Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gone Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Джилиан Флин

Заглавие: Не казвай сбогом

Преводач: Надежда Розова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Експертпринт ЕООД

Излязла от печат: 11.2012 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-398-233-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9443

История

  1. — Добавяне

Ник Дън

Изчезнала от единайсет дни

Не биваше да се репча толкова. Какъвто и да беше този дневник, той щеше да ме съсипе. Вече си представях корицата на един истински криминален роман: черно-бялата снимка от сватбата ни, кървавочервения фон и обложката: „Включително 16 страници с непубликувани снимки и дневника на Ейми Елиът Дън — глас от гроба…“! Стори ми се необичайно и дори сладко — лятното четиво на Ейми, онези долнопробни кримки, които намирах на разни места из къщата. Мислех си, че така просто се отпуска, почива си с несериозно четиво.

Но не, тя ги е изучавала.

Гилпин си дръпна стол, обкрачи го с лице към облегалката и се наведе към мен, скръстил ръце — филмовата му поза на ченге. Беше два през нощта и аз го усещах мъчително.

— Разкажи ни за болестта на жена си през последните няколко месеца — каза той.

— Каква болест? Ейми не е боледувала. Е, веднъж годишно може и да настине…

Бони взе книгата и отгърна на една отбелязана страница:

— Миналия месец си приготвил питиета за себе си и за Ейми и двамата сте седнали на задната веранда. Тя пише тук, че питиетата били ужасно сладки и описва нещо, което според нея е алергична реакция: „Сърцето ми заби лудо, езикът ми беше обложен и залепна за устата ми. Краката ми омекнаха и Ник ми помогна да се кача по стълбите“. — Бони слага пръст, за да отбележи мястото, докъдето е стигнала, и вдига глава, като че ли е възможно да не съм внимавал. — Когато Ейми се събужда на следващата сутрин: „Главата ме болеше и усещах корема си мазен, но най-лошото беше, че ноктите ми бяха посинели, а когато се погледнах в огледалото — устните ми също“.

— Нищо подобно не се е случвало — заявих пренебрежително. — Нищичко. — Бони ми допадаше, не очаквах това от нея.

— Това почеркът на жена ти ли е? — попита полицайката, наклони книгата към мен, и аз видях стегнатия и назъбен като кривата на графика почерк на Ейми.

— Да, така мисля.

— Графологът ни също.

Бони изрече думите с известна гордост и аз се досетих: това е първият случай на тези двамата, който изисква намесата на външни експерти и ги задължава да се свържат с професионалисти, занимаващи се с екзотични неща като анализ на почерци.

— Знаеш ли какво още научихме, Ник, когато показахме този текст на медицинския си експерт?

— Отравяне.

Двамата се стъписаха за миг, понеже не очакваха да им дам тази информация.

— Да, Ник, благодаря ти: отравяне с антифриз — уточни Бони.

— Като по учебник. Имала е късмет, че не е умряла.

— Не е умряла, защото никога не се е случвало — заявих. — Както сама каза, като по учебник — написано е след проучване в интернет.

Бони се намръщи, но не захапа въдицата.

— Дневникът не те описва в добра светлина, Ник — продължи тя и плъзна пръст по плитката си. — Насилие — бутнал си я. Стрес — бил си много избухлив. Сексуални отношения на границата на изнасилването. Накрая тя ужасно се е страхувала от теб. Болезнено е да го чете човек. И относно пистолета, който е обмисляла да си купи — твърди, че се е страхувала от теб. Ето последното написано в дневника: „Този мъж ще ме убие. Този мъж ще ме убие“. Собствените й думи.

Гърлото ми се стегна. Имах чувството, че ще повърна. Най-вече от страх, но и от прилив на гняв. Скапана кучка, скапана кучка, боклук, боклук, боклук.

— Е, много умна и удобна бележка за край — отбелязах.

Танър сложи длан върху ръката ми, за да ме накара да замълча.

— Съдейки по вида ти в момента, май ти се иска да я убиеш — отбеляза Бони.

— От самото начало ни лъжеш, Ник — обади се Гилпин. — Каза, че онази сутрин си бил на плажа. Всички, с които разговаряхме, твърдят, че ти мразиш да ходиш на плажа. Твърдиш, че не знаеш нищо за покупките с онези кредитни карти с надвишен лимит. А сега се натъкнахме на барака, пълна точно с тези вещи — и твоите отпечатъци по тях. Разбираме, че жена ти е претърпяла нещо, което, изглежда, е било отравяне с антифриз, броени седмици преди да изчезне. Хайде стига!

