Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Станислава Стоянова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- vens (2009)
- Лека корекция
- ClubRipBoss (2009)
- Форматиране
- beertobeer (2009)
Издание:
Ксавие Дьо Монтепен. Силата на парите
ИК „Земя“, 1993
ISBN 954–8345–01–3
История
- — Добавяне
XIII
На следващия ден след обеда ексбанкерът замина за замъка дьо Горд с прекрасната карета, подарена му от Лазарин. Малка пътна кола в същото време откара багажа му за гарата в Орлеан.
Когато бащата и дъщерята пристигнаха в замъка, завариха Жана сама, тъй като графът бе заминал за Орлеан във връзка с някакво съдебно дело.
Жана им се зарадва и предложи да обядват заедно.
— Обядвахме вече — отвърна Жул Льору, — а когато седнете да вечеряте, вече ще съм по-близо до Париж, отколкото до Орлеан, скъпа моя.
— Заминаваш за Париж ли, татко? Пак ли, както преди моята сватба, имаш важна работа там? — попита Жана с лека ирония.
— Да…
— Пази се, гледай да не се върнеш отново болен! Но този път сигурно Рене ще те надзирава да не се преуморяваш, нали сестричке?
— Грешиш, мила Жана — отвърна Рене. — Татко категорично отказва да ме вземе със себе си. Казва, че съм щяла да го притесня…
— Но в такъв случай оставаш сама във Вертфейл! Това не бива да се случи! Ще живееш тук, с нас, и няма да те пусна, преди татко да се е върнал.
— А графът? Какво ще каже той? — попита неспокойно Льору.
— Нима допускате, че няма да одобри поканата ми? Значи не го познавате добре… Каквото искам аз, това иска и той. Бог е благословил нашия брак, понякога си мисля, че сме родени едни за друг.
При тези думи Рене извърна лице. След минута обаче се овладя и спокойно попита:
— Значи ме каниш да остана при теб, така ли излиза!
— Но разбира се, направо няма да те пусна още отсега. Утре само двете ще отскочим до Вертфейл, за да ти вземем нещата.
— О, бях си помислила, че татко ще ме вземе в Париж, и си приготвих куфара; затова е достатъчно да отиде до там някой от слугите и да го докара.
И Жана поведе сестра си да й изберат стая. Рене преценяваше едни стаи като твърде малки, други пък не одобряваше Жана. Накрая Рене си хареса три малки стаи, в които бе живяла дъщерята на стария собственик на замъка — преди повече от петдесет години. Едната имаше обща врата със стаята на Жана, а вътрешно стълбище водеше от друга към оранжерията. Прозорците и на трите стаи гледаха към парка.
Към четири Жул Льору потегли за Орлеан.