Владимир Набоков
Лолита (56)

24

По времето, когато стигнах Бърдсли, като резултат от рекапитулацията, за която ви говорих доста, си изградих сравнително пълен образ и го сведох по метода на изключването (винаги твърде рискован) — до единствено конкретния първоизточник, който болният ми мозък и разколебаната ми памет откриха.

Освен преподобния Ригър Мортис (както момичетата бяха кръстили пастора) и почтения старчок, който преподаваше факултативно немски и латински, в гимназията в Бърдсли нямаше постоянни учители от мъжки пол. Но на два-три пъти през учебната (1948—1949) година се появи изкуствовед от университета в Бърдсли с магичен фенер да показва пред гимназистките цветни снимки на френски замъци и образци от импресионистката живопис. Исках да присъствувам на тези прожекции и лекции, но Доли както винаги настоя да не съм ходел — и толкова. Освен това помня, че Гастон бе нарекъл именно този преподавател блестящ garçon; обаче нищо повече; паметта ми отказваше да измъкне името на любителя на старинните шато.

През деня, който бях определил за наказанието, минах през разкаляния университетски двор до едно от посочените ми здания. Там научих, че фамилното име на изкуствоведа е Ригс (което напомняше малко фамилното име на познатия ни култов служител), че е ерген и че след десет минути ще излезе от университетския музей, където сега изнася лекция. Седнах на мраморната пейка (дарение от някоя си Сесилия Рамбъл) пред входа на лекционната зала на музея. Докато го очаквах с болезнено усещане в простатната жлеза, пийнал, изтощен от недоспиването, стиснал колта в джоба на пардесюто, изведнъж се сепнах — ето вече съм се побъркал и съм готов да направя глупост. Шансът беше един на милион, че този Албърт Ригс, доцент, е заключил моята Лолита у дома си на улица Линтър 69 — името на улицата ми беше някак познато… Не, не можеше той да бъде моят злодей. Глупости. Побърквах се и си губех времето напразно. Той и тя сега са в Калифорния, а не тук.

Скоро забелязах неясно оживление зад белите статуи, които красяха вестибюла. Вратата — не тази, в която бях вперил очи, а друга, по-встрани — се разтвори бодро и сред ятото студентки заподскача като тапа плешивата глава на дребничък лектор, а сетне блесналите му кафяви очи се запътиха към мен. Никога не бях го виждал през живота си, макар че според него сме се били запознали на някакъв градински прием на училището в Бърдсли. А как е моята очарователна дъщеря, тенисистката? За съжаление имал още една лекция. До скоро виждане!

Другите опити за припознаване дадоха резултат доста по-късно. По обява в едно от списанийцата, останали ми от Лолита, се реших да се свържа с частен детектив, някогашен боксьор, и просто за да му дам представа за метода, който бе използувал онзи мръсник, пътувал подир нас до Елфинстън, го запознах с някои образци от имена и адреси, насъбрани на връщане от мен. Той ми взе доста голям аванс и цели двайсет месеца — двайсет месеца, читателю! — тъпакът пипкаво проверява тези явно измислени данни! Отдавна го бях зарязал, когато веднъж довтаса при мен с победоносен вид и ми съобщи, че Боб Браунинг наистина живеел близо до селището Долорес в Югозападно Колорадо и че се оказал червенокос киностатист на осемдесет и нещо години.