Гилпин замълча, за да подсили ефекта от думите си.

— Ще отбележите ли още нещо? — попита Танър.

— Можем да докажем, че си бил в Ханибал, където се появи чантата на жена ти само няколко дни по-късно — отбеляза Бони.

— Съсед ви е чул да спорите предишната вечер. Нежелана от теб бременност. Бар, направен с парите на жена ти, който остава за нея, ако се разведете. И разбира се, разбира се — тайна любовница повече от година.

— Половината от изредените неща са измислица. Искам да кажа…

— Все още можем да ти помогнем, Ник — прекъсна ме Бони. — Но арестуваме ли те, край…

— Къде намерихте дневника? В къщата на бащата на Ник ли? — попита Танър.

— Да — отговори Бони.

Танър ми кимна: ето това не сме успели да открием.

— Анонимно обаждане ли ви накара да отидете там днес? — попита Танър.

Ченгетата не отговориха.

— Може ли да попитам къде в къщата го намерихте? — попитах.

— В печката. Не е изгорял. Когато си го хвърлил, е паднал върху подпалките и ги е угасил, затова са обгорели само краищата — отбеляза Гилпин. — Голям късмет за нас.

— Не е късмет, целта е била да го намерите — заявих.

Бони си позволи ъгълчето на устата й да се разтегли в усмивка. Облегна се назад и зачака като звезда от реклама на студен чай. Танър отново ми кимна — давай.

— Жена ми е жива и се опитва да ме натопи за убийство — казах, стиснах ръце и изпънах гръб в старанието си да добия възможно най-благонадежден вид. Трябваше ми лула, очила, които можех бързо да свалям за по-силен ефект, и няколко енциклопедии отстрани на масата. Виеше ми се свят. Не се смей!

— Моля? — намръщи се Бони.

— Ейми е жива, добре е и се опитва да ме натопи за убийство.

Двамата се спогледаха приведени над масата: можете ли да повярвате?

— Защо ще го прави? — попита Гилпин и разтърка очи.

— Защото ме мрази. Очевидно. Бях лош съпруг.

Бони сведе поглед към пода и въздъхна:

— В това отношение ще се съглася с теб.

В същото време Гилпин възкликна:

— О, за бога!

— Тя луда ли е, Ник? — попита Бони и се наведе напред. — Това, за което ни говориш, е откачено. Чуваш ли ме? Нужни са колко… шест месеца или може би година, за да се подготви всичко. Трябва тя да те мрази и да иска да ти навреди — ама много сериозно, окончателно, ужасяващо — цяла година! Имаш ли представа колко е трудно да мразиш толкова дълго?

— Тя е способна. Ейми е способна на това. Наистина ме мрази толкова.

— А защо просто да не се разведе с жалката ти персона? — сряза ме Бони.

— Това не удовлетворява… чувството й за справедливост.

— Боже, Ник, не ти ли омръзна всичко това? — попита Гилпин. — Жена ти го е написала собственоръчно: „Този мъж ще ме убие“.

Някога някой ги беше посъветвал да използват често името на заподозрения, защото така той ще се почувства удобно познат. Същото важи за продажбите.

— Ходил ли си наскоро в къщата на баща си, Ник? — попита Бони.

— Да, знам, задействах алармата на… четиринайсети юли, после вие сте намерили дневника, след като сте получили обаждането кога… на петнайсети? Точно както с посещението ми в Ханибал и намерената чанта. Това е търсенето на съкровища — подхвърлих, съзнавайки колко невероятно звучи. Помъчих се да преодолея нов прилив на себененавист: жена ми ме беше измамила два пъти. Не само ме накара да повярвам, че все още ме обича, но в действителност ме принуди сам да се улича. Лошо момиче. За малко да прихна. Мили боже, адски я мразех, но как да не се възхитиш на кучката!

— Ейми го е сложила там — казах. — И ми е написала насочваща следа, за да може като пълен кретен да отида в къщата на баща си и да се улича.

— С клиента ми носим насочващите писма — съобщи Танър. — Като проява на добра воля.

Извадих следите от търсенето на съкровища и любовните писма на Ейми и ги разперих пред ченгетата, все едно правя номер с карти. Поизпотих се, докато те ги четяха. Адски ми се искаше полицаите да вдигнат поглед и да заявят, че вече всичко им е ясно.

— Добре. Твърдиш, че Ейми те е ненавиждала толкова силно, че месеци наред е кроила как да те натопи за убийство, така ли? — попита Бони тихо и сдържано с тона на разочарован родител.

— Да.

