Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (72)

XXII

В горещите следобеди Рене прехвърляше новите вестници, пристигнали сутринта. Веднъж във „Фигаро“ вниманието й бе привлечено от историята на прочуто семейство чужденци, живеещи в Париж. Рене бе срещала младата Мерседес, съпругата на богатия дон Луис, и с интерес зачете бележката.

Оказа се, че съпругът неочаквано и тежко заболял, като лекарите се губели в догадки за диагнозата. Младият мъж се чувствал отпаднал, разтърсвали го студени тръпки, сетне изгарял в треска. От време на време състоянието му се подобрявало, но след това болестта го връхлитала с нова сила. Така след около три месеца издъхнал в ръцете на любимата си Мерседес, на която завещал цялото си огромно богатство.

Някъде около месец след смъртта му полицията правила обиск в дома на някой си Хосе, пришълец от щата Луизиана, по подозрение в криминално престъпление. Тя проявила интерес към намерените в дома му писма и какво било изумлението на полицейския инспектор, когато от тях узнал за ужасяващ заговор: оказало се, че красивата Мерседес и нейният любовник Хосе са отровили богатия Луис, за да завладеят милионите му. Тяхна лаборатория станала оранжерията с тропически растения към къщата на семейството. Двамата примесвали малки количества отрова към ястията на клетия Луис…

Рене неволно изпусна вестника. Девойката потъна в размисъл. „Тропическите растения… Колко неочаквано! Без тези писма Мерседес е щяла сега да бъде богата и щастлива, вместо да гине в затвора. За какво й е било да ги пише?“

Рене обядва набързо и с чашка кафе и вестника в ръка се качи в стаята си. Там тя прибра броя на „Фигаро“ в скрина и отново се замисли.

През този ден Раул и Жана бяха отишли да навестят бременната Лазарин в нейния замък. Не се забавиха много, за да не изморяват бъдещата майка, и се върнаха у дома си към три.

Щом чу шума от колелата на приближаващата се карета, Рене слезе в гостната. След малко там влязоха Раул и Жана.

— По-добре ли сте, мила сестро? — попита я Раул. — Олекна ли ви от мигрената, която ви попречи да дойдете с нас?

— Сега съм доста по-добре — отговори усмихната Рене.

— И все пак си много бледа — възрази Жана, — но се надявам бързо да ти мине.

— Не си заслужава толкова да говорим за подобна дреболия — небрежно пророни Рене. — По-добре ми кажете как е Лазарин. Има ли новини от татко?

— Никакви.

— О, той е потънал в удоволствията си и е забравил, че има дъщери.

— Сестро… сестро… — произнесе укорно Жана.

— Е, не му се сърдя, да си живее, както намери за добре. През това време Раул преглеждаше вестниците.

— Рене — попита той, — днес не дойде ли „Фигаро“?

— Не — отвърна Рене. — И аз го търсих, но сигурно се е изгубил някъде.