се съмнявам, че търсите правосъдие — рече Пату с вбесяващо спокойствие. — Ако считахте това за отвличане, щяхте да докарате и самия директор на ФБР да търси жена ви. Но все пак, ако настоявате, ще извикам федералните да разпитат госпожа Дювал.

Пинки стискаше слушалката толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Пръстенът с диамант се беше впил болезнено в кутрето му. Обаче не можеше да контрира думите на Пату и беше сигурен, че полицаят прекрасно знае това.

— Мога ли да бъда откровен? — И без да дочака позволение, Пату продължи: — По всичко личи, че това си е семеен проблем. Решението му не е отговорност на полицията, а ваш и на съпругата ви. И може би на Базил. Предлагам да уредите това помежду си.

По-късно Пинки не беше сигурен как е успял да сдържи гнева си, но му струва огромно усилие. Лицемерните забележки на Пату го вбесиха до краен предел.

— Благодаря за съвета, Пату, но нямам нужда от уроци как да се оправям с жена си. Иска ти се да мислиш, че проблемът е приключен, нали? Да го вържеш спретнато с панделка и да счетеш, че е свършил. Защото през цялото това изпитание ти пазеше твоето момче Базил и ще почувстваш огромно облекчение, ако се измъкне от тази история невредим.

Тъй като постоянно страдаше от манията, че телефонът му се подслушва, Пинки бе твърде хитър, за да споделя плановете си за Базил в слушалката. Вече беше казал на Пату, може би твърде неразумно, че смята да елиминира бившия полицай, не виждаше причина да го повтаря.

Но все пак искаше Пату да знае, че отношението и отказът му да съдейства ще бъдат запомнени.

— Можеш да кажеш сбогом на амбициите си за най-високата служба в полицейското управление, Пату. От този момент нататък върху теб от всички страни ще започнат да се нахвърлят врагове. Можеш да бъдеш сигурен в това.

Не можеше да не признае на събеседника си, че запази хладнокръвие.

— Повиках полицейски хеликоптер да ме откара до община Джеферсън. Лично ще придружа госпожа Дювал до дома й. Би трябвало да пристигнем след два часа.

След това безжичният телефон онемя в ръката на Пинки. Роман се приближи и попита плахо:

— Госпожа Дювал ще се върне днес у дома ли, сър?

— Точно така, Роман.

— Слава богу!

— Хм. Да. — Дълбоко замислен, Пинки барабанеше бързо с пръсти по покривката. След малко вдигна поглед към иконома и се усмихна. — Аз мисля, че това изисква пищно празненство, а ти?

— Значи не сте забравили, сър, че днес е Блажният вторник? Последният ни ден за празненства за дълго време.

— Не, Роман, не съм забравил. Просто бях прекалено зает. Имам намерението да бъда домакин. Тук. Тази нощ. Ще се погрижиш ли за всичко?

— Считайте го уредено, сър.

Роман хукна да разпространи добрата новина сред персонала. Пинки набра клетъчния телефон на Бардо.

— Реми е намерена.

— Къде?

— По-късно ще ти дам подробности. Пату я води насам.

— Базил?

— Засега не се знае.

— И какво искаш да направя?

— Същото, което обсъждахме снощи.

— Въпреки че госпожа Дювал се връща у дома?

Пинки се втренчи в празния стол, където обикновено седеше Реми.

— Особено след като госпожа Дювал се връща у дома.

 

 

Сестра Беатрис сви устни с явно неодобрение.

— Това е крайно необичайно.

— Е, да, може и да е необичайно, но това е, което иска господин Дювал.

Наглостта на Бардо искаше да покаже, че не е впечатлен нито от облеклото на монахинята, нито от благоговеещото обкръжение. Ако питаха него, тя бе просто една уличница, която му се муси. Можеше да мине върху, покрай или през нея, но нямаше да го спре да направи това, за което му плащаше Дювал.

— Ще се обадя на господин Дювал и ще поговоря лично с него.

— Чудесно. Направете го, сестро.

Бардо плъзна телефона по бюрото към нея, след това, с явно неуважение, седна без покана и преметна глезен върху коляното на другия крак. Засвирука фалшиво през зъби, докато тя се обаждаше в жилището на Дювал.

