Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (8)

V

— По дяволите! — изрече той шепнешком. — Не мога да си обясня лошото настроение на моя чудесен приятел! Какъв изглед, колко красив парк! Това селско усамотение е просто чудо!

— Ако повторите това на татко — усмихната рече Лазарин, — той няма да сподели вашето мнение.

— А вие, мила, ще го споделите ли?

— И да, и не… Тук е живописно, няма спор, но е уморително еднообразно и безкрайно скучно.

— Мъчно ли ви е за Париж?

— Съжалявам за Париж и за изгубените милиони — от все сърце…

— Търпение и мъжество, мила! Ще се завърнете в Париж и ще бъдете негова кралица!

— А милионите?

— Те се стопиха на едно място, но ще дойдат от друго.

— Принце, не ми разказвайте приказки. Не искам, не бива да ви вярвам Разочарованието би било ужасно!… Но ще отида да ви доведа татко.

И девойката, стройна и грациозна като нимфа, излезе от салона.

„Безспорно — си рече принцът — тази чаровница се нуждае от рамка от чисто злато. И ако не греша, аз нося тази рамка…“