Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (122)

XI

Възцари се кратко мълчание. Марсел отново заговори:

— Вие не сте се били никога преди това, нали?

— Наистина… — отговори Хектор.

— Така си и мислех — усмихнат рече Марсел. — Сигурно сте искали непременно да участвате в дуел и моето военно минало ви е привлякло, решили сте, че съм достоен противник… Нали не греша?

— До голяма степен сте прав — съгласи се колебливо Хектор, като се мъчеше да овладее смущението си.

— Радвам се, че днес се видях с вас и ми олекна на душата: сега вече разбирам: вие не сте мой убеден враг — заяви Марсел. — Вярвайте, ако не бяхме се срещнали днес, утре щях да ви изпратя писмо, понеже за известно време няма да съм в Париж.

— Заминавате ли? Кога?

Хектор почувствува силна тревога: Лазарин бе заминала, дали този човек не тръгваше отново да я преследва? Как можеше да разбере къде отива?

— Заминавам утре, но не зная за колко време. Ще се радвам да се видим отново.

Марсел забеляза, че настроението на Хектор се промени коренно, и си обясни това с внезапната умора, със слабост, причинена от раната. Той побърза да се сбогува и да си тръгне, леко озадачен от странното държание на новия си познат.

След излизането му Хектор веднага поиска хартия и перо. След пет минути той вече бе започнал писмо до Лазарин, с което горещо й благодареше за редовете, които му бе отправила и с които го бе ощастливила.

По-нататък Хектор я предупреждаваше за пътуването на Марсел, който го навестил и му съобщил за намерението си, и изразяваше тревогата си от възможните нови преследвания на бившия офицер. В писмото Хектор я молеше да му позволи да се засели близо до нея, за да може винаги да я защити.

„Мой приятел владее замък близо до ла Тур дю Роа — пишеше той на маркизата — и много пъти ми е предлагал да му погостувам… Бързо ми отговорете, скъпа Лазарин, изпратете ми писмо или телеграма — и веднага ще тръгна на път.

Няма защо да ви убеждавам, че ви обичам, нали? Но все пак цял живот ще ви говори за своята любов вашият предан Хектор.“