Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Черният списък

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-236-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8277

История

  1. — Добавяне

Епилог

Вторник

Рийд Карлтън познаваше мнозина от тежката артилерия във Вашингтон, но не той, а Томи Банкс успя да събере на тайно спешно заседание шефовете на ФБР, ЦРУ, Националната агенция за сигурност и Министерството на отбраната. Харват не искаше да присъства на срещата и любезно отклони поканата. Карлтън разбираше защо предпочита да остане зад кулисите. Помоли го само с Никълъс — който бе заминал за Тексас с Нина — да бъдат на разположение, в случай че се наложи да им задават въпроси.

Оказа се, че въпросите са много, повечето отправени към директора на Националната агенция за сигурност. Всички началници смятаха АТС за чудовище, чийто юзди Агенцията е изпуснала. Отдавна имаха подозрения спрямо квазичастната компания, а сега най-лошите им опасения се сбъдваха.

Понеже в стаята не присъстваха нисши служители, директорът на Националната агенция за сигурност нямаше към кого да се допита. Не че имаше значение. Дори половината от фактите за АТС, представени от Карлтън, да бяха истина — а той нямаше причини да се съмнява, — щяха да затънат до шия в неприятности, независимо с каква власт е разполагала Агенцията над АТС. В град като Вашингтон всичко опираше до привидностите.

Другият проблем на Агенцията беше колко се е сраснала с АТС, особено по отношение на информационния център в Юта. Щеше да се наложи да го закрият незабавно, поне докато не приключи обстойното разследване. Трябваше да разберат как точно е смятала АТС да проведе атаката и да се погрижат да възпрат всякакви бъдещи покушения от този род.

След като се изтощиха да трият сол на главата на директора на Националната агенция за сигурност, участниците в срещата започнаха да разискват какво да предприемат оттук нататък. Всички се съгласиха, че две стъпки са неотложни. Първо, трябваше да изпратят подкрепление в имението на АТС, за да освободят Роудс и Кейси.

Рийд Карлтън предложи ЦРУ да осигури отряда и версия за пред обществеността, че Чък Бремър е изпитвал сериозни финансови затруднения. Освен че следващата година дъщеря му щяла да постъпи в скъп университет от „Бръшляновата лига“, полковникът се разорил с множество извънбрачни афери. Решил да напусне Министерството на отбраната и да се прехвърли в частния сектор, за да спечели повече пари. С тази цел кандидатствал за пост в АТС, но не го одобрили. За да си отмъсти, избил няколко служители на компанията в имението й във Вирджиния, включително изпълнителния й директор Крейг Мидълтън. Уликите на местопрестъплението щяха да разкрият, че Мидълтън е успял да стреля, преди да умре, и да убие Бремър.

Според Роудс и Кейси нито един член на управителния съвет не бе пристигнал все още в имението. Засега местопрестъплението беше изцяло на тяхно разположение, но трябваше да действат бързо.

Следващата стъпка бе да информират президента. Най-трудната задача бе да ограничат броя на хората в заседателната зала. Директорът на ЦРУ обаче осведоми безапелационно президента, че ще допуснат единствено главния прокурор и министъра на финансите, а на други съветници няма да разрешат да присъстват. Въпросът бе от национално значение, но щеше да се разисква само в най-тесен кръг.

Президентът уважи препоръката. Когато Рийд Карлтън пристигна в Белия дом с министъра на отбраната, директорите на ЦРУ, ФБР и Националната агенция за сигурност, той го посрещна в заседателната зала, придружен само от финансовия министър и главния прокурор.

Карлтън говори петнайсет минути, последван от директорите на Националната агенция за сигурност, ФБР и ЦРУ. Главният прокурор и финансовият министър останаха изумени от чутото. Президентът, макар и ужасен, запази хладнокръвие.

След като предостави възможност на всички да изразят мнението си и да зададат въпроси, президентът повдигна темата за ограничаване на щетите. Случаят беше изключително деликатен и щеше да подкопае дотолкова доверието на американците в правителството, че той предпочиташе да го погребат веднъж и завинаги. Шефовете на тайните служби предупредиха, че ще балансират върху тънко въже. Прикриеха ли историята, щяха да създадат впечатление, че АТС е действала със знанието и подкрепата на правителството, което не беше вярно. Втълпяха ли си хората, че правителството е участвало в сценария, връщане назад нямаше.

