Владимир Набоков
Лолита (45)

12

По Коледа тя се простуди силно и я прегледа една от приятелките на Бианка Лестър, докторката Илза Тристрамсън — (здравейте, Илза, бяхте много мила, не проявихте излишно любопитство, толкова нежно докосвахте моята гълъбичка). Докторката установи бронхит, потупа Доли по голото гръбче (пухчето покрай гръбнака бе щръкнало от температурата) и заръча да лежи седмица или повече. Отначало имаше висока температура и не можех да си откажа знойните неочаквани наслади (Venus febriculosa)^[1], но откровено казано, съвсем отпуснатото момиче охкаше, кашляше, трепереше от треска в упоритите ми прегръдки. А щом се съвзе, организирах в нейна чест Вечеринка с Момчета.

Май прекалено много пих, докато се готвех за тежкото изпитание. Май се поизложих. Момичетата украсиха елхата и я включиха в мрежата (германски коледен обичай, по-рано слагаха свещички, а сега — разноцветни крушки). Избираха плочите и ги въртяха на грамофона на собственика. Доли беше в празнична сива рокля с прилепнал корсаж и клош пола. Като си тананиках, се качих горе в стаята си, но на всеки десет или двайсет минути слизах като тъпак за няколко секунди под претекста, че съм си забравил лулата на камината или съм дошъл да си потърся вестника, всеки път ми ставаше все по-трудно и по-трудно да извършвам тези обикновени действия и неволно си припомнях ужасно далечните дни в Рамсдейл, когато толкова мъчително се подготвях, за да вляза небрежно в гостната, където грамофонът пееше „Малката Кармен“.

Вечеринката не излезе особено сполучлива. Едното от трите поканени момичета изобщо не дойде, а един от кавалерите доведе братовчед си Рой, така че се оказаха две излишни момчета. Двамината братовчеди знаеха всички танци, но другите двама почти не можеха да танцуват и част от вечерта отиде да преобръщат кухнята наопаки, а сетне да се карат разпалено каква игра да играят на карти, след известно време двете момичета и четирите момчета се оказаха на пода в гостната, където бяха разтворили всичките прозорци и играеха на думи, Оупъл все не можеше да разбере правилата на тази игра, а Мона и Рой, дългунесто миловидно момче, пиеха джинджифилова лимонада в кухнята, седяха на столовете и размахваха крака, докато разгорещено обсъждаха предопределението и Закона за статистическата вероятност. Когато си отидоха всички, Лолита издаде звук като „ъх!“, затвори очи и се просна на креслото, разперила звездообразно ръце и крака, като така подчертаваше своето отвращение и изтощение, и взе да се кълне, че никога през живота си не е виждала толкова долнопробна шайка момчета. Купих й нова ракета за тенис заради тази фраза.

Януари дойде кишав и мек, а февруари заблуди храстите форзиция, които изведнъж се покриха със златисти цветчета. Местните хора не помнеха такава пролет! Посипаха се и други подаръци. По случай четиринайсетия й рожден ден, през първия ден на 1949 година, й подарих велосипед — очарователната механична газела, за която вече споменах, добавих към него и „История на съвременната американска живопис“; кой знае защо, изпитвах дивно удоволствие от заниманията й с велосипеда, тоест от подхода й към него, от движението на бедърцето й при качването и тям подобни; обаче опитите ми да облагородя художествения й вкус не сполучиха: тя рее питаше дали фермерът, който дремеше на сеното след обеда (нарисуван от Дорида Ли), е баща на подчертано сладострастната мома на преден план, и все не можеше да разбере защо твърдя, че Грант Уд и Питър Хърд са талантливи, а Реджиналд Марш и Фредерик Уо са бездарни.