Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (61)

XI

Жана очакваше нетърпеливо графа.

— Видяхте ли нашия добър доктор? — попита тя мъжа си още с появата му.

— Срещнах се с Максим Жиро — потвърди Раул, — но тази среща не оправда вашите очаквания.

— Не може да бъде! — извика учудена Жана. — Нима е отказал да стане наш домашен лекар, да се грижи за болните от тукашните села?

— Да, и причините, които изтъкна, са съвсем несериозни, според мен те са само претекст. Не мога да се досетя коя е истинската — може би обичайната омраза на буржоата към аристократите.

— Не! Не! — възкликна Жана. — Причината е друга, сигурна съм! Докторът е доброжелателен човек; може да е беден, но знанията и талантът му го правят равен на всекиго. Причината е друга и това, че не можем да се досетим каква е, не бива да го лишава от нашето уважение.

— Какво красноречие, мила! — отбеляза усмихнат графът. — Как защищавате тези, които имат щастието да ви бъдат приятели.

— По същия начин бих бранила и враговете си, когато са прави.

Разговорът премина на друга тема. След няколко дни я споходи неочаквана радост. След утринната разходка един от слугите я посрещна с думите:

— Госпожо графиньо, бихте ли приели една бедна жена, която ви чака? Тя е от Вертфейл и изглежда доста уморена; води и две момченца.

Читателят сигурно не е забравил бедната вдовица с двете деца, която се привдигна от тежка болест благодарение на Жана и на младия доктор Жиро.

— Женевиев! Мила моя Женевиев! — посрещна я зарадвана Жана. — Колко ми е драго да ви видя! Идвате толкова от далеч, сигурно децата са капнали от умора!

— Нищо ни няма, госпожо графиньо. Тръгнахме по съмване и на хлад лесно стигнахме дотук. Сега вече съм напълно здрава благодарение на вас и на добрия доктор. Нямам нужда от нищо, парите, които ми оставихте преди време, ще ми стигнат за още няколко месеца. Дойдох обаче да ви попитам: дали няма да се намери някоя работа за мен тук, в замъка? Много искам да съм близо до вас, да ви се отблагодаря с труда си. Толкова съм ви задължена, че не позволихте децата ми да останат пълни сираци! Моля ви, вземете ме при вас… ще съм доволна да върша най-черната работа, само да ви се отблагодаря.

Жана прегърна високата, слаба жена със строго и хубаво лице, сетне й каза:

— Добра ми Женевиев, никога вече няма да се разделим!

На другия ден вдовицата на дърваря бе определена за камериерка. Жана сама се залови да я обучава. Двете й момченца бяха изпратени в близката ферма на графа, за да изучат до тънкости селския труд.