— Господин Дювал, моля. Тук е сестра Беатрис от колежа „Благословено сърце“. Наложително е да говоря с него.

Неприятно ухилен, Бардо слушаше как монахинята се уверява, че Дювал го с изпратил да вземе балдъзата му.

— И госпожа Дювал одобрява това? — попита тя. След малко промърмори: — Разбирам. Много добре, господин Дювал. Простете за безпокойството, но ви моля да разберете, че преди всичко съм загрижена за безопасността на Флара. — При тези думи тя изгледа яростно Бардо, който й се усмихна най-невинно.

Когато сестрата затвори, той я попита:

— Всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред.

Беше толкова хладна, че чак ледена. Тя се изправи и заобиколи бюрото си. Обичайното й облекло шумолеше, а зърната на броеницата потракваха.

— Ще уведомя Флара да си събере нещата. След малко ще дойде.

Това „малко“ се оказа двадесет минути. По това време стаята вече бе започнала да действа на нервите на Бардо с тези картини на обляния в кръв, разпнат Христос, който го гледаше с одухотворените си очи, следващи го навсякъде из кабинета. Светците и ангелите, които се носеха около него на розови облаци, го осъждаха от покритите си с орнаменти позлатени рамки. Можеше да се закълне, че статуята на един войник-светец вдигна справедливия си меч към него. Тръпки го побиваха от всичките тия религиозни глупости.

Когато вратата се отвори, Бардо вече беше здравата разтреперан. Той се обърна рязко и възкликна:

— Мамка му!

Ругатнята накара сестра — Как й беше името — да стисне още по-силно устни, но Бардо просто не можа да се сдържи. Пинки му беше обещал, че освен, че ще бъде добре заплатен за тази си поръчка, страшно ще му хареса.

И още как! Щеше да се пукне от кеф! За секунда му минаха през ума поне дузина греховни неща, които да стори със сестричката Флара.

Бузите й бяха пламнали от вълнение. Тя прекоси стаята към него и протегна ръка.

— Здравейте, господин Бардо. За мен е удоволствие.

— За мен също, госпожице Ламбът.

Може би за пръв път в живота си се ръкуваше с жена, но му бе приятна възможността да докосне това същество, толкова горещо, че не бе за вярване.

— Вярно ли е това, което ми каза сестра Беатрис? Наистина ли тази вечер ще присъствам на празненството за Блажния вторник?

— По-вярно не може и да бъде. Господин Дювал смята, че вече дълго сте били затворена тук. Не се обиждайте, сестро — обърна се той към монахинята над рамото на Флара. — Зет ви иска тази нощ да го ударите на живот. Рече, че считал това за вашия дебют в обществото.

— И Реми е съгласна?

— Аха. Иска да бъдете там тази вечер. Дори сама ви избра костюма.

Тя сложи ръце над щръкналите си, стегнати цици и ахна замаяно:

— Позволяват ми! Не мога да повярвам!

Бардо вдигна куфара и й предложи ръката си.

— Повярвайте го, миличка.

 

 

Пинки ги чакаше на входната врата. Отвори, преди Пату да е натиснал звънеца. Дори и на този етап имаше малък шанс да се откаже от плановете и да продължат да живеят с Реми така, сякаш нищо не се е случило.

Но дори тази нищожна възможност умря в мига, когато я погледна в очите. Защото, макар да му се усмихна слабо и да изрече треперливо името му, той вече бе разбрал, че Базил я е имал.

Кучият му син все едно че беше отровил първокласните му орхидеи или пикал в бутилка „Шато Лафит Ротшилд“. Реми беше омърсена. Страхотното момиче, от което бе направил съвършена куртизанка, вече бе съсипано за него.

Той я притегли към себе си, като прикриваше отвращението си.

— Любима моя, слава богу, че си отново тук! Само като си помисля какво си преживяла… — Той спря и се престори, че се е задавил от вълнение. — Беше ли наранена по някакъв начин?

Изслуша я за сачмите за птици, с които бе улучена в гърба, докато бягали от „Кръстовището“.

— Но тези рани започнаха да зарастват. Просто съм много изморена.

— Базил не е…

Тя поклати лъжовно глава:

— Искаше просто да се оправи с теб, Пинки. Това е всичко. Не се е отнасял лошо с мен.

Дъг Пату, който стоеше по-назад, за да не пречи на посрещането, пристъпи напред.