— Това не ми прилича много на сърдита жена, Ник — отбеляза тя. — Ейми влага цялото си старание да ти се извини, да предложи да започнете отначало, да ти покаже колко те обича: ти си блестящ, ти си умен.

— О, по дяволите!

— Ето, Ник, поредната ти невероятно странна реакция за невинен човек — отбеляза Бони. — Четем милите писма на съпругата ти, може би последните й думи, а ти всъщност се ядосваш. Още помня първата нощ: Ейми беше изчезнала, ти дойде тук, държахме те в тази стая четирийсет и пет минути, а ти изглеждаше… отегчен. Наблюдавахме те, а ти заспа.

— Това няма нищо общо — поде Танър.

— Опитвах се да запазя спокойствие.

— Наистина изглеждаше много спокоен — увери ме Бони. — През цялото време се държиш… неуместно. Без никаква проява на чувства, лекомислено.

— Просто съм такъв, не разбирате ли, студен. Каквото и да ми струва. Ейми го знае… Непрекъснато се оплакваше, че не проявявам достатъчно съпричастност, че се затварям в себе си, че не умея да се справям с трудните чувства — печал, вина. Знаела е, че ще изглеждам адски виновен… било е част от плана й. Не се тревожа за жена си, защото съм сигурен, че е жива! Мили боже! Говорете с Хилари Ханди! Говорете с Боби О’Хара. Аз се свързах с тях. Те ще ви кажат каква е.

— Говорихме с тях — осведоми ме Гилпин.

— И?

— Хилари Ханди е правила два опита за самоубийство в гимназията. Боби О’Хара два пъти е влизал в рехабилитационна клиника.

— Вероятно заради Ейми.

— Или защото и двамата са много неуравновесени и изтерзани от вина човешки същества — каза Бони. — Да се върнем на търсенето на съкровища.

— Целта на тези мили писъмца е да притъпят бдителността ми за известно време… — Усещах, че гласът ми секва. — Искала е да бъде сигурна, че ще отида на тези места, за да имате данни за присъствието ми навсякъде, където е подхвърлила фалшиви улики. Сериозно ви говоря — тази жена е драматизирала историята на собственото си убийство и се е наслаждавала на всяка проклета секунда.

Гилбърт преднамерено монотонно прочете на глас втората насочваща следа:

— Ти ме отвеждаш на онова място, разказваш ми за момчешките си приключения, облечен с оръфани джинси и шапка с козирка. Да си откраднем целувка… сякаш току-що сме се венчали.

— И твърдиш, че това е написано, за да те накара да отидеш в Ханибал, така ли? — попита Бони.

Кимнах.

— Никъде не се споменава Ханибал — отбеляза тя. — Дори не се намеква за града.

— Шапката с козирка, това е стара шега помежду ни за…

— О, ваша шега! — възкликна Гилпин.

— Ами следващата следа за малката кафява къща? — попита Бони.

— Става дума за къщата на баща ми.

Лицето на Бони отново стана строго. Обърна се към Танър и завъртя отчаяно очи: това ли ми поднасяш?

— И това е наша шега. Не разбирате ли? Знаела е, че в крайна сметка ще разгадая всичко, искала е да го направя! Знаела е, че ще ви покажа писмата, и е направила следите колкото може по-неясни, за да не мога нищо да докажа.

— На мен ми се струва, че ти просто си измисляш тези ваши шеги — отбеляза Бони. — Просто така ти е удобно: ние разбрахме, че си ходил в Ханибал, и изведнъж се оказва, че тази следа означава това — тайничко Ейми ти казва: върви в Ханибал!

— Вижте последния подарък — обади се Танър и сложи кутията на масата. — Не е толкова трудно да се изтълкува намекът. Куклите Пънч и Джуди. Сигурно знаете, че Пънч е убил Джуди и бебето й. Клиентът ми го е установил. На всяка цена държахме да го знаете.

Бони дръпна кутията, сложи си ръкавици и извади куклите.

— Тежки — отбеляза. — Масивни.

Огледа дантелата от роклята на жената, костюма на шут на мъжа. Вдигна мъжката кукла и опипа дървената дръжка с вдлъбнатините за пръстите.

Застина, хванала мъжката кукла в ръка.

После обърна женската и полата й се смъкна.

— Тази няма дръжка. Имала ли е преди?

— Откъде да знам?

— Дебела и тежка дръжка с вдлъбнатини за здрав захват? — сряза ме тя. — Дръжка, която прилича на бухалка, по дяволите?

Впери поглед в мен и аз разбрах какво си мисли. Ти си играч. Ти си социопат. Ти си убиец.