Директорите на разузнаването посъветваха президента да нареди да се проведе обстойно разследване и после да му докладват как според тях е най-благоприятно да процедират. Президентът се съгласи.

Междувременно обаче трябваше да обезвредят АТС. Президентът настоя да сложат край на компанията и на мръсните й сделки, финансовият министър спомена, че ако му предоставят достъп до финансовите документи на АТС, ще се залови незабавно със задачата. Главният прокурор заяви, че Министерството на правосъдието ще окаже безрезервно съдействие на финансовото министерство. Въпросът бе дали правителството и десетките агенции и държавни отдели, на които АТС оказваше техническо сътрудничество, ще оцелеят, ако компанията рухне.

Директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната поискаха да се посъветват на четири очи. Докато ги чакаха, президентът пишеше в бележника си, подчертавайки три законови разпоредби, които персоналът му да предложи незабавно на Конгреса:

1. Извънредно положение да се въвежда само за една година. Удължаването на този срок да се одобрява с две трети от гласовете в Конгреса.

2. Следенето на американски граждани без изрично съдебно разпореждане да се прекрати незабавно. Занапред да се смята за престъпление наблюдението на американски граждани без юридическо постановление и писмено пълномощие.

3. За да се предотврати злоупотребата с вътрешна информация, на всички членове на Конгреса, на федералните служители, работещи в областта на отбраната, технологиите и разузнаването, да се забрани да инвестират на фондовата борса.

Президентът тъкмо записваше четвъртата точка за по-прозрачно управление на класифицираните проекти, за да не остават държавниците в неведение, когато директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната приключиха разискването и отговориха на въпросите му.

Според тях най-доброто разрешение бе да разпродадат АТС на по-малки компании, които да изпълняват договорите за техническа поддръжка.

После разговорът се насочи към Крейг Мидълтън и съучастниците му. Единствените задържани в момента бяха Кърт Шрьодер и Мартин Винън, които очевидно не знаеха нищо за подготвяната атака и за мащабния заговор. И двамата обаче, както и мнозина техни колеги в АТС, бяха извършили редица други престъпления. Когато започнаха да обсъждат правната стратегия, всички очи се насочиха към главния прокурор.

Той вече обмисляше различни сценарии и не се нуждаеше от време да събере мислите си. Всички обвинения срещу служителите на АТС щяха да бъдат разгледани във федералния съд. Това не го притесняваше. Изрази загриженост относно петнайсетте членове на управителния съвет на компанията, които бяха влиятелни личности. Публичен процес срещу тях щеше да предизвика шум с опасни последствия, фактът, че толкова много известни и уважавани хора са съзаклятничили срещу родината си, вероятно щеше да нанесе по-дългосрочни щети, отколкото си представяха. Щяха да покажат, че са разкрили и предотвратили заговора, но и да предизвикат смут сред широката общественост.

Позовавайки се на Патриотичния указ и Закона за националната отбрана, главният прокурор обясни, че е възможно членовете на управителния съвет да бъдат задържани за неопределен срок и евентуално изправени пред военен трибунал. Той посочи и крайния вариант, който зависи от президента — „Черния списък“.

Помолиха финансовия министър да напусне заседателната зала и да чака отвън. Разискването на „Черния списък“ не влизаше в пълномощията му.

Всъщност единствените упълномощени да разискват въпроса бяха директорът на ЦРУ и министърът на отбраната, но президентът помоли Карлтън, както и директорите на ФБР и Националната агенция за сигурност, да останат и да изкажат мнението си.

Директорът на ФБР възрази енергично срещу идеята да използват „Черния списък“. Не одобряваше американското правителство да убива американски граждани без процес. Главният прокурор веднага се намеси и уточни, че процес има, но не се провежда в съдебната зала.

Директорът на ФБР заключи с довода, че ако подсъдимият не може да застане срещу обвинителите си и да отговори на обвиненията, това не е истински съдебен процес, който да съвпада с възгледите на основателите на нацията.

