Владимир Набоков
Лолита (32)

31

Пиша всичко това съвсем не за да преживея наново миналото сред сегашното ми безизходно отчаяние, а за да отделя адското от райското в странния, странен, безумен свят на нимфолепсията. Чудовищното и вълшебното се сливаха в някаква точка; тъкмо тази граница искам да заздравя, но чувствувам, че изобщо не успявам. Защо?

Според римското право лице от женски пол може да встъпи в брак на дванайсет години; по-късно този закон е одобрен от черквата и досега без особено разгласяване се е запазил в някоя американски щати. Няма абсолютно нищо лоша (твърдят в един глас двете полукълба) в това четирийсетгодишен изверг, благословен от духовно лице и набъбнал от алкохол, да захвърли потните празнични вехтории и да се забие до дръжката в крехката си жена. „В такива стимулиращи климатични условия на умерения пояс (се казва в едно старо списание от Затворническата библиотека), каквито намираме в Сейнт Луис, Чикаго и Синсинати, девойката достига гюлова зрялост в края на дванайсетата си година.“ Долорес Хейз е родена на около триста мили от стимулиращия Синсинати. Само следвам природата. Откъде идва тогава този черен ужас, който не мога да превъзмогна? Дали съм я лишил от девствеността? Милостиви госпожи, деликатни госпожи съдебни заседателни: дори не бях неин пръв любовник!