Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (17)

XIV

Младата девойка през това време бе продължила да стои на балкона, като се бе опряла на перилата и бе потънала в мечти. Шумът на отваряната врата не привлече вниманието й, тя остана в същата поза, само свали шапката си и червеникавите й къдрици се разпиляха по целия й гръб. „Дявол го взел! Разбирам безумието на Робер… Хубостта на тази червенокоса магьосница може да побърка и по-яка глава от неговата“ — си рече принц Кастел Виван. Сетне той блъсна маркиза в стаята, тихичко затвори вратата отвън и на пръсти се спусна долу, за да не пречи на решаващия разговор.

При звъна на шпорите Лазарин се обърна и радост блесна в очите й.

— Както видяхте, господин маркизе, аз се любувах на вашите владения и ви уверявам, че никога не бих се наситила на тази гледка. Каква красота! Не съм очаквала, че зеленината толкова добре се съчетава със строгото величие на един замък.

— Значи замъкът дьо ла Тур дю Роа ви харесва? — извика маркизът.

— О, разбира се! Повече от всичко на този свят. Той е истински рай на земята…

Маркизът, решен да пристъпи към обяснението и събрал всичките си сили, подхвана с глас, който напразно се мъчеше да овладее:

— Току-що поисках ръката ви, госпожице, от вашия баща и сега ви говоря с негово съгласие. Моля ви, не ми се присмивайте, когато ме изслушате. Уви! Косата ми е побеляла и напразно ме призовава да запазя мълчание. Лазарин, аз ви обичам! Обичам ви с целия плам на сърцето си, което е останало младо… Вие сте най-чаровната девойка и ще бъдете най-щастливата жена, ако се съгласите да приемете моето име. Ще приемете ли? Очаквам своята присъда.

Лазарин се отдръпна на две крачки и очите й с удоволствие се спряха върху лицето на този благороден и красив аристократ, застанал треперещ пред нея и очакващ като роб милостта на своята владетелка.

— Не ми достига опит за решаването на много житейски проблеми — промълви тя след няколко секунди — и с въпроса, който поставяте пред мен, би трябвало да се обърнете към татко. Но волята на татко и вашето нетърпение ме изправят пред този проблем… Няма да ви карам да чакате. Към вас, маркизе, изпитвам чувство на преклонение, на безгранично уважение и гореща симпатия, която бързо може да се превърне в искрена привързаност… Дори това да не е любов, не е ли нещо по-скъпоценно от любовта? Вашето предложение е голяма чест за мен, с каквато би се гордяла всяка девойка, и съм ви крайно признателна. Освен това съм убедена, че маркиза дьо ла Тур дю Роа ще бъде най-щастливата жена.

Лазарин замлъкна. Робер се задъхваше.

— Кажете — извика той, — отхвърляте ли това щастие?

— Не — отвърна Лазарин с щастлива усмивка, — трябва да съм обезумяла, да съм неблагодарна, за да откажа… Приемам. И ако вашето щастие зависи от мен, надявам се да бъдете щастлив.

Робер с пъргавината на младеж грабна двете й ръце и ги притисна първо към устните, после към сърцето си; лудетината също бе развълнувана, но само външно. Всъщност бе запазила хладния си разум и сега наблюдаваше маркиза.

Робер дьо ла Тур дю Роа побърза да извести принца и Жул Льору за своето щастие.

— Моля, не казвайте засега на сестрите ми — му каза Лазарин преди той да излезе, — помолете татко и принца да запазят тайна. Искам да ги изненадам, когато окончателно насрочим деня на нашата сватба.

Маркизът бе готов да обещае всичко, каквото би поискала неговата любима, а тя, след като разгледа внимателно замъка, излезе в парка и там се отдаде на сладки блянове, затова изгуби всякаква представа за времето и едва я намериха за вечеря.

Преди десерта принц Кастел Виван се наведе до ухото на Лазарин и тихо размени няколко думи с нея. Младата девойка поруменя, усмихна се и кимна в знак на съгласие. Годефроа вдигна чашата си, пълна с шампанско, и каза:

— Макар че не мога да бъда упрекнат в англомания, нашите съседи англичаните имат прекрасни обичаи и като тях сега искам да вдигна наздравица. Пия за кралицата на грацията и красотата, която съвсем скоро ще стане маркиза дьо ла Тур дю Роа!

— Принце — усмихната се обърна Лазарин към него, — бъдещата маркиза дьо ла Тур дю Роа ви благодари от сърце.

Жана изненадана и зарадвана запляска с ръце и се втурна да разцелува сестра си. Рене пребледня като стена, неволно изпусна чашата си, която падна и се строши със звън.