Директорът на ЦРУ не се съгласи с колегата си. Подкрепиха го директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната. Те обясниха, че АТС е планирала държавен преврат. Макар да не е постигнала целта си, на членовете на управителния й съвет не се полага да пледират за конституционните права, които са възнамерявали да саботират.

Разискването продължи, но директорът на ФБР упорито отстояваше позицията си. Никакви доводи не успяваха да го разубедят. Накрая президентът му благодари и го помоли да напусне залата.

Последният, до когото президентът се допита, бе Рийд Карлтън. Той изложи много внимателно аргументите си. Според него президентът нямаше избор. Съгласи се с главния прокурор, че зрелищен процес е немислим. Задържането на членовете на управителния съвет в ареста за неопределен срок и изправянето им пред военен трибунал също щеше да разбуни духовете. Разчуеше ли се — а нямаше как да не се разчуе — че толкова много уважавани политически фигури са замесени в заговор срещу нацията, ефектът щеше да е необратим. Налагаше се да използват „Черния списък“. Всички край кръглата маса кимнаха одобрително.

Единствената слабост, която директорът на Националната агенция за сигурност посочи, бе, че дори да извършат тайно убийствата, рано или късно някой ще разбере. Няма как толкова „инциденти“ да не събудят подозрение.

Директорът на ЦРУ погледна Карлтън, който на свой ред се обърна към президента и каза:

— Има начин да го направим.

 

 

Четирийсет и осем часа по-късно

Самолетът „Гълфстрийм G550“, собственост на „Адаптив Текнолъджи Сълюшънс“, набра височина и пое по курса си над океана.

Всеки от петнайсетте пътници на борда бе получил обаждане от Мартин Винън. Познаваха го и му се доверяваха от години. Позовавайки се на съображения за сигурност, той бе разговарял съвсем накратко.

Под надзора на Рийд Карлтън Винън ги бе уведомил, че Мидълтън е успял да ускори атаката. Понеже бяха чули, че атаката предстои, твърдението на Винън звучеше логично. Правдоподобно изглеждаше и другото му твърдение — че Мидълтън е подготвил резервен вариант при непредвидени обстоятелства. Понеже имението във Вирджиния е местопрестъпление, а централата на АТС гъмжи от следователи, Винън бе уредил превоз за всички членове на управителния съвет до имението на компанията на Каймановите острови.

След като стюардесата поднесе коктейли за втори път, пилотът я извика в кабината си. Гретхен Кейси влезе, затвори вратата и я заключи.

Когато пилотът от ЦРУ започна да намалява подаването на кислород в главната кабина, Скот Харват, в униформа на помощник-пилот, подаде на Кейси оборудването й. Един по един те се екипираха в тясната пилотска кабина. Когато пилотът им даде знак, надянаха скафандрите и започнаха да подават кислород в маските си. След десет минути отвориха вратата на пилотската кабина.

От мястото, където се намираха, беше очевидно, че хипоксията си е казала думата. Харват и Кейси обиколиха бързо пътниците, за да се уверят, че всички членове на управителния съвет на АТС са мъртви.

После Харват се върна в пилотската кабина и вдигна палци. Докато пилотът от ЦРУ регулираше автопилота, Харват и Кейси провериха за последно парашутите си. Накрая провериха и парашута на пилота, който дойде при тях в главната кабина.

Харват погледна миниатюрния компютър на китката си и даде знак, че остават две минути. Застана до вратата на главната кабина и след една минута даде сигнал на екипа си и я отвори.

Алармени сирени завиха в пилотската кабина и въздушната струя засвистя в ушите им. Харват отброи останалите секунди и даде сигнал на колегите си да скочат. Пилотът скочи пръв, последван от Кейси и накрая, поглеждайки за последно кабината, Харват.

Самолетът продължи да лети над океана до мястото, където щеше да се срещне с дълбокия си, соленоводен гроб. Вестниците щяха да съобщят как управителният съвет на АТС, вече разтърсен от загубата на изпълнителния директор, е разкрил как той е отклонявал значителни суми от фондовете на компанията. Пътували за спешно заседание с банкерите си на Кайманите, но самолетът им катастрофирал. Никога нямаше да открият телата.

