Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (12)

IX

След семейния обед Рене, за да превъзмогне скуката, а по-скоро и злобата, която я задушаваше, прибягна към изпитаното средство — към съня. Тя се отпусна в удобното си кресло — и заспа, като дори не узна за събитията през този следобед.

Когато слезе за вечеря, Рене остана поразена от огромната промяна у ексбанкера, както и от тържествуващото лице на Лазарин. Нима се беше случило нещо, докато тя бе спала? Рене не си позволи да попита, но се надяваше от някоя фраза да разбере причината за тези странни промени.

Надеждата й се оправда.

— Утре — подхвана Жул Льору, като се обърна към голямата си дъщеря — трябва да наблюдаваш тези дръвници, които минават за наши слуги, за да не ни изложат.

Рене наостри уши.

— Бъди спокоен, татко — усмихната отвърна Лазарин. — Утре няма да познаеш тази трапезария, нашето скромно жилище ще изглежда много красиво. Ще предложим лека селска закуска, съвсем простичка и наивна. Сандвичи, пресен каймак, вафли — нали Марион ги прави толкова хубави, и бутилка шампанско: нищо повече не ни трябва. Нали имаш шампанско, татко?

Банкерът отрицателно поклати глава.

— Нямам, но още днес ще пратя в Орлеан да докарат.

— Спасени сме! Повечко цветя върху масата — и ето че малката ни закуска ще изглежда много оригинална!

Учудването на Рене достигна връхната си точка.

— Нима очаквате някого утре? — попита тя.

— Разбира се — отвърна й Лазарин, като погледна присмехулно сестра си. — Две много важни личности: принц дьо Кастел Виван и маркиз дьо ла Тур дю Роа.

— Как узнахте — продължи да пита Рене, — че тези две развалини утре ще удостоят Вертфейл с присъствието си?

— Много лесно — отвърна Лазарин, като се намръщи, — едната развалина бе днес тук и поиска разрешение да ни представи утре другата.

— Значи къщата ни ще се превърне в старопиталище и вън на входа ще можем да поставим надпис: „Приют за изкукуригали стари ергени“. Явно маркизът ще положи в нозете ти своето сърце, своето гръмко име и титла — сигурна съм в това. Честито, маркизо!

— Приемам честитката ти, мила моя, и ти обещавам, че маркиза дьо ла Тур дю Роа, тази знатна дама и владетелка на шест милиона, ще изпълни дълга си и ще ти намери съпруг.

— Мъж ли!… Някой изкуфял старец! Някоя развалина! — извика Рене. — За нищо на света! Не искам такъв съпруг!

— Гроздето е кисело, нали? — иронично пророни Лазарин. Свадата щеше да се разгори буйно, ако Жул Льору не бе я прекратил със заплахата, че ако Рене не млъкне, ще я заключи за два дни в стаята й. Ексбанкерът май сериозно бе решил да изпълни заканата си и девойката, която на всяка цена искаше да присъства на утрешната среща с надеждата, че Лазарин ще остане излъгана в очакванията си, предпочете да остави тази тема и след вечерята бързо се качи горе.

На другата сутрин Лазарин изпревари изгрева, вдигна на крак провинциалния слуга, камериерката и дъщерята на градинаря. Изчисти с грижовността и старанието на фламандска домакиня потъмнелите от времето мебели, порови из шкафовете и откри изящни старинни вази от китайски порцелан, които сега струват луди пари и изключително се ценят. Трапезарията потъна в цвета, подредени с вкус и твърде изискано. Малкият салон не изглеждаше разкошен, но оставяше впечатление за свежест и празничност.

Когато Жул Льору слезе за обед, бе поразен и не скри одобрението си.

— Ти си вълшебница! — извика зарадван бащата. — Не мога да позная нашата унила трапезария!

Мълчаливата Рене само хапеше устни от яд. Възторгът на Жана бе най-искрен; тя рече, като прегърна Лазарин:

— Видя ли, мила сестро, че парите не винаги са решаващи… Нашата разкошна къща в Париж бледнее пред блясъка на тези свежи цветя.

— Сестра ти нищо не разбира от живота, мила Лазарин — намеси се Льору убедено. — Съвсем скоро ще осъзнае, че парите са господар на света и са идол на хората. Това печално познание се добива от всекиго.

Малката Жана само наведе глава и премълча.

Към два следобед цялата къща бе готова за идването на гостите. На девойките им оставаха още два часа, за да се заемат с външния си вид. Жана реши да остане със светлосинята си рокля, с която и без това бе облечена, и спокойно тръгна към парка. Лазарин и Рене се качиха в стаите си. След обстойни размисли Рене реши да се облече в черно. Дантелената й рокля нежно подчертаваше белотата на кожата й; тоалетът й бе освежен от небрежно боднатата в черната коса алена роза.

Лазарин съвсем случайно се оказа в контраст със сестра си — избра разкошна бяла рокля, вдигна буйната си червеникава коса и я завърза със синя панделка. Черна кадифена лентичка изпъкваше върху бяло-розовата й шийка. Лазарин се усмихна на омайния си образ в огледалото и рече високо:

— Ако маркиз дьо ла Тур не беше вече покорен, днес победата ми щеше да бъде безспорна.

Часовникът удари четири. Желязната врата на парка се разтвори и по алеята към къщата се устреми лек кабриолет с два коня, каран от маркиза, седнал до приятеля си, принц Годефроа.

Жул Льору излезе да посрещне посетителите си.