Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lolita, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Владимир Набоков. Лолита

Издателство „Народна култура“, София, 1991

Рецензент: Сергей Райков

Редактор: София Бранц

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Здравка Славянова

История

  1. — Добавяне

17

Дебелакът Гастон като човек с претенции обичаше да прави подаръци — подаръците му бяха също мъничко претенциозни или най-малкото необикновени, в унисон с претенциозния му вкус. Щом забеляза веднъж, че се счупи кутията на моя шах, още на следващата сутрин ми изпрати по един от своите катамитици[1] медно ковчеже; върху капака имаше сложен източен орнамент, ковчежето се заключваше. От пръв поглед разбрах, че представлява евтина кутии за пари, наричана, кой знае защо, „луизета“ — купуваш я мимоходом някъде в Малага или Алжир, а сетне не знаеш какво да я правиш. Кутийката се оказа твърде плоска за тромавите фигури, но все пак я оставих — за съвсем друга цел.

Понеже исках да разкъсам мрежата на съдбата, която, както неясно долавях, ме уплита, реших (въпреки явната досада на Лолита) да прекарам още една нощ в Кестеновите бунгала. Събудих се в четири сутринта, уверих се, че момиченцето още спи (разтворило уста, сякаш тягостно учудено от странно нелепия живот, който всички бяхме подготвили за него) и че скъпоценното съдържание на „луизетата“ е непокътнато. Там, гальовно увит в бял вълнен шал, се бе изтегнал джобен пистолет: калибърът — нула трийсет и две, вместимост — осем патрона, дължина — приблизително една девета от ръста на Лолита, дръжката — орехова на каренца, стоманата — легирана. Бях го наследил от покойния Харолд Хейз заедно с каталога, в който на едно място безгрижно неграмотно се заявяваше: „също толкова добре пасва към дома и автомобила, както и към човека“. Той беше в кутията, готов веднага да пасне към човек или към човеци; петлето му беше запънато, но „плъзгащият се спусък“ беше на предпазител, за да се избегне случайно задействуване. Не бива да забравяме, че пистолетът е фройдистки символ на централния прабащин крайник.

Сега се радвах, че е с мен — и най-много ми беше драго, че се бях научил да го ползувам преди две години в боровата гора до моето и на Шарлота езеро, което приличаше на пясъчен часовник. Фарлоу, с когото обикалях из тази затънтена гора, стреляше чудесно: успя с калта да улучи едно колибри, макар че в смисъл на трофей от птичето остана съвсем малко — само стиска дъгоцветна перушина. Снажният полицай с фамилно име Крестовски, който през двайсетте години бил застрелял двамина избягали арестанти, веднъж се присъедини към нас и си попълни ловджийската чанта с миниатюрен кълвач — впрочем убит през такъв сезон, когато ловът е категорично забранен. В сравнение с тези сръчни стрелци, разбира се, бях просто новак и все не улучвах, но пък веднъж, когато бях сам, имах щастието да раня катеричка. „Почакай, почакай“ — пошепнах на портативно-удобното си приятелче и пийнах глътка джин-ананас за негово здраве.

Бележки

[1] От Катамитос, името на виночерпеца на Зевс. — Б.пр.