Харват насочи Кейси и пилота от ЦРУ към мястото в открити води, където ги чакаше кораб на американския военен флот. Флотилия от гумени спасителни лодки „Зодиак“ се спусна към тях, за да ги извади от водата и да ги отведе на кораба.

Оттам хеликоптер „Сикорски SH-60F Сийхок“ превози екипа до военновъздушната база Кий Уест, откъдето пилотът от ЦРУ отлетя със самолет за Вашингтон. Харват и Кейси обаче имаха други планове.

Пари в брой, дрехи и автомобил от армейския резервен фонд ги очакваха в базата. Качиха се в автомобила и поеха на север по магистрала 1 към Литъл Торч Кий. Пътуваха със спуснати стъкла и колата се пълнеше със солено ухание на море. Притесняваха се, че закъсняват, но когато по радиото пуснаха песен на Джими Бъфет, и двамата се усмихнаха. Почувстваха се, сякаш Райли Търнър им изпраща послание.

Понеже ги обучаваха по същия начин като мъжете от „Делта Форс“, жените от „Проект Атина“ посещаваха водолазния курс за специални войскови части в Кий Уест. За разлика от момчетата от „Делта“ обаче, които прекарваха свободното си време в баровете в Кий Уест, Литъл Торч Кий бе любимо място за отдих на жените от „Проект Атина“.

Райли Търнър бе открила курортния комплекс Литъл Палм Айлънд и го смяташе за най-прекрасното кътче в целия свят. Харват и Кейси бяха решили да се сбогуват с нея именно там.

Регистрираха се и ги отведоха до бунгалата им край брега. Кейси смигна на Харват и попита:

— Какво ще кажеш? Коктейли „Маргарита“?

Харват поклати глава, отиде до масичката за кафе и взе кофичката с лед, бутилката с шампанско и чашите, които бе поръчал да им донесат.

— Ще се сбогуваме както подобава.

Кейси се усмихна. Той се държеше прекалено властно с подчинените си, но пък наистина предвиждаше всичко. Неведнъж я бе изкарвал от кожата, но вече разбираше колко несправедливо го е обвинявала за случилото се в Париж и за смъртта на Райли. Вече бе готова да му прости.

Когато той вдигна кофичката с леда и шампанското, за да й ги покаже, тя се усмихна.

— Превъзходно.

Седнаха на мекия пясък пред бунгалата срещу слънцето, което бавно потъваше в океана, и Харват отвори бутилката, и напълни чашите.

Когато слънцето докосна водата, те вдигнаха чаши и отпиха в памет на Райли. Слушаха нежния прибой пред бунгалата със сламени покриви и разбираха защо Райли е обичала толкова това място. Седяха мълчаливо и пиха, докато пресушиха бутилката. Едва тогава Харват погледна през рамо и осъзна, че персоналът на комплекса тихо пали факли, осветяващи пътеката към малкия ресторант.

— Гладна ли си? — попита.

Кейси, затворила очи и отпуснала глава на скръстените си ръце, се усмихна.

— Свърши ли шампанското?

— Да.

— Дали има още в минибара?

— Вероятно — отвърна Харват. — Да отида ли да проверя?

Тя кимна, без да отваря очи.

— Връщам се веднага — каза той, стана и тръгна към бунгалото.

Влезе вътре и остави вратата отворена, докато провери какво има в малкия хладилник. Намери малка бутилка — крайно недостатъчна. Сбогуваха се с изключителна жена. Трябваше им истинска бутилка.

Вдигна слушалката на телефона върху нощната масичка, за да се свърже с румсървиса. Докато набираше номера, забеляза как някой застава на прага на бунгалото. Морският бриз полюшваше завесите на прозореца. Беше Кейси.

— Канех се да поръчам нова бутилка — каза Харват.

— Няма нужда — отвърна тя.

— Не ти ли се пие вече?

Тя си разкопча ризата и я остави да се смъкне.

— Не. Сега и двамата се нуждаем от нещо друго.

Край