Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Джилиан Флин

Заглавие: Не казвай сбогом

Преводач: Надежда Розова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Експертпринт ЕООД

Излязла от печат: 11.2012 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-398-233-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9443

История

  1. — Добавяне

Ейми Елиът Дън

Пет дни след завръщането

Да, вече знам със сигурност, че трябва да внимавам повече с Ник. Не е толкова кротък като преди. У него има някакво електричество, нещо се е включило. Харесва ми. Но трябва да взема предпазни мерки.

Нужна ми е още една огромна предпазна мярка.

Ще отнеме известно време да я приложа. Обаче съм го правила преди, вече съм планирала. Междувременно ще се погрижим да възстановим връзката си. Ще започнем с фасадата. Ще имаме щастлив брак, ако ще това да го убие.

— Ще трябва отново да опиташ да ме обичаш — казвам му. На сутринта, след като едва не ме уби. Новинарските екипи бяха навън. Мъж с глас на тенор разказваше, че ходи с някакво момиче от три месеца и че го завел в „Хаустънс“, колко романтично. С Ник се престорихме, че не чуваме.

— Прощавам ти за снощи — казвам. — И двамата бяхме под огромен стрес. Но сега ще трябва отново да се постараеш.

— Знам.

— Нещата трябва да се променят.

— Знам.

Всъщност не знае. Но ще разбере.

Родителите ми ни посещават всеки ден — Ранд, Мерибет и Ник ме отрупват с внимание. С възглавници. Всички ми предлагат възглавници: всички действаме под масовата психоза, че изнасилванията и помятането завинаги са ме направили деликатна и многострадална. Че костите ми са станали трошливи — че трябва нежно да ме носят в дланта си, иначе ще се счупя. Затова вдигам крака на прословутата отоманка и пристъпвам внимателно по пода на кухнята, където преди време изтече кръвта ми. Всички трябва добре да се грижат за мен.

Но ми е странно напрегнато да гледам Ник с други хора. Той като че ли всеки момент ще се изпусне — сякаш в дробовете му напират думи за мен, обвинителни думи. Съзнавам, че се нуждая от Ник. Наистина се нуждая от него да потвърди историята ми. Да престане да отрича и да признае, че е бил той: кредитните карти, стоките в бараката, увеличаването на застраховката. Иначе несигурността завинаги ще остане в мен. Имам само няколко слаби места и те все са хора. Полицията, ФБР продължават да ровят в историята ми. Сигурна съм, че на Бони адски ще й хареса да ме арестува. Обаче те толкова здраво се оплетоха преди, направиха се на такива глупаци, че не могат да ме пипнат, освен ако нямат доказателства. А те нямат. Имат Ник, който продължава да се кълне, че не е направил нещата, които аз се кълна, че е направил, а това не е много, обаче е повече, отколкото ми се иска.

Подготвена съм дори какво ще правя, ако евентуално приятелчетата ми от планината, Джеф и Грета, се появят и потърсят заслуги или пари. Вече съм казала на полицията: Деси не ме закара направо в къщата си. Няколко дни ме държа вързана и със запушена уста — мисля, че бяха няколко дни — в стая в някакъв мотел. Или пък апартамент? Не съм сигурна, всичко ми е като мътилка. Освен това бях уплашена и натъпкана със сънотворни. Ако Грета и Джеф покажат низките си смотани физиономии и някак убедят ченгетата да отидат да претърсят убежището ми, където ще намерят мои отпечатъци или коса, е тогава част от загадката ще бъде разрешена. А останалото ще бъде просто техни лъжи.

Така че Ник наистина е единственият проблем и аз скоро ще го върна на своя страна. Постъпих умно, не оставих никакви следи. Полицията може и да не ми повярва изцяло, но нищо няма да предприеме. Знам го от сприхавия тон на Бони — отсега нататък тя няма да може да се отърси от раздразнението си, а колкото повече се дразни, толкова по-малко внимание ще й обръщат хората. Бездруго все повтаря безумната си версия за някакъв откачен замисъл. Всички я смятат за параноичка.

* * *

Да, разследването приключва. Обаче Невероятната Ейми изобщо не е приключила. Издателят на родителите ми сконфузен ги е помолил за още една книжка от поредицата и те са се договорили за хубавичка тлъста сума. Отново окупират моето съзнание и печелят пари за себе си. Днес сутринта си заминаха от Картидж. Твърдят, че било важно двамата с Ник да останем малко самички, за да заздравеят раните ни. Но аз знам истината. Искат да се залавят за работа. Казаха ми, че опитвали да напипат „верния тон“. Тонът, който казва: дъщеря ни беше отвлечена и многократно изнасилвана от едно чудовище, което накрая намушкала с нож… но това за нас е просто начин да спечелим малко пари.

Пет пари не давам дали ще успеят да възстановят жалката си империйка, защото всеки ден някой ми се обажда с предложение да разкажа своята история. Моята история — моята, моята, моята. Просто трябва да избера най-добрата оферта и да започна да пиша. Просто Ник трябва да е на същата вълна, та и двамата да сме на едно мнение за финала на историята. Щастлив край.

Знам, че в момента той не ме обича, но ще ме обикне. Трябва да вярвам в това. Преструвай се, докато успееш, нали така казват. Засега се държи като предишния Ник, аз се държа като предишната Ейми. От времето, когато бяхме щастливи. Когато не се познавахме толкова добре като сега. Вчера стоях на задната веранда и наблюдавах как слънцето изгрява над реката, обгърнала тялото си с ръце на лекия септемврийски хлад, а когато се обърнах, Ник ме изучаваше с поглед от прозореца на кухнята и въпросително вдигна към мен чаша кафе: искаш ли? Кимнах и след малко той застана до мен, въздухът миришеше на влажни листа, двамата пиехме кафе заедно, съзерцавахме водата и отново се чувствахме нормално и добре. Той още не иска да спи с мен. Ляга си долу в стаята за гости и заключва вратата. Но някой ден ще го победя, ще го хвана неподготвен, няма да има сили да се бори и ще дойде в леглото с мен. А посред нощ ще се обърна с лице към него и ще се притисна към тялото му. Ще се вкопча в него като виеща се лиана, докато не нахлуя във всяка негова част и не я направя своя.