— Госпожа Дювал не изпитваше охота да обсъжда изпитанието си по пътя насам. Но сега бих искал да чуя нейната версия за случилото се и да й задам някои въпроси, ако нямате нищо против.

— Разбира се, че имам — рече рязко Пинки. — Малко по-рано днес ми напомнихте, че това е семеен проблем. Смятам, че сте прав. — И затвори вратата под носа на Пату.

— Господин Пату се тревожи, че планираш да си отмъстиш на Базил — каза Реми, когато й посочи да се качва горе. — Ти нямаш такива намерения, нали, Пинки?

Той само се усмихна и я потупа успокоително по ръката. Когато стигнаха горе в спалнята, Роман й донесе табла с храна, но тя я остави недокосната. Когато отново останаха сами, Пинки й зададе няколко въпроса за отвличането.

— Искам да видя тази рибарска колиба, където те е държал. Можеш ли да ме заведеш до нея?

— Страхувам се, че не. Всички места от блатото ми изглеждат едни и същи.

— Защо те пусна?

— Не знам — рече бавно тя. — Тази сутрин ме събуди много рано и ми съобщи, че ме освобождава. А през цялото време ми казваше, че ме използва като стръв и не го е грижа колко ще продължи това. Не ми даде никакво обяснение за внезапната промяна на решението си, освен че имало нещо общо с някакъв полицай, който бил убит вчера. И Дред. Не искал Дред, Пату или някой друг от бившите му колеги да пострада от престъпните му деяния. Каза, че било време да прекрати това, преди още някой друг да е ранен или убит.

— Трябваше да си го помисли, преди да започне. Вече е твърде късно.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение. Ти опитва ли се да избягаш?

— Разбира се! — възкликна тя и му разказа за опита си, когато едва не се бе удавила. — След това ме държеше с белезници. — Тя вдигна невероятно изразителните си очи, сложи ръка върху неговата и я стисна силно. — Но сега се върнах при теб жива и здрава и само това има значение. Гледам на всичко като на лош сън, който скоро ще бъде забравен. — Реми плъзна ръце около врата му. — Пинки, моля те, послушай господин Пату! Недей да продължаваш тази вражда с Базил! Би било безпредметно. Той просто искаше да те разтърси и след като го направи, повече няма нито да го видим, нито да го чуем. Ако Базил може да го забрави, и ние би трябвало да можем. Да го забравим!

Той прекъсна молбите за живота на любовника й с груба целувка, която спря внезапно. Пролича, че е изненадана от прекратяването й. Наистина ли кучката очакваше да я заведе в леглото? Прииска му се да се изсмее на глас в лицето й, но все още бе рано за изненадите, които беше приготвил за нея.

— Поспи си — рече той и я потупа по бузата. — Искам тази вечер да изглеждаш възможно най-добре.

— Тази вечер ли?

— На нашето парти.

— Парти?

— Реми, този навик да повтаряш да не е нещо, което си придобила от Базил?

— Съжалявам. Какво парти?

— За Блажния вторник. Забрави ли, че тази вечер е Блажният вторник? Утре трябва да си простим греховете, но тази вечер можем да си позволим всичко. Аз със сигурност възнамерявам да задоволя…

— Не мога да дойда на партито тази вечер.

— Ето още един досаден навик, който си придобила — рече намръщено той. — Да ме прекъсваш, докато говоря.

Тя преглътна още една забележка. След малко каза с леко потреперване на гласа:

— Просто съм изненадана, че очакваш да бъда домакиня първата вечер след завръщането си.

— Какъв по-добър момент да отпразнуваме завръщането ти жива и здрава?

— Повече бих искала да си го отпразнуваме сами.

— Много мило от твоя страна, скъпа моя, но се страхувам, че вече не мога да го отменя. Твърде много хора ще останат разочаровани. — Той я щипна по бузата. — Включително Флара. Поканих я да вземе участие.

Всичката кръв се дръпна от лицето й. Преглътна конвулсивно, сякаш внезапно й бе прилошало.

— Наистина ли? — попита Реми с очевидно фалшиво вълнение. — Какво те накара да решиш това? Никога преди не си го правил.

— Премислих доводите ти по време на последния ни разговор за нея. Мисля, че са основателни. Време е да я поотпуснем малко. Все пак вече не е дете, а млада жена.

