Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vens (2009)
Лека корекция
ClubRipBoss (2009)
Форматиране
beertobeer (2009)

Издание:

Ксавие Дьо Монтепен. Силата на парите

ИК „Земя“, 1993

ISBN 954–8345–01–3

История

  1. — Добавяне

XIII

На следващия ден след обеда ексбанкерът замина за замъка дьо Горд с прекрасната карета, подарена му от Лазарин. Малка пътна кола в същото време откара багажа му за гарата в Орлеан.

Когато бащата и дъщерята пристигнаха в замъка, завариха Жана сама, тъй като графът бе заминал за Орлеан във връзка с някакво съдебно дело.

Жана им се зарадва и предложи да обядват заедно.

— Обядвахме вече — отвърна Жул Льору, — а когато седнете да вечеряте, вече ще съм по-близо до Париж, отколкото до Орлеан, скъпа моя.

— Заминаваш за Париж ли, татко? Пак ли, както преди моята сватба, имаш важна работа там? — попита Жана с лека ирония.

— Да…

— Пази се, гледай да не се върнеш отново болен! Но този път сигурно Рене ще те надзирава да не се преуморяваш, нали сестричке?

— Грешиш, мила Жана — отвърна Рене. — Татко категорично отказва да ме вземе със себе си. Казва, че съм щяла да го притесня…

— Но в такъв случай оставаш сама във Вертфейл! Това не бива да се случи! Ще живееш тук, с нас, и няма да те пусна, преди татко да се е върнал.

— А графът? Какво ще каже той? — попита неспокойно Льору.

— Нима допускате, че няма да одобри поканата ми? Значи не го познавате добре… Каквото искам аз, това иска и той. Бог е благословил нашия брак, понякога си мисля, че сме родени едни за друг.

При тези думи Рене извърна лице. След минута обаче се овладя и спокойно попита:

— Значи ме каниш да остана при теб, така ли излиза!

— Но разбира се, направо няма да те пусна още отсега. Утре само двете ще отскочим до Вертфейл, за да ти вземем нещата.

— О, бях си помислила, че татко ще ме вземе в Париж, и си приготвих куфара; затова е достатъчно да отиде до там някой от слугите и да го докара.

И Жана поведе сестра си да й изберат стая. Рене преценяваше едни стаи като твърде малки, други пък не одобряваше Жана. Накрая Рене си хареса три малки стаи, в които бе живяла дъщерята на стария собственик на замъка — преди повече от петдесет години. Едната имаше обща врата със стаята на Жана, а вътрешно стълбище водеше от друга към оранжерията. Прозорците и на трите стаи гледаха към парка.

Към четири Жул Льору потегли за Орлеан.