Джилиан Флин
Не казвай сбогом (60)

Ейми Елиът Дън

Девет седмици след завръщането

Ник още се преструва пред мен. Преструваме се, че сме заедно, че сме щастливи и безгрижни и влюбени. Обаче го чувам как нощем трака на компютъра си. Пише. Пише своята версия, сигурна съм. Знам го, личи по трескавия порой на думите, по клавишите, които трака-тракат като насекоми. Опитвам се да вляза, докато спи. (Макар че сега той спи като мен, неспокойно и нервно; и аз спя като него.) Обаче си е взел поука, вече знае, че не е любимият Ники, който не може да сбърка — вече не използва рождената си дата, нито рождената дата на майка си, нито рождения ден на Блийкър. Не мога да вляза в компютъра му.

Обаче го чувам как печата бързо и неспирно, и си го представям надвесен над клавиатурата, с щръкнали рамене, стиснал език между зъбите си, и знам, че съм имала право да се защитя. Да взема предпазните мерки.

Понеже той не пише любовна история.