Джилиан Флин
Не казвай сбогом (49)

Ник Дън

Изчезнала от трийсет и три дни

Дните бяха разтеглени и безкрайни, а после се блъснаха в стена. Една августовска сутрин излязох да пазарувам, а когато се върнах, заварих в дневната Танър, Бони и Гилпин. На масата в найлонов плик за улики видях дълъг прът с вдлъбнатини за пръстите.

— Намерихме това на няма и осемстотин метра надолу по реката от дома ти още при първото търсене — каза Бони. — Тогава не ни се стори важно. Просто някакъв плавей, обаче пазим всичко, което намираме. След като ни показа марионетките Пънч и Джули… всичко си дойде по местата. Затова изследвахме пръта за ДНК.

— И? — попитах глухо.

Бони се изправи и ме погледна право в очите. Звучеше тъжно:

— Въпреки престоя във водата открихме кръв на Ейми. Случаят официално вече е убийство. И ние смятаме, че това е оръжието на престъплението.

— Стига, Ронда!

— Време е, Ник — каза тя. — Време е.

Започваше следващата част.