Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (108)

XXIV

В двора на ресторанта бе спряла хубава малка карета; конете бяха разпрегнати и не се виждаха. Това бе каретата на Жул Льору, който бе побързал да изпълни желанието на дъщеря си, най-вече защото и на него му беше интересно да види как ще приключи този двубой между поклонниците на дъщеря му.

Ексбанкерът не обичаше новоизпечения принц въпреки ореола на многобройните му милиони; от друга страна, безспорно симпатизираше на Марсел, доколкото може да изпитва такива чувства един съвършен егоист.

Пристигнал преди петнайсетина минути, Льору бе огледал внимателно празната тераса и бе избрал едно сепаре в края й — нещо като малка беседка, оплетена в лози, издигната над залата за игра на карти. Оттук, между листата на лозите, можеше спокойно да наблюдава полянката отсреща, без да бъде забелязан.

Утринното пътуване и чистият въздух бяха пробудили апетита му и той си поръча обилна закуска с котлети, пиле със салата и шунка. Помисли и добави бутилка шабли.

Каретата на принца, последвана няколко минути по-късно от кабриолета на Марсел Ложие, спря в края на поляната, прорязвана от множество пътеки. Льору се наведе леко към парапета и разтвори филизите на лозата: четиримата секунданти и двамата съперници обсъждаха нещо. След малко някой от тях хвърли златна монета: съдбата покровителстваше Марсел — изборът падна върху неговите шпаги.

Хектор само безгрижно махна с ръка; той се държеше като отявлен дуелист — никой не би предположил, че ще се бие за пръв път в живота си.

Двамата противници съблякоха рединготите си и застанаха на около два метра един от друг. Почти еднакви по ръст, на близка възраст, двамата младежи обаче изглеждаха напълно различни. Сухото лице и стегнатата фигура на Марсел издаваше силна воля и неудържима енергия, снажната, но по-закръгленичка фигура на Хектор никак не изглеждаше войнствена…

Жул Льору заряза котлетата и пилето във въздушната си обсерватория. Дуелът започна.

Ложие се втурна в атака, решен час по-скоро да накаже с лека рана нахалния грубиян, но все не успяваше да достигне принца. От своя страна, Хектор бе намислил да нанесе един-единствен, но силен удар на противника си, за да избави веднъж завинаги Лазарин от него. Той не бързаше да напада, само се бранеше спокойно, като се усмихваше презрително. Тази усмивка бе ново оскърбление за Ложие, което го вбесяваше. Той удвои усилията си, шпагата му святкаше с бясна бързина и при едно невнимателно движение на Хектор по ръкава му от рамото се заспуска струйка кръв.

Дуелът бе спрян. Присъстващият хирург разкъса ръкава и отбеляза, че е наранена само кожата. Секундантите се обърнаха към двамата участници с думите, че е вече пролята кръв, честта на двамата противници е защитена и дуелът може да приключи.

Марсел бе склонен да приеме, макар и не особено доволен от такава развръзка, но Хектор, който преследваше съвсем друг резултат, категорично възрази, че това щяло да бъде имитация, а не истински дуел, затова настоявал да продължат.

Секундантите отстъпиха, макар и без желание.

Битката се възобнови. Шпагите отново зазвънтяха, без никой от двамата противници да застраши сериозно другия. Внезапно Хектор си припомни един наскоро научен похват и с финтов удар почти докосна рамото на Марсел; в същия миг шпагата на съперника му се заби под дясната ключица и се подаде през гърба му. Хектор въздъхна дълбоко, изпусна шпагата и протегна ръце напред; неминуемо щеше да падне, ако не бяха го подхванали дотичалите му секунданти.

— Господа — проговори Марсел с окървавена шпага в ръце, — бях оскърбен и извикан на дуел, но въпреки това, Бог ми е свидетел, не съм желал смъртта на господин дьо Кастел Виван. Надявам се, ще потвърдите, господа, че действах като честен човек…

Секундантите на принца се съгласиха.

Междувременно сложиха Хектор да седне, подпрян на дърво; хирургът разряза ризата му и внимателно огледа раната. Хектор бе притворил очи и дишаше тежко; при всяко издишване върху устните му избиваше кървава пяна.

— Как е? — попита Марсел с мъчително безпокойство.

— Дано да греша — отвърна медикът, — но според мен няма надежда този клет младеж да запази живота си…