Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (22)

XIX

Каретите бавно потеглиха една след друга към вратите на парка. Денят беше чудесен. Камбаните не преставаха да бият весело.

— Небето покровителства моя приятел Робер — си рече принц дьо Кастел Виван усмихнат. — Той е страстен ловец и е страстно влюбен, а Бог чу молитвите му и прати хубаво време както за лова, така и за сватбата му. Това е добра поличба.

Малкият кортеж от карети спря пред черквицата.

Към сто и петдесет жители на село Вертфейл се бяха насъбрали около черквата, привлечени повече от любопитство, отколкото от симпатия, тъй като почти не познаваха Жул Льору; единствена Жана с помощта, която оказваше на бедните и болните, бе популярна в околността.

Черквата днес бе украсена като за празник. Предишния ден маркизът бе изпратил нови сребърни свещници и нови одежди за свещениците — подарък по случай сватбата.

Като благослови младоженците, свещеникът съедини ръцете им, с явно вълнение произнесе кратка, но затрогваща реч.

От черквата се върнаха във Вертфейл, където вече бе приготвена закуска, продължила към три часа; след нея маркизът и младата маркиза се качиха в парадната карета и заминаха за замъка дьо ла Тур дю Роа, където, както знаем, Жул Льору, Рене и Жана трябваше да пристигнат на другия ден и да останат там две седмици. Откритата каляска, в която пътуваше принцът, се движеше след празничната карета.

Когато каретата излезе извън парка, маркизът хвана ръката на Лазарин и като я стискаше развълнувано в дланите си, каза:

— Скъпа моя, сега вече ми принадлежите и цел на моя живот ще бъде единствено вашето щастие… Нали и вие ще ми помагате?

— Не желая нищо друго — усмихната отвърна Лазарин, — само ще трябва да ме ръководите в тази насока.

— Доверете ми се напълно! Не крийте от мен нито една ваша мисъл, нито едно желание. Щастие за мен е да изпълня всяка ваша прищявка дори. Не ми отказвайте това удоволствие!

Докато младоженците бяха потънали в интимния си разговор, каретата най-сетне влезе в широката липова алея, която водеше към замъка на маркиза. Сърцето на Лазарин трепна горделиво. Не само фермерите от имението, но и почти цялото население от околните села се бе събрало тук. От всички страни литнаха букети цветя към каретата, екнаха викове:

— Да живее маркизът! Да живее маркизата!

Най-сетне каретата спря пред главния вход на двореца. Принц Годефроа се втурна с бързината на младеж, за да помогне на Лазарин да слезе.

Цялата прислуга на замъка тържествено се бе наредила от двете страни на стълбището за главния вестибюл на замъка. Те не викаха и не гърмяха във въздуха като селяните, но позите им изразяваха дълбока почит и така, между двете редици пременени хора със сведени в поклон глави, маркизът и маркизата се изкачиха до терасата.

— Моя грациозна приятелко — тихичко рече зад Лазарин принц Годефроа, — преди да влезете в замъка, се обърнете и се поклонете на прислугата… Това е необходимо и ще предизвика бляскав ефект.

Лазарин последва благоразумния съвет на принца. Обърна се и притиснала ръка до сърцето си, се поклони на хората, наредени в шпалир от двете страни на широкото стълбище. Опитът на Годефроа и този път се бе оказал безценен.

Ефектът се оказа огромен и надмина всички очаквания. Екнаха викове. Хората размахаха шапки и кърпички, старинни кремъклийки и пищови дадоха оглушителен залп. От удоволствие принцът потри ръце. Сетне рече:

— Това се вика ентусиазъм! Много ще бъдете популярна, моето момиче! — После добави по-тихо: — Същото беше при завръщането на Бурбоните… и на сватбата на Наполеон III… О, ентусиазъм на тълпата! Няма нищо по-измамно от теб! Но все пак си необходим.

Маркизът бе предвидил това внимание на жителите от околността, на своята прислуга, затова на широката поляна пред замъка бяха наредени дълги маси, покрити с всевъзможни ястия. Майордомът на двореца се обърна към присъстващите с покана да се разположат на трапезата и да се гостят за здравето на младоженците. Радостни викове откликнаха на поканата му.

С падането на здрача светнаха фенери; цели светещи гирлянди очертаваха контурите на старинния замък, слугите донесоха кошници с шампанско, гръмна оркестърът, докаран от Орлеан, и балът започна.

В десет оркестърът замлъкна. Дойде ред на фойерверките. Когато излитна първата ракета, маркизът, развълнуван дълбоко, престъпи с младата си съпруга в спалнята за новобрачните.