— Всъщност грешах, Пинки. Ти беше прав. Винаги си бил прав за тези неща.

Той се намръщи.

— Променяш мнението си твърде късно, Реми, не мога да разочаровам Флара сега, когато съм я поканил. И ти не би искала от мен да го направя. Би било жестоко. А сега подремни — рече той и се изправи. — Може би сънят ще накара бузите ти да порозовеят. Прости ми, задето ти го казвам, но изглеждаш малко зле.

— Осъзнавам, че сигурно изглеждам ужасно. Косата и ноктите ми са в отвратително състояние. Ще уредя да ми ги направят преди вечерта.

— Можеш да се погрижиш за красотата си, след като се наспиш. — Той се запъти към вратата. — О, между другото, махнах телефона, за да не те безпокоят.

Тя погледна към нощното шкафче и Пинки изпита удоволствие от отчаянието, което се изписа на лицето й.

— Бих искала да се обадя на Флара. От една седмица не ме е чувала и съм сигурна, че се пита защо.

— Няма защо да се тревожиш. Излъгах я, че имаш гнойна ангина. Вече трябва да й е съобщено, че си се възстановила и че нямаш търпение да я видиш тази вечер.

— Но аз трябва да поговоря с нея!

— Не остава много време до вечерта. Наредих на персонала да те остави на спокойствие. Само аз ще идвам да те виждам. — Той й изпрати въздушна целувка и след това се увери, че го е видяла как заключва вратата от външната страна.

Реми се втурна към вратата и сграбчи бравата с две ръце. Опита се да я завърти, но тя не се помръдна. Реми изхлипа отчаяно и се отпусна на вратата.

Беше повярвала на парадокса, че трябва да се върне при Пинки, преди да избяга успешно от него. Знаеше, че ще са й нужни всичките актьорски умения, за да го накара да повярва, че е потресена от отвличането и няма търпение да остави неприятния епизод зад гърба си и да продължи живота си, както преди. Беше готова да продължи този театър толкова, колкото бе необходимо за измъкването на Флара от ръцете на Пинки, дори и да стигне до толкова далеч — боже опази! — да споделя леглото му, макар че не бе казала това на Базил.

Но Пинки не я бе отвел направо в леглото, което бе необичайно и затова тревожно. Имаше само една причина, поради която можеше да се въздържи: ако я подозираше, че е спала с Базил. А ако подозираше това, значи нейният живот, както и този на Базил и Флара бяха в опасност.

Пинки трябва да бе усетил, когато я бе целунал, а може и преди това, че се връща вкъщи много по-различна от преди. Сигурно веднага бе забелязал коренната промяна. Ако можеше да зърне и най-малкото несъвършенство в цвета на някоя от орхидеите си или да усети, че виното е сервирано с един градус по-топло или по-студено, можеше да почувства нещо толкова дълбоко като промяната след престоя й в блатото, където се бе влюбила в Бърк Базил и — в прибавка — бе заобичала себе си.

Можеше да доживее до сто години или да умре днес, но щеше да бъде благодарна за дните на усамотение в онова екзотично и примитивно място. Там бе принудена да се огледа внимателно и да признае, че се е превърнала в точно това, което я бе нарекъл Базил — курва. Беше проституирала поради най-основателната причина: за да предпази сестра си: Но в крайна сметка всичко останало бе пожертвано — нейната гордост, самоуважението, душата й. След като се бе отказала напълно от себе си, каква полза имаше от нея за Флара или за когото и да било друг?

Сега вече презираше госпожа Дювал, която бе пасивна и страхлива; чиито единствени средства за оцеляване бяха женските хитрости и манипулации. Но беше развила нарастващо уважение към Реми Ламбът, чиито мнения имаха своите достойнства, която бе силна и смела, умееше да оцелява; която бе спечелила любовта на човечен и почтен мъж.

Базил! Той трябваше незабавно да бъде предупреден, че планът им се е провалил. Но преди да успее да се обади по телефона, трябваше да се махне от тази стая. Реми си заблъска главата да намери начина.

