Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (85)

XXXV

На другия ден всичко се разви според плана на маркизата. Марсел в уречения час я чакаше с карета на улица „Рен Гортанс“; маркизата с черна рокля и гъст воал изтича от парка като жена, която бърза при своя любовник, и се втурна през смях в каретата.

— Ето ме — едва можа да каже тя, — какво ще кажете за точността ми? Радвате ли се, че ме виждате?

— Толкова се радвам, че не намирам думи… Но какво ще правим сега?

— Най-напред ще вечеряме! В къщи почти не хапнах.

Марсел свали предното стъкло и извика на кочияша да кара за извънградския ресторант в Порт Мальо. След петнайсет минути двамата млади седяха в отделно сепаре, където под ръководството на Лазарин Марсел поръча вечеря, достойна за най-изискания вкус.

Доволна, че се е измъкнала на воля, Лазарин бе шумно весела както някога, през безгрижните години в Париж. Час по час скачаше от стола, тичаше до пианото в залата, вземаше няколко акорда или изпяваше оперен куплет, сетне бързаше да се върне и протягаше празната си чаша на Марсел, за да й налее искрящо шампанско. Марсел, който не бе очаквал да срещне такова бурно веселие, се мъчеше да се държи в унисон с нея. Много му се искаше да заговори за чувствата си, за перспективите пред двамата, но засмяната и иронична Лазарин позволяваше да водят само неангажиращи разговори.

Марсел философски си рече, че прищевките на жените са непостижими; нито за миг не си помисли обаче, че младата жена просто се бе затъжила за шумни сборища и веселия.

Тръгнаха си малко след дванайсет; каретата скоро спря до една странична алея на парка Монсо.

— До утре! — извика Лазарин, като се отдалечаваше с бързи крачки.

— До утре — отвърна Марсел, загледан след нея.