Джилиан Флин
Не казвай сбогом (54)

Ейми Елиът Дън

Нощта на завръщането

Той се обръща и се стряска, като ме вижда да стоя там. Изглежда уплашен. Това е полезно. Понеже аз няма да го пусна. Той може и да си мисли, че лъже, когато е говорил всички онези хубави неща, за да ме подмами у дома, но аз знам, че не е така. Знам, че Ник не умее да лъже така. Знам, че тогава е говорил истината. Защото не може да си бил толкова влюбен, колкото бяхме ние, и това чувство да не нахлуе до мозъка на костите ти. Любов като нашата може да изпадне в ремисия, но винаги чака да се завърне. Като най-приятния рак на света.

Не ви се вярва? Какво ще кажете за това, че той излъга. Нищо от онова, което каза, не беше истина. Майната му тогава, справи се прекрасно, понеже аз го искам точно такъв. Този мъж, на когото се преструваше — жените обожават такива мъже. Аз обожавам. Такъв искам да е съпругът ми. В това се бях прицелила. Това заслужавам.

Така че той може да избира дали да ме обича истински като някога, или да го заставя да се подчини и да го превърна в мъжа, за когото се ожених. До гуша ми дойде да се разправям с глупостите му.

— Дръж се добре — казвам.

Има вид на дете, на ядосано дете. Дори свива юмруци.

— Не, Ейми.

— Мога да те съсипя, Ник.

— Вече ме съсипа, Ейми. — Виждам как гневът го завладява, как потреперва. — Защо изобщо искаш да си с мен, за бога? Аз съм досаден, невзрачен, безинтересен. Не съм ти равен. Непрекъснато ми го повтаряш през последните години.

— Само защото престана да се стараеш — казвам му. — Беше съвършен отначало, а после престана да се стараеш. Защо го направи?

— Престанах да те обичам.

— Защо?

— И ти престана да ме обичаш. Ние сме откачена, отровна и извратена лента на Мьобиус, Ейми. Не бяхме себе си, когато се влюбихме, а после — изненада! — оказахме се отрова. Допълваме се по най-грозния и най-противен начин. Ти всъщност не обичаш мен, Ейми. Дори не ме харесваш. Разведи се с мен. Разведи се с мен и нека да се опитаме да бъдем щастливи.

— Няма да се разведа с теб, Ник. Няма. И се кълна, че ако се опиташ да ме напуснеш, ще посветя живота си на това да направя твоя живот ужасен. Знаеш, че съм способна на това.

Той закрачи като животно в клетка.

— Помисли си колко сме вредни един за друг, Ейми. Двете най-нещастни човешки същества на света, които не могат да се откопчат едно от друго. Змия, която яде опашката си. Ще се разведа с теб, ако ти не се разведеш с мен.

— Нима?

— Ще се разведа с теб. Но всъщност ти трябва да се разведеш с мен. Защото вече знам какво си мислиш, Ейми: че историята не е хубава. Невероятната Ейми най-накрая убива своя обезумял насилнически похитител и се връща у дома… за скучен старомоден развод. Не го намираш за победоносно.

То не е победоносно.

— Погледни на нещата така обаче. Историята ти не е някаква сълзлива история за оцеляване от около 1994 година. Ти си силна, жизнена и независима жена, Ейми. Убила си похитителя си… и после си продължила да разчистваш край себе си. Освободила си се от идиотския си съпруг. Жените ще те приветстват. Не си уплашено момиченце. Ти си силна и безмилостна жена. Помисли си. Знаеш, че съм прав — епохата на прошката отмина. Това вече е старомодно. Помисли си за всички жени — съпругите на политиците, актрисите — за всяка жена в общественото внимание, която е била измамена. Не го търпят дълго. — Няма да остана до него, ще се разведа с копелето.

Залива ме омраза към него, задето продължаваше да се опитва да се измъкне от брака ни, макар да му казах вече три пъти, че не може. Още си въобразява, че има власт.

— И ако не се разведа с теб, ти ще се разведеш с мен, така ли? — питам го.

— Не искам да съм женен за жена като теб. Искам да се оженя за нормален човек.

Гадно лайно.

— Разбирам. Искаш отново да станеш предишния скапаняк и мухльо. Искаш просто да се махнеш? Не! Няма да бъдеш скучният тип от Средния запад, който се чифтосва със скучната и безлична съседка. Това вече го опита, забрави ли, скъпи? Дори да искаш, не можеш да го направиш сега. Всички ще те знаят като неверника, изоставил своята отвлечена и изнасилена съпруга. Да не мислиш, че някоя свястна жена ще те погледне? Ще ти обръщат внимание само някакви…

— Откачалки? Смахнати кучки? — сочи той към мен, разсича въздуха.

— Не ме наричай така.

— Смахната кучка?

Много е лесно да ме отпише така. Много би му се искало да може да ме отреже толкова лесно.

— Има си причина за всяко нещо, което правя, Ник — казвам. — Всяко мое действие изисква планировка, прецизност и дисциплина.

— Ти си красива, себична, манипулативна и дисциплинирана смахната кучка…

— Ти си мъж — отговарям. — Ти си обикновен, мързелив, досаден и страхлив мъж, който се бои от жените. Без мен винаги ще бъдеш това, винаги. Само че аз те превърнах в нещо. С мен беше най-доброто, което някога ще бъдеш. И го знаеш. Единственият път през живота си, когато си се харесвал, е докато се преструваше на човека, когото аз бих харесала. Без мен ще станеш като баща си.

— Не го казвай, Ейми.

Свива юмруци.

— Да не мислиш, че не е бил наранен от жена точно като теб? — питам го покровителствено, все едно е кученце. — Въобразяваш си, че не е заслужавал нищо по-добро, точно както и ти? Наистина ли мислиш, че майка ти е била първият му избор? Защо според теб те мразеше толкова?

Той тръгва към мен.

— Млъкни, Ейми.

— Помисли, Ник, знаеш, че съм права: дори да си намериш свястно и обикновено момиче, ще си мислиш за мен всеки ден. Кажи ми, че няма да е така.

— Няма.

— Колко бързо забрави посредствената малка Анди, която преди си мислеше, че обичаш? — питам го състрадателно. Дори издавам напред долната си устна. — Една любовна бележка, скъпи? Постигнах го с една любовна бележка, нали? Или с две? Две бележки, в които се кълна, че те обичам и че те искам обратно, че в крайна сметка те мисля за страхотен — и това ти беше достатъчно, нали? Ти си ОСТРОУМЕН, ти си ТОПЪЛ, ти си БЛЕСТЯЩ. Толкова си жалък. Да не си въобразяваш, че отново ще станеш нормален мъж? Ще си намериш добро момиче, но ще продължаваш да си мислиш за мен и ще бъдеш толкова недоволен от нормалния си живот с обикновената си съпруга и с двете си невзрачни деца. Ще си мислиш за мен, ще гледаш жена си и ще си казваш: тъпа кучка.

— Млъквай, Ейми, сериозно ти говоря.

— Същият си като баща си. В крайна сметка всички се оказваме кучки, така ли, Ник? Тъпа кучка, смахната кучка.

Той ме стисва за ръцете и ме разтърсва силно.

— Аз съм кучката, която те прави по-добър, Ник.

Тогава той млъква. С всички сили удържа ръцете си отстрани на тялото. Очите му се насълзяват. Целият трепери.

— Аз съм кучката, която те прави мъж.

После ръцете му стисват гърлото ми.