Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (20)

XVII

— Не, той бе тежко ранен; отнесоха го в замъка му и там за него дълго време се грижи лекар. Но нещастната му съпруга изгуби разсъдъка си: намериха я сгушена в една от малките стаи на замъка да гледа ужасено и да произнася несвързани фрази… Същата вечер графът напусна замъка и замина; със себе си взе и Жулиет дьо Брен, като се закле да се грижи за нея, докато е жива. Това е романтичната история, за която ви споменах.

— Благодаря ви, че удовлетворихте любопитството ми — рече усмихната Лазарин. — Искам само да попитам дали се е върнал разсъдъкът на баронесата.

— Едва ли… Макар че не знаем нищо със сигурност.

— А какво стана с нейния съпруг?

— Той почина половин година по-късно. Самотата и мъката го убиха. Какво да се прави? Обожаваше младата си съпруга…

Лазарин отново погледна натам, където замъкът дьо Горд и бялата сграда на ла Гранже тънеха сред буйната зеленина.

— Значи — пророни тя — сега и двете къщи са опустели… Колко тъжно, неволно ме побиват тръпки. Да си вървим, господин маркизе, да се отдалечим колкото може повече от това място!