Владимир Набоков
Лолита (13)

12

С това приключват записките в дневника.

От тях следва, че въпреки цялата изобретателност на дявола схемата бе всеки ден една и съща: започваше се с това, че той ме изкушаваше, а сетне ми пречеше и ми оставяше с тъпа болка в самия корен на съществото ми. Знаех със сигурност какво исках да направя и как да го направя, без да смутя чистотата на малкото момиче. В края на краищата вече имах известен опит от дългите години занимавки с манията си. Случвало ми се беше зрително да обладавам светлосенчестите нимфетки в обществените паркове; случвало ми се беше да си пробивам път с предвидливостта на гнусен сладострастник в най-натъпкания горещ край на градския автобус, където се бяха нахващали за ремъците тумба ученички. Но сега, вече почти три седмици, все изникваха препятствия пред всичките ми хитрини. Виновничка за тези пречки обикновено биваше Хейзица (която, нека читателят си отбележи, по-скоро се опасяваше Лолита да не изпита удоволствие от общуването с мен, а не от възможността аз да й се насладя). Лудешката страст, разраснала се у мен към тази нимфетка — към първата през живота ми нимфетка, до която най-сетне можех да додрапам с недодяланите си, смъдящи от болка плахи нокти, — сигурно отново щеше да ме натика в санаториум, ако дяволът не бе усетил, че ще трябва да ми отпусне малко удовлетворение, щом иска да му послужа още като арена.

Читателят е забелязал и друго: занимателния мираж на езерото. Логично би било от страна на мистър Мак Фатум (както искам да нарека моя дявол) да ми приготви малко подаръче на обетования бряг, в предвидената борова горичка. Всъщност хрумването на Хейзица криеше коварна измама: тя не ме предупреди, че Роузичка Хамилтън (много сладка мургавелка) също ще дойде на излета и че нимфетките ще си шепнат отстрани, ще играят отстрани, ще се веселят съвсем отделно от нас — а в същото време мисис Хейз и нейният красавец квартирант ще си приказват почтено полуголи доста далеч от любопитните, очи. Очите все пак дебнеха и езиците клюкарствуваха.

Какво нещо е животът! Опълчваме срещу си тъкмо онези сили на Фатума, които бихме искали да умилостивим. Преди пристигането ми хазайката имала намерение да покани една стара мома, мис Фалън (майка й някога била готвачка у Хейзица), да поживее при Лолита и при мен, а самата домакиня, чиновничка по натура, да си намери служба в големия град. Тя си представяла цялата работа съвсем ясно: настанява се прегърбеният, очилат хер Хумберт със средноевропейските си сандъци и потъва в прах из дебрите на къщата, затрупан от камара вехти книги; безинтересната за всички неугледна дъщеря е под строгия надзор на мис Фалън, която веднъж, през 1944 година, вече държала Лолита под досадното си крило (Ло си спомняше онова лято разтреперана от възмущение), а мисис Хейз служи в елегантна фирма. Обаче съвсем простичко произшествие попречило на плана: мис Фалън си счупила бедрото в Савана (Джорджия) в деня, когато пристигнах в Рамсдейл.