Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Джилиан Флин

Заглавие: Не казвай сбогом

Преводач: Надежда Розова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Експертпринт ЕООД

Излязла от печат: 11.2012 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-398-233-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9443

История

  1. — Добавяне

Ейми Елиът Дън

22 април 2009 г.

Горката аз. Нека ви опиша сцената: Камбъл, Инзли и аз вечеряме в „Табльо“. Много тарталети с козе сирене, агнешки кюфтенца и зелена салата, не съм сигурна за какво е всичко това. Но действаме отзад напред: първо вечерята, после питиета в едно малко заведение, резервирано от Камбъл, нещо като минидрешник, където можеш да побезделничиш срещу сериозна сума, макар че мястото не се различава особено от дневната ти, да кажем. Добре де, понякога е забавно да правиш такива глупави модерни неща. Всички сме прекалено издокарани с лъскавите си къси роклички и остри обувки на висок ток и всички се храним от малки чинии с хапки, които са точно толкова декоративни и несъществени като самите нас.

Решили сме съпрузите ни да се присъединят към нас за питиетата. И ето ни сега, след вечеря, натъпкани в малкото сепаре, а една келнерка, която спокойно би могла да се яви на прослушване за второстепенна роля за „Момичето от провинцията, което току-що слиза от автобуса“, ни поднася нашите мохито, мартини и бърбън. Вече поизчерпваме темите за разговор, вторник е и на никого не му се говори, но… Предпазливо пием питиетата си: Инзли и Камбъл имат някакви неуточнени срещи на следващата сутрин, аз имам работа, така че не се готвим за дълга нощ, а намаляваме темпото отегчени и не особено остроумни. Щяхме да си тръгнем, ако не очаквахме евентуално да се появят мъжете. Камбъл постоянно поглежда блекбърито си, Инзли оглежда извивките на прасците си от различни ъгли. Джон идва пръв — огромни извинения за Камбъл, широки усмивки и целувки за всички нас, мъж, който адски се радва, че е тук, направо е на седмото небе, че идва от другия край на града и е хванал последните минути от часа за коктейли, за да гаврътне една чашка и да се прибере вкъщи с жена си. Джордж се появява около двайсет минути по-късно — стеснителен, напрегнат, тръсва кратко извинение, че имал работа, Инзли го срязва: „Закъсня с четирийсет минути“, той й отговаря: „Да, извинявай, че изкарвам парите ни“. Двамата почти не си говорят, но разговарят с останалите.

Ник нито идва, нито се обажда. Чакаме още четирийсет и пет минути, Камбъл се мъчи да ми помогне („Сигурно в последния момент са го сюрпризирали с някакъв краен срок“, казва тя и се усмихва на добрия стар Джон, който никога не допуска крайните срокове да смутят плановете на жена му); Инзли поомеква към съпруга си, щом си дава сметка, че той не е най-големият задник в компанията („Сигурна ли си, че дори не ти е изпратил есемес, скъпа?“). Аз само се усмихвам: „Кой знае къде е — ще се видим направо у дома“. Сега е ред на мъжете от групата да се слисат: да не искате да кажете, че е имало и такъв вариант? Да пропуснем бара без катастрофални последици? Без вина, гняв или цупене?

Е, може би не за вас, момчета.

Понякога с Ник се смеем на глас на страхотиите, които жените карат мъжете си да правят само за да им докажат любовта си. Безсмислените задачи, многобройните жертви, безкрайните дребни отстъпления. Наричаме такива мъже танцуващи маймунки.

Например Ник се връща у дома потен и солен, след като е ритал на стадиона, аз се сгушвам в скута му, разпитвам го за мача и дали приятелят му Джак е прекарал добре, а той казва: „О, Джак се разболя от болестта на танцуващите маймунки — горката Дженифър имала «истински напрегната седмица» и наистина се нуждаела от него у дома“.

Или споменава за приятеля си от службата, който не може да излиза на питие, понеже гаджето му много настоява той да се отбие в някакво бистро, където тя вечеря с приятелка от друг град. Та най-сетне да се запознаят. И тя да се похвали с послушната си маймунка: „Пристига, когато му звънна, и виж колко е спретнат!“.

Облечи това, не обличай онова. Свърши това и това, когато имаш възможност, тоест веднага. И на всяка цена, ама на всяка цена се откажи от нещата, които обичаш, заради мен, за да ми докажеш, че мен обичаш най-много. Това е отвратителното женско съревнование — докато се шляем из литературните си клубове и часовете си за коктейли, едно от най-любимите ни неща е да разказваме за жертвите, които мъжете ни правят за нас. В очакване на ответната реакция, а тя е: „Оооо, колко мило!“.

Радвам се, че не съм в този клуб. Не участвам, не се вълнувам от емоционалното изнудване, от това да принуждавам Ник да играе ролята на щастливия съпруг — на покорния, ведър, прилежен Скъпи, изхвърли боклука! Съпругът мечта на всяка жена, пълната противоположност на мъжката мечта за мила, съблазнителна и лежерна жена, която обича секса и силното питие.

Иска ми се да вярвам, че съм достатъчно самоуверена, сигурна и зряла, за да съзнавам, че Ник ме обича и без постоянно да се налага да го доказва. Не са ми нужни жалките маймунски сценарии, за да го доказвам пред приятелите си, достатъчно ми е да го оставя да бъде какъвто си е.

Не знам защо на жените това им е толкова трудно.

Когато се прибирам вечерта, таксито ми пристига точно когато той слиза от своето, застава на улицата, протегнал ръце към мен и с огромна усмивка на лицето — „Миличка!“ — а аз хуквам, хвърлям се в прегръдката му и той притиска брадясалата си буза към мен.

— Какво прави тази вечер? — питам.

— Едни момчета играха покер след работа и аз останах да погледам. Нали нямаш нищо против?

— Не, разбира се. Забавлявал си се повече от мен.

— Всички ли дойдоха?

— Камбъл и Инзли и танцуващите им маймунки. Скука. Ти се спаси. От наистина противна вечер.

Той ме притиска към себе си — ах, тези силни ръце — и ме понася нагоре по стълбите.

— Боже, колко те обичам — казва.

После е ред на секса, на силното питие и на спокойния сън с преплетени тела в огромното ни меко легло. Горката аз.