Джилиан Флин
Не казвай сбогом (22)

Ейми Елиът

17 септември 2011 г.

Съзнавам, че звуча като заплесната тийнейджърка, но следя настроенията на Ник. Към мен. Просто за да съм сигурна, че не съм луда. Имам календар и слагам сърчица за всеки ден, когато той като че ли отново ме обича, и черни квадратчета, когато не ме обича. Миналата година почти цялата беше в черни квадратчета.

А сега? Девет дни сърчица. Последователни. Може би просто е имал нужда да разбере колко много го обичам и колко съм нещастна. Може би сърцето му се е обърнало. Много ми харесва тази фраза.

Въпрос: След повече от година студенина съпругът ви внезапно изглежда отново влюбен във вас. Вие:

а) се държите с него студено още известно време — за да му натриете носа;

б) подробно обяснявате колко ви е наранил, за да продължи да ви се извинява;

в) не го притискате за новото му отношение — знаете, че ще ви се довери, когато му дойде времето, а дотогава го обграждате с обич, за да се чувства обичан и сигурен, понеже така трябва да става в брака;

г) настоявате да разберете какво се е объркало, карате го да говори и да говори, за да успокоите собствените си нерви.

Отговор: В.

Септември е, циганско лято, толкова пищно, че не мога да понеса повече черни квадратчета, но не се и налага — сега слагам само сърчица, Ник отново се държи като мой съпруг, мил, влюбен и шантав. Поръчва ми шоколад от любимия ми магазин в Ню Йорк и ми пише глупаво стихотворение, с което придружава подаръка. Всъщност е хумористично петостишие:

Имало момиче от Манхатън,

със сатенена завивка спяло.

Един ден мъжът й с боязън

посегнал към нейното тяло

и чудо невиждано връхлетяло…

Щеше да е по-забавно, ако сексуалният ни живот беше също толкова безгрижен като стихотворението. Но миналата седмица ние наистина… се чукахме? Направихме го. Беше нещо по-романтично от това да правим секс, но и не толкова лигаво като да се любим. Той се прибра от работа, целуна ме по устните и ме докосна, сякаш наистина ме забеляза. Едва не се разплаках, толкова бях самотна. Няма нищо по-упадъчно от това съпругът ти да те целуне по устните.

Какво друго? Заведе ме да поплуваме в същото езеро, където ходи от дете, и аз си го представих как неистово шляпа из водата с изгорели от слънцето рамене и лице, понеже (както и сега) не се маже с крем, принуждавайки мама Мо да търчи след него с лосиона и да го цапоти, когато успее да го докопа.

Всъщност направихме пълна обиколка на местата от детството му, за което го моля от цяла вечност. Заведе ме до реката и ме целуна, докато вятърът шептеше в косите ми. („Двете ми най-любими неща на света“, прошепна ми той в ухото.) Два дни преди молът да затвори окончателно, се возихме на въртележката един до друг и смехът ни отекваше в празното пространство.

Заведе ме на мелба в любимия си сладоледен салон, където насред сладостното ухание през онази сутрин се оказахме само двамата. Ник ме целуна и каза, че това е мястото, където е заеквал и се е мъчил на много срещи с момичета, че му се иска да е можел да каже на гимназиста, който е бил навремето, че един ден ще се върне тук с момичето на мечтите си. Ядохме сладолед, после се прибрахме у дома и се пъхнахме под завивките. Ръката му върху корема ми, подремваме. Разбира се, невротичната ми страна се пита: къде е уловката? Промяната у Ник е толкова внезапна и грандиозна, че той сякаш… сякаш ще поиска нещо от мен. Или вече е направил нещо и просто се държи мило, преди да съм разбрала какви ги е забъркал. Тревожа се. Миналата седмица го хванах да рови из дебелата ми картотека с надпис „Семейство Дън“ (надписана с най-красивия ми почерк от щастливите дни) — кутия, пълна с всички странни документи, които са част от един брак, от общия живот. Притеснявам се да не би да поиска втора ипотека за бара или да вземем заем срещу застраховките си живот, или да продадем акциите си, които уж не трябва да докосваме трийсет години. Обясни, че просто иска да се увери дали всичко е наред, но го каза притеснено. Сърцето ми ще се пръсне, наистина, ако както си хапваме сладолед, той се обърне и ми каже: „Знаеш ли, интересното във връзка с втората ипотека е, че…“.

Трябва да го напиша, трябва да го изкарам от себе си. Щом го виждам на хартия, тутакси съзнавам, че е налудничаво. Невротично, несигурно и подозрително.

Няма да допусна най-лошото у мен да съсипе брака ми. Съпругът ми ме обича. Обича ме, върна се и затова се отнася с мен толкова добре. Това е единствената причина.

Ето как стоят нещата: Животът ми е тук. Ник най-сетне се върна.