Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (73)

XXIII

Вече споменахме, че една от стаите на Рене бе свързана чрез малка стълба със зимната градина. Тя бе изпълнена само с тропически растения, чието събиране и отглеждане поглъщаше много усилия и средства.

Другата сутрин Рене слезе в оранжерията. Около нея цъфтяха и се зеленееха непознати дървета, лиани, цветя; в средата имаше малко басейнче, изпълнено с водни растения. Ароматът бе упойващо-задушаващ; Рене ги разглеждаше любопитно, ала не можеше по външния им вид да отгатне кое от тях бе отровно, кое — не.

Замъкът дьо Горд както всички старинни замъци имаше огромна и много богата библиотека, събирана от няколко поколения. Три-четири дни Рене прекарваше по няколко часа в библиотеката, но търсенето й беше все без резултат. Тя се мъчеше да открие книга за тропическата флора. Неуспехът не я смути, реши да върви право към целта.

— Драги Раул — рече тя веднъж по време на обеда, — сигурно сте забелязали, че се заинтересувах от оранжерията и всеки ден я посещавам. За съжаление цветята не могат да говорят, а на мен ми се иска да узная повече за тях. Дано не ви се стори смешно, но ботаниката започва да ме влече…

— Няма нищо по-прекрасно от тази наука, посветена на живота — усмихнат отбеляза Раул. — При това тя би допаднала на всяка любознателна жена.

— Искам обаче да навляза по-дълбоко в изучаването на тропическата флора, а тук няма необходимите книги.

— Нищо по-лесно! Още днес ще пиша в Париж и бъдете сигурни, само след три дни ще имате всичко най-ново за тропическите цветя и дървета. Това ли е желанието ви, мила сестро?

— Отгатнахте, мили братко… Нищо повече не ми трябва — отговори признателна Рене.

Раул удържа на думата си. След няколко дни специално изпратена в Орлеан кола докара цял сандък книги, доста скъпи, подробно описващи тропиците с техните растения. Цветни рисунки майсторски пресъздаваха образците на тропическата флора, текстът към тях описваше най-подробно качествата и особеностите им. Рене не криеше радостта си. Сега вече решително и уверено можеше да върви към целта си, която ни е известна. Толкова усилено се зае да чете, като разделяше времето си между книгите и оранжерията, че Жана и Раул останаха дълбоко учудени; успокояваха се обаче с мисълта, че този толкова внезапно възникнал каприз също толкова бързо ще отмине.

Един прекрасен ден, след около три седмици, Рене затвори книгите и не се върна повече към тях.

— Какво става с биологията? — попита графът.

— Мъчна работа е да се бори човек за званието „учен биолог“ — усмихната отговори младата девойка. — Доста по-приятно е да съм икономка във вашия хубав дом и да изпълнявам желанията на графиня Жана дьо Горд.

И наистина Рене се превърна в усърдна управителка на големия замък, като се мъчеше с всички сили да бъде незаменима.

— Какво ще правим без вас, когато се омъжите, мила сестро — рече веднъж Раул. — Домът ни ще опустее.

Тъкмо тогава Рене изрече думите, които толкова учудиха и озадачиха Лазарин, макар че тя нито за миг не повярва в тях:

— Успокойте се, братко, това няма да се случи… Аз никога няма да се омъжа.

— Но защо?

— Това е моя тайна. Никой няма да я узнае — заяви Рене и мислено добави: „Вие по-малко от всеки друг“.