Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Джилиан Флин

Заглавие: Не казвай сбогом

Преводач: Надежда Розова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Експертпринт ЕООД

Излязла от печат: 11.2012 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-398-233-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9443

История

  1. — Добавяне

Ник Дън

Нощта на завръщането

Пулсът й най-сетне тупти под пръстите ми, както съм си представял. Стискам още по-силно и я повалям на земята. Тя издава влажни, давещи се звуци и драска китките ми. И двамата коленичим като за молитва един срещу друг за десетина секунди.

Скапана откачена кучка.

На пода капва сълза.

Манипулативна убийца.

Светлите сини очи на Ейми са вперени в моите, не мигват.

После някъде от дъното на съзнанието ми една странна мисъл се появява с пиянско полюшване, излиза напред и ме заслепява: ако убия Ейми, какъв ще стана аз?

Пред погледа ми просветва ярка светкавица. Пускам жена си, все едно е нагорещено желязо.

Стовари се на земята, задави се, закашля се. Когато накрая възстанови дишането си, то беше накъсано и със странен почти еротичен писък накрая.

Какъв ще стана аз тогава? Въпросът не беше укорителен. Не че отговорът беше лицемерно набожното: Тогава и ти ще станеш убиец, Ник. Ще бъдеш не по-добър от Ейми. Ще бъдеш такъв, за какъвто всички те мислеха. Не. Въпросът беше плашещо буквален и сантиментален: Какъв щях да бъда без Ейми, на която да реагирам? Понеже тя имаше право: като мъж бях най-впечатляващ, докато я обичах; а после — докато я мразех. Познавах Ейми от седем години, но не можех да живея без нея. Тя имаше право: не можех да се върна към посредствения живот. Знаех го още преди тя да каже и дума. Вече си се представях с обикновена жена — със симпатичната мила съседка — и се виждах как разказвам на тази жена историята на Ейми, докъде беше стигнала тя, за да ме накаже и да се върне при мен, и вече си представях как това симпатично и посредствено момиче казва нещо като: „Ооооо, мили боже!“, и знаех, че част от мен ще я гледа и ще си мисли: „Ти никога не си убивала заради мен. Ти никога не си ме натопявала. Дори нямаш представа как да направиш онова, което направи Ейми. Никога не би могла да ме обичаш толкова“. Глезеното мамино детенце в мен нямаше да намери покой с нормална жена и много скоро вече нищо нямаше да е нормално, тя нямаше да ме задоволява и тогава гласът на баща ми — проклета кучка — щеше да се надигне и да поеме нещата.

Ейми имаше право.

Така че за мен, изглежда, нямаше добър финал.

Ейми е отровна, но въпреки това не мога да си представя света без нея. Кой ще бъда, когато Ейми я няма? Нищо друго не ме интересува колкото нея. Но трябва да я поставя под контрол. Ейми в затвора — ето това е хубав финал за нея. Напъхана в килия, където не може да ми се натрапва постоянно, но където аз ще мога да я посещавам от време на време. Или поне да си я представям. Пулс, моят пулс, някъде там.

Аз трябваше да я напъхам там. Моя е отговорността. Точно както тя си приписва заслугата, че е извлякла най-доброто у мен, аз трябва да поема отговорността, че съм допринесъл лудостта да разцъфне в нея. Милиони са мъжете, които биха обичали и почитали Ейми и които биха й се подчинявали, при това смятайки себе си за късметлии. Самоуверени, сигурни, истински мъже, които не биха я принуждавали да се преструва, че е нещо различно от своята истинска съвършена природа на строга, взискателна, блестяща, креативна, очарователна, ненаситна мегаломанка.

Мъже, способни да бъдат послушни.

Мъже, способни да овладяват лудостта й.

Историята на Ейми можеше да се развие по милион други начини, но тя срещна мен и се случиха лоши неща.

Така че от мен зависи да я спра.

Не да я убия, а да я спра.

Да я прибера в една от нейните кутии.