Владимир Набоков
Лолита (38)

4

Когато през гирляндите сенки и светлини спряхме пред номер 14 на улица Теър, ни посрещна сериозно малко момче с ключове и с бележка от Гастон, който бе наел тази къща за нас. Моята Лолита, без да удостои дори с поглед новото си обиталище, слепешком пусна радиото, до което я бе отвел инстинктът, и се тръшна на дивана в гостната с купчина стари илюстровани списания, бе ги напипала със същата сляпа увереност, бъркайки в долната анатомия на масичката.

Всъщност ми беше все едно къде ще живеем, стига да имаше възможност някъде да заключа Лолита; обаче вероятно през време на кореспонденцията си с Гастон неясно си бях въобразил някаква тухлена вила, обвита в бръшлян. Всъщност новото ни жилище потискащо приличаше на Хейзовата къща (а от нея ни деляха някакви си четиристотин мили): същата скучна постройка от сиви дъски с дъсчен покрив и избелели зелени жалузи; стаите, макар и по-малки, обзаведени в плюшено-чиниен стил, бяха с приблизително същото разположение. Кабинетът ми обаче изненадващо се оказа доста обширен, обрамчен от пода до тавана с две хиляди книги по химия — тази наука преподаваше в университета в Бърдсли моят хазаин, заминал за година.

Имах известна надежда, че женската гимназия в Бърдсли, доста скъпо училище за приходящи ученички с обед и ефектна гимнастическа зала, не само лелее всичките тези млади тела, но и осигурява някаква основна храна за младите им умове. Гастон Годен, който рядко се оказваше прав, когато съдеше за американския бит, ме предупреди, че училището било май от онези, където според него (нали си беше чужденец, обичаше такива изрази) „се учи не толкова граматика, колкото ароматика“. За съжаление тя едва ли овладя дори тази наука.

При първата ни среща с директорката, мис Прат, тя изрази одобрение по повод на „милите сини очички“, на моята дъщеричка (Лолита била имала сини очички!) и на моето приятелство с „нашия гениален французин“ (Гастон бил гениален!), сетне предаде Доли на някаква си мис Корморан, набърчи чело, уж да се съсредоточи, и след пауза подхвана така:

„Ние не се стремим кой знае колко, мистър Хумбард, да направим нашите ученички книжни плъхове или да научат по вода имената на европейските столици — и без това никой не ги знае, — или пък да помнят наизуст годините на забравени битки. Действително ни интересува най-вече приспособяването на детето към груповия живот. Ето защо придаваме такова значение на танците, на спортовете, на любителските постановки и на срещите с момчета. Виждаме някои факти. Вашата чаровна Доли скоро ще навлезе във възрастовата група, за която термините като „кавалери“, „излизане с кавалер“, „официална рокля“ са също толкова важни, както за вас например „бизнес“, „делови връзки“, „делови успех“, а за мен (тя фалшиво се усмихна) — благополучието на моите ученички. Доротея Хумбард е въвлечена вече в цяла мрежа от социални връзки, те се състоят — независимо дали ни харесва, или не — от павилиони за хотдог, млечни барове, малцови и кокосови напитки, филми, танци, нощни пикници на плажа и дори от фризьорски вечеринки, на които момичетата си правят прически едно на друго. Разбира се, училището в Бърдсли не приема някои от тези интереси, а други прехвърляме върху по-конструктивни релси. Винаги се мъчим да обърнем гръб на мъглата и лице — право към слънцето! Накратко, макар да използуваме някои от методите за формално образование, повече ни интересува комуникацията, отколкото композицията, тоест колкото и да уважаваме Шекспир и другите, искаме нашите момиченца свободно да контактуват с живия свят наоколо, вместо да задълбават в плесенясалите томове. Наистина все още се придвижваме опипом, но вършим това рационално, както гинекологът опипва тумор. Отнасяме се към всичко, доктор Хамбург, от органична и организационна гледна точка. Отървахме се от цял куп ненужни предмети, които по традиция бяха предлагани за изучаване от девойките, без да им остава време за практически сведения, за приложни изкуства и за всичките сведения, необходими за уреждане на своя живот, както и живота на мъжете им, би добавил някой циник. Мистър Хумберсън, нека да се изразя така: точното разположение на планетите е безспорно важно, обаче за една бъдеща млада домакиня е може би по-важно да знае къде е оптималното място за хладилника в една кухня. Казвате, че искате само дъщеря ви да получи добро образование от училището. Но как разбирате понятието „образование“? Преди под това се разбираше предимно словесно явление; казано с други думи, можехте да накарате детето да назубри някоя свястна енциклопедия и то щеше да знае дори повече, отколкото може да му даде училището. Доктор Хумър, давате ли си сметка, че за съвременните подрастващи някой средновековен поход има по-малка жизнена ценност, отколкото походът (за малко да ми намигне) с някой младеж до кафенето? Повтарям шегата, която тези дни изрече нашата психоаналитичка. Живеем не само в свят на идеи, но и в свят на вещи. Думите нямат смисъл без практическия опит. Какво всъщност може да означава за Доротея Хумърсън някаква си Гърция или Близкият изток с техните хареми и робини?“

Тази програма отначало малко ме стъписа; аз обаче се посъветвах с две умни дами, свързани преди е училището, и те ме увериха, че момиченцата там учат много и задълбочено и че всичките тези дивотии за „контактуването“ са само рекламна шумотевица, която има за цел да придаде на старомодната гимназия в Бърдсли полезен и във финансов смисъл „модерен“ оттенък, макар че всъщност тя си е останала старомодна като боне.

Другото, което ми харесва именно в това училище, може би ще разсмее някои мои читатели; за мен обаче то беше много важно, защото съм си такъв. Искам да кажа, че отсреща, точно пред нашата къща, забелязах пролука между зданията — тревясал пущинак с ярко оцветени храсти, с купчини тухли, няколко разхвърляни дъски и лилаво-жълтеникава пяна от жалки есенни цветя; през тази пролука добре се виждаше в омарата част от улица Училищна, успоредна на нашата улица Теър, а зад нея — училищното игрище. Освен психологическата утеха от допира на Долиния ден с моя, която ми доставяше тази комбинация, веднага предусетих удоволствието да наблюдавам от леглото в моя кабинет с помощта на мощен бинокъл статистически неизбежния процент от нимфетки сред момиченцата, които ще играят около Доли през голямото междучасие. За съжаление още първия учебен ден на пущинака се появиха работници и вдигнаха стобор, след което много набързо израсна постройка от жълто дърво, а тя безапелационно закри моята вълшебна пролука. Когато накамариха достатъчно материал, за да ми развалят удоволствието, тези абсурдни строители спряха работата и вече никога не се появиха.