Един от клиентите на майка й я беше научил как да разбива най-елементарните ключалки. Но технологията за изработване на бравите беше напреднала заедно с всичко Останало, а Пинки винаги настояваше да има най-доброто. Когато преди няколко години къщата им бе подновявана, спалнята им се беше превърнала в безопасна стая; убежище, ако някой натрапник проникнеше през останалата система за сигурност. От външната страна на вратата имаше плочка с номерирани бутони. Човек трябваше да знае кода, за да я отключи. Отвътре можеше да се отвори с ключ, но Реми не успя да намери такъв, макар да претърси цялата спалня, дори и гардеробната на Пинки. Отчаяна, тя опита с ножички за маникюр, пила за нокти и фиба, но, както подозираше, ключалката беше твърде усъвършенствана за аматьор с импровизирани инструменти.

След това обмисли варианта с прозореца. Дръпна завесите и отвори капаците, но се слиса, когато видя, че външните капаци са затворени. Досега бяха затваряни само веднъж, когато имаше предупреждение за приближаваща тропическа буря. Но сега бяха заковани с летви. Дневната светлина се процеждаше с мъка през тях.

Не че това имаше някакво значение. Ключалките на прозорците бяха обикновени, но не и алармената система. Дори и да отключеше прозореца и да го отвореше, алармата веднага щеше да извести персонала за прекъсване в системата. И някой от тях щеше да докладва на Пинки.

Отхвърли прозореца като вариант за бягство и закрачи из стаята, като си блъскаше главата за възможен изход.

През отводите на климатичната система? Махна решетката от отвора за всмукване на въздуха. Твърде тясно.

През комина на камината? Едва ли.

Не можеше да мине през стените или да се провре под вратата като дим.

Дим!

Къщата бе снабдена не само със система против крадци, но и с датчици за дим и топлина, които бяха свързани с контролната служба на алармената компания, както и с местната пожарна служба. Щом алармата се включеше, се изпращаха пожарни коли. Това беше неотменяем сигнал и нито едно повикване не се считаше за фалшиво. При никакви обстоятелства пожарните коли не се връщаха, докато всеки един от датчиците не се провереше от служителя на компанията.

Над вратата към нейната гардеробна имаше детектор за дим. Тя махна дреболиите от нощното си шкафче, сложи лампата на пода и го нагласи под датчика.

След това запали една ароматна пръчица, събу обувките си, качи се на шкафчето, протегна ръка нагоре и поднесе пламъка на сантиметри от датчика.

— Няма да стане, Реми.

Тя се стресна и изпусна пръчицата, която веднага прогори дупка в килима. Пинки прекоси стаята и я загаси, след това вдигна укорителен и развеселен поглед към съпругата си.

— Изглеждаш доста глупаво, Реми, но трябва да призная, че съм впечатлен от твоята изобретателност. През последния половин час прояви повече проницателност, отколкото през всичките години, в които те познавам.

След това кавалерски протегна ръка да й помогне да слезе. Когато Реми я пренебрегна презрително и слезе сама от шкафчето, той се изкикоти:

— Не бих пропуснал нещо толкова елементарно като алармата за дим, скъпа моя, макар и, признавам, съм приятно изненадан, че си достатъчно умна, за да се сетиш за това сама.

— Винаги съм била по-умна, отколкото си мислил, Пинки.

— Беше достатъчно умна, за да прикриеш бременност и спонтанен аборт от мен, това признавам. Изненадана ли си, Реми? Доктор Карут доби голямо желание да ми се довери, когато й показах няколко компрометиращи снимки с нея и любовницата й, която съвсем случайно е нейната медицинска сестра. Макар и да съм толерантен към сексуалните предпочитания на другите — продължи меко той, — според мен може спокойно да се предположи, че светските лъвици, които самодоволно рекламират доктор Карут пред мъжете й колеги, ще бъдат ужасени да научат за личния й живот. Дори и да подозират нещо такова, едва ли биха искали подозренията им да се потвърдят, защото това, разбира се, би ги принудило да я бойкотират. Всъщност за какво говорехме? А, да, за коефициента ти на интелигентност. Интелигентността е чисто прахосничество за жени като теб, Реми. Смея да кажа, че дори и Базил е съгласен с това. Сериозно се съмнявам да е завързал с теб интересен разговор, преди да те шиба. А той те е шибал, нали?

— Прави любов с мен — рече предизвикателно Реми. — За пръв път в живота си се любих с мъж.

