Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (79)

XXIX

Графът замлъкна поразен. След малко попита тъжно:

— Как тогава се надявате да й възвърнете силите? Нали й обещахте?

— Искам преди всичко да ви успокоя, господин графе: опасността е голяма, но не е толкова близка. Имаме време да се борим за здравето на графинята. Освен това я познавам от доста време като здрава, спокойна и уравновесена натура; болестта й в никакъв случай не е причинена от нервно разстройство: тук има някаква друга причина. Ще наблюдаваме графинята, ще изследваме състоянието й, пък и трудовете на световната медицина, с които е богата моята библиотека, ще ми помогнат. Светилата на науката от дълги векове са трупали знания за нас и могат да ни разкажат как да помогнем при всеки отделен случай.

— Дай, Боже!

— Няма да спра за почивка и нощес, и утре; надявам се, когато дойда отново при вас, да имам вече отговор на важния въпрос: от какво страда графинята.

— Сигурно ще откриете! — увери го графът. Искреността на Максим му вдъхна дълбоко доверие. — Но — продължи той — обещахте на графинята веднага да й дадете облекчение.

— Разбира се, защото виждам всичко необходимо тук. Ще й приготвя сироп, който ще й помогне да заспи дълбок, освежителен сън, за да подкрепи изтощените си сили. Само ще ми е необходима вода и някой от слугите.

— Ще изпратя камериерката… Впрочем Женевиев вече идва.

Жената влезе и се спусна да целуне ръка на лекаря, който едва я удържа.

— Нали графинята не е опасно болна, докторе? — промълви тя.

— Не, мила моя — отговори Максим, — но трябва да й давате лекарства и при това точно в определените часове. Доволен съм, че вие сте до графинята, защото съм сигурен, че можем да разчитаме на вас.

— О, уважаеми господин докторе, готова съм да дам живота си за нея!

— Помогнете ми тогава да приготвим лекарството — усмихнат я покани докторът.

След петнайсет минути лекарят отново влезе при Жана.

— Ето лекарството, графиньо — вдигна той малка стъкленица с кафеникава течност. — То ще ви помогне да спите добре и да се възстановите. Само искам да ви предупредя, че е малко горчиво.

— От вашите ръце бих приела всичко, дори отрова — усмихната отвърна Жана — и съм сигурна, че тази отрова би ми помотала.

— Малко прекалено доверие! — пророни Рене.

— Никак не е прекалено — отговори й Жана — пред очите ми докторът е успявал да върне дори тежко болни към живота.

— В такъв случай господин Жиро е извънредно скромен. Защо не е отишъл в Париж, където с тази дарба лесно ще стане милионер!

Докторът погледна младата девойка и помисли учудено: „Защо ли госпожица Льору изпитва неприязън към мен?“

— Милионите изобщо не го интересуват — възрази Жана. — Милионерът може да даде само пари, при това рядко му се откъсват от сърцето; докторът щедро раздава здраве и живот.

— Да оставим това — смутено проговори Максим. — Искам да ви обясня, драга графиньо, как трябва да вземате лекарството. — И подробно изреди по колко капки през колко часа трябва да се дават на милата му болна.

— Бъдете спокоен, докторе — намеси се Рене. — Поемам върху себе си тази грижа. Не ще допусна грешка.

— Обясних най-подробно и на Женевиев — рече й Максим. — Тя ще може да ви сменя, когато се изморите.

— Никога не чувствам умора, когато се отнася до сестра ми.

В тази минута влезе слугата и извести, че каретата очаква доктора.

— Нима си заминавате вече? — възкликна Жана. — А аз се надявах да вечеряте с нас и още да поговорим.

— Днес не мога да остана повече — извини се лекарят. — Искам да се прибера по-бързо, за да поработя в къщи за вашето оздравяване.

— Имате право — подкрепи го Раул.

— В такъв случай ще се примиря — съгласи се и графинята.

— Утре ще дойда непременно и като преценя какво въздействие ви е оказало първото лекарство, ще реша как да продължим лечението.

Час след заминаването на Максим Жана почувствува мъчителна слабост.

— Предупреждавах те да не слизаш долу — смъмри я Рене.

— Да, но не съжалявам… При това сиропът на доктора бързо ще ми помогне. А сега искам да си легна.

Женевиев и още една камериерка отнесоха графинята в спалнята й. Само след минута тя вече бе в постелята си.

— Как се чувстваш сега? — попита я Рене.

— Някак ми олекна, искам да хапна нещо; колко хубаво, че докторът не ми предписа никаква диета!

Жана хапна няколко лъжици бульон, отпи от чашата с бордо и се почувствува съвсем сита.

Рене излезе от стаята, където остана Женевиев да я смени.

Щом се увери, че Раул е отишъл до конюшнята, Рене слезе в оранжерията и се приближи до големия храст абисинска млечка. Предишния ден бе рязнала леко стъблото и сега в прореза бяха застинали няколко бели капки. Рене извади от джоба си миниатюрна стъкленица, малко джобно ножче, огледа се и сигурна, че няма никого, свали капките с ножчето и ги пусна в стъкленицата.