Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (14)

XI

Във вторник, малко преди осем сутринта, фанфари известиха на обитателите на Вертфейл за приближаването на маркиза.

Лазарин се изправи на прозореца, за да наблюдава приближаването на ловния кортеж.

Маркизът, облечен по английската мода, яздеше чистокръвен едър кон начело на шествието. До него се движеше принцът.

Зад двамата аристократи двама слуги на коне надуваха фанфари, зад тях яздеха две малки момчета, които водеха два коня за госпожиците. Шествието приключваше с каретата, запретната с четири коня, карана от кочияш; отзад бе стъпил лакей с празнична ливрея.

— Това е истинският разкош! — помисли си младата девойка. — О, пари, колко велика е вашата сила!

Лазарин тръгна надолу по стълбището. Льору и Жана бяха застанали пред входа. Маркизът и принц Кастел Виван вече се бяха спешили.

— Разрешете ми, госпожице, да ви представя коня, който съм приготвил за вас — промълви дьо ла Тур дю Роа, като притисна устни към малката ръка в тъмна ръкавица.

— Разрешавам, разбира се — отвърна Лазарин усмихната, драго ще ми бъде да го видя.

Рене също бе слязла вече; и четиримата Льору впериха недоумяващ поглед в доведения от момчето кон.

— Но имам чувството, че виждам пред себе си Нора — нерешително произнесе Лазарин; — подобна прилика…

— Е невъзможна — продължи мисълта й дьо ла Тур, — затова вие не грешите, госпожице…

Лазарин едва потисна вика си, втурна се, зацелува кобилата по изящната муцуна; благородното животно тихо изцвили.

— Тя ме позна! — извика девойката. — Маркизе, никога дори не съм сънувала радостта, която сега изпитвам!

— Щастлив съм, че ви зарадвах! — тихо произнесе маркизът, силно развълнуван.

— Колко сте добър и мил, господин маркизе! — пламенно изрече Лазарин и стисна двете ръце на своя благодетел. Маркизът изпита толкова силен потрес от нейната благодарност, че лицето му за миг пребледня, сетне кръвта нахлу в главата му. „Тази буйна страст ще вземе да му скрои някой лош номер — си рече принцът. — Току-виж удар тръшне маркиза точно в навечерието на сватбата! На нашата възраст човек трябва да се владее по-добре.“

Маркизът обаче бързо превъзмогна чувствата си и след няколко убедителни фрази Жул Льору, сигурен вече в предстоящия брак, се съгласи да приеме хубавата кобила като подарък.

Фанфаристите отново надуха фанфарите, конете се вдигнаха на задни крака, конниците и ездачките препуснаха в галоп, а каретата се устреми след тях. Слугите завършваха веселото шествие.

Горите, в които навлязоха нашите ловци, наистина представляваха живописна гледка през този сезон. Свеж, прохладен ветрец разклащаше листата, понесъл аромата на дивите цветя и на смолистите ели. Понякога тлъст фазан, разперил синкави криле, се устремяваше към долината, или зайче се шмугваше изпод краката на конете.

В края на гората чакаха стрелци и кучкари, повели великолепни хрътки. Пуснаха кучетата и те веднага потънаха в гъсталака.

— Напред! — изкомандува маркизът.

— Напред! — повтори Лазарин, отпусна поводите на Нора и се остави на лудешкия й галоп, опиянена от звука на фанфарите, от лая на кучетата.

Няма да разказваме подробностите на този лов, където не се случи нищо особено. Към дванайсет часа всичко се свърши със смъртта на един елен, който понечи да се спаси в езерото и бе убит от маркиза.

Бе дадена закуска в края на гората, там бе спрял огромен фургон с ястия, с готвачи и лакеи. Всички си хапваха с апетит с изключение на клетата Рене, която оправдаваше лошото си настроение с мигрена.

Лазарин блестеше с остроумието си, но единствен събеседник й беше принц Кастел Виван, защото маркизът, потопен в страстта си като влюбено момче, почти не се владееше.