Дювал я зашлеви с опакото на ръката си. Скулата й пое повечето от силата на удара. Реми се залюля от ослепителната болка и падна на земята.

— Ти си просто една курва, Реми. Никога не си била нещо повече, нито пък някога ще бъдеш, защото такава е същността ти. Може и да си придала романтичен оттенък на времето, което си прекарала с Базил, гушнати двамата в малката колибка сред пустошта, но не се заблуждавай. Базил е мъж, а всички мъже те виждат само като такава, каквато си. Чукал те е само за да ме обиди. А сега, къде е той?

— Не знам.

Той я ритна в кръста. Реми едва не припадна от болка, но се вкопчи здраво в действителността и преглътна гаденето.

— Къде е?

— Остави ме в магазина на Дред. След това си отиде.

— С лодка или кола?

— Лодка. — На очите й се появиха искрени сълзи, когато си спомни последните им мигове заедно. И на двамата им се искаше да има друг изход от положението. — Не исках да ме оставя, но…

Прекъсна я злобният кикот на Пинки:

— Както вече ти казах, Реми, Базил е получил от теб това, което е искал, а ти, горкичката, си останала с разбито сърце.

Тя го изгледа гневно.

— Не можеш вечно да ме държиш заключена в тази стая, Пинки. Рано или късно, по един или друг начин, ще изляза.

— Реми, до края на тази нощ вече няма да те е грижа дали ще напуснеш тази стая, ще ти бъде абсолютно безразлично какво ще се случи с теб.

— И какво възнамеряваш да правиш — да продължиш да ме удряш, докато престане да ме е грижа дали съм жива? — Тя изправи гордо глава. — Ами опитай, Пинки. Ще се изненадаш да видиш колко твърда съм станала. Вече нямаш властта да ме нараниш. Не съм това, което казваш. Вече го знам. Няма нужда да си хабиш обидите. Вече не могат да ме засегнат.

— Любовта те е направила силна? — подразни я той.

— Точно така.

— Наистина ли? Смели приказки, Реми. Но нека да видим колко ще си смела, след като нещо, което цениш, бъде опетнено от някого, когото презираш.

На Реми й се стори, че гърдите й ще се пръснат от стона, който се изтръгна от тях:

— Не я докосвай!

— А-а, значи си се досетила. Сладката Флара. — Той целуна върховете на пръстите си. — Тъй зряла, тъй нетърпелива да изпита живота.

Реми се хвана за ръба на нощното шкафче, изправи се и се хвърли към него с пръсти, насочени към очите му. Пинки я удари и я просна на леглото.

— Момичето буквално пращи от жизненост, нали? — рече любезно той, сякаш обсъждаха качествата на състезателен кон. — И крещящо декларира сексуалността си. Може да задоволи един мъж по-добре дори от теб, Реми. Колко вълнуващо ще бъде за този, който я обладае пръв!

Реми се свлече от леглото, пропълзя до него на колене, уви ръце около бедрата му и му се замоли дрезгаво:

— Моля те, Пинки, не й прави нищо лошо! Умолявам те! Ще сторя всичко, което кажеш. Всичко!

Стисна го още по-силно и се изкачи нагоре, като се хващаше за дрехите му. Когато се изправи на крака, целуна го и го погали през панталоните.

— Прави с мен каквото искаш, но нея остави!

Пинки избегна целувките й и отблъсна ръцете й.

— Престани, Реми!

— Моля те, Пинки! — изхлипа тя. — Моля те, не я докосвай!

— Нямам такова намерение, миличка. Да не би да си си въобразила, че ще те заместя с Флара в леглото си? Ни най-малко. — Той посегна и я погали по бузата. — Дадох я като подарък. На Бардо.

Няколко секунди след като той излезе и заключи вратата от външната страна Реми стоеше като прикована към пода и се полюляваше от последните му думи. Бардо. С Флара.

Тя скръсти ръце на корема си и се приведе леко напред. Прехапа долната си устна, за да потисне писъка, който се готвеше да издаде. След това отправи към Бог искрена благодарствена молитва, задето й е дал последен шанс да спаси положението.

Реми разтвори пръсти и се втренчи в ключа, който лежеше на дланта й — ключа, който беше измъкнала от джоба на Пинки, докато се преструваше, че го моли за милост.