Брад Тор
Черният списък (25)

22

Грабна оръжието си, изтърколи се от леглото и падна на пода. Какво, по дяволите, ставаше? Секундите отлитаха.

Легнал, напрягаше слух да долови звук, който да му подскаже какво се случва. Нови изстрели не последваха.

Харват обаче знаеше какво е чул. Кучетата лаеха. Някой беше стрелял. Колко време бе минало между двете? Нямаше представа. Минута навярно, но нищо чудно да бяха десет минути, дори повече.

Лаят и изстрелите сигурно бяха свързани. Наоколо се навърташе хищник. В такъв случай изникваше същественият въпрос — дали е четирикрак или от по-опасния вид двуноги.

Харват зачака. Не чу нищо повече. Вероятно беше дреболия — някой баски еквивалент на койот или планински лъв е нахълтал в двора и са го убили. Но ако не беше така?

Без телефон или уоки-токи, с което да се свърже с постовите или с Тело в къщата, не му оставаше друго, освен да провери лично.

Облече се бързо и се измъкна безшумно от апартамента. Нощният въздух беше още по-студен отпреди, а мъглата — по-гъста. Едва различаваше ръцете си. Реши да остави фенера в джоба си. Ако имаше някого отвън, някъде в мъглата, светлината щеше да привлече вниманието му.

Мъглата се раздели като пелена и сякаш го погълна. Обви тялото му и той напрегна слух. Не долиташе нито звук; дори от стадото.

Пасбището е голямо, напомни си. Животните сигурно се бяха придвижили към хълмовете, по-далеч от сградите, където мъглата се стелеше най-плътно. Може би… а може би имаше друга причина.

Всеки момент кучетата щяха да го надушат. Бяха свикнали с Тело и хората му, но Харват им беше непознат и все още не му се доверяваха.

Нито едно обаче не дотича да провери защо е пред конюшните. Ако не бяха при стадото, нещо определено не беше наред.

Харват тръгна към главната сграда, прибрал пистолета в джоба на якето, стиснал дръжката и с пръст на спусъка. Трябваше да е подготвен за всякакви изненади, но не биваше той самият да изненада някого. Твърде често първото и единственото нещо, което забелязваха хората, беше пистолетът. Не искаше някой от хората на Тело да го застреля.

Преполовил пътя до къщата, едва не се спъна в крака с кожени ботуши. Наведе се и видя, че принадлежат на единия от мъжете, на които кимна, преди да изкачи стълбите към апартамента.

До него лежеше лупарата му и Харват долови миризма на барут. Провери пулса. Мъжът беше мъртъв. Отдръпна пръстите си и усети, че лепнат от кръв. Гърлото на мъже беше прерязано от ухо до ухо. Предницата на якето му беше подгизнала от кръв.

Не можеше да направи нищо за него. Мъжът бе мъртъв. Бяха нападнали ранчото. Трябваше да се съсредоточи върху заплахата.

Три въпроса го измъчваха, когато се отдалечи от убития и се запрокрадва към къщата. Кой беше атакувал ранчото? Колко бяха нападателите? Защо бяха дошли?

При последния въпрос го обзе злокобно предчувствие, че много скоро ще разбере отговорите.

Движейки се към къщата, се почуди дали мъртвият баск бе стрелял по нападател, или за да предупреди колегите си. И в двата случая резултатът щеше да е като да разбуниш стършелово гнездо. Мъртвилото наоколо беше лош знак. Доколкото познаваше мъжете на Тело, те бяха калени войници, които не се боят от битки.

Харват стигна страничната врата, през която влизаше и излизаше, и я свари широко и прекалено гостоприемно отворена. Реши да предприеме кратка разузнавателна обиколка около къщата. Придържаше се до стените, за да не се заблуди в гъстата мъгла. Прозорците бяха тъмни и не разкриваха нищо от вътрешността на къщата.

Когато стигна до ъгъла, чу шум и застина. Някой сякаш сподавяше кашлица, но не беше сигурен.

Извади пистолета си, бръкна в другия джоб и измъкна фенера. Отново чу задавена кашлица и тихо стенание.

Прехвърли фенера в лявата си ръка и го вдигна високо, далеч от тялото си. Пое дълбоко дъх, издиша и заобиколи ъгъла.

Натисна и пусна бутона на фенера — действие, което беше изпълнявал хилядократно при „тюлените“ и в Тайните служби. Пулсиращата светлина угасваше за по-малко от секунда, но мозъкът успяваше да обработи удивително количество информация през това кратко време.

Заради мъглата все едно надничаше през вазелин, но съумя да види достатъчно.

Мъжете бяха двама; в джинси, туристически обувки и тънки якета, които не изглеждаха подходящи за тукашните височини и температури. Бяха мускулести и с късо подстригани коси. Единият седеше, а другият клечеше до него, притиснал импровизирана превръзка към бедрото му близо до слабините. Раненият държеше пистолет със заглушител и макар да не видя оръжието на втория, Харват предположи, че също е въоръжен.

Предположението му се потвърди почти мигновено, когато рояк приглушени изстрели разпръснаха фонтан от раздробени камъни от стената близо до Харват. Той се отдръпна светкавично зад ъгъла. Не бяха хората на Тело. Всъщност приличаха много на мъжете от Париж.

Той се сниши, протегна пистолета покрай ъгъла и изстреля няколко бързи откоса. Искаше да се възползва от предимството, че мъжете нямат прикритие.

Не беше сложил заглушителя на глока и макар мъглата да поглъщаше звуците, изстрелите от големия 45-калибров пистолет проехтяха като гръмотевици.

Харват се изправи, притисна гръб към стената и смени пълнителя. Пресегна се през ъгъла и изстреля нова градушка от куршуми.

Отдръпна пистолета, сложи нов пълнител и зачака, притиснал ухо възможно най-близо до ъгъла. Не се чуваше нищо.

Стараейки се да не вдига шум, надникна бързо зад ъгъла. Не последва нищо. Или не го бяха видели заради мъглата, или вече бяха обезвредени. Трябваше да разбере.

Вдигна оръжието и понечи да надникне още веднъж, но се разколеба и отстъпи назад. Ако го дебнеха, щяха да го очакват от тази посока. Припомни си, че първата помощ, която оказваш по време на престрелка, е да стреляш по противника. На тяхно място Харват щеше да отвърне на огъня, да издърпа другаря си на безопасно място и да заобиколи, за да нападне врага в гръб.

Придвижи се, съсредоточен върху главната цел — да неутрализира заплахата. На петнайсетина метра единият от мъжете, тръгнал да му устрои засада, излезе от мъглата и Харват съзря шанса да го елиминира. Мъжът се изненада да го види и макар да реагира бързо, Харват бе по-бърз.

Спомни си, че мъжете в Париж носеха бронежилетки, натисна спусъка и изпрати два куршума в челото на мъжа, поваляйки го мъртъв на земята.

Ритна оръжието му настрани и претърси джобовете му. Както подозираше, мъжът беше с бронежилетка. Изглеждаше млад, около двайсет и пет годишен, като мъжете в Париж. И също като тях не носеше нищо, което да издава кой е, откъде е дошъл и кой го е изпратил. Имаше само малък радиоприемник, прикрепен към колана му, както и комплект слушалки, които Харват свали.

Изправи се и напрегна слух да долови приближаващи стъпки. Беше тихо. Прекалено тихо. Сложи си слушалките, закопча радиоприемника под якето си и тръгна да търси другия стрелец.

Откри мъжа почти на същото място, където го беше видял. Сега обаче лежеше безжизнен. И той беше на около двайсет. Горната част на левия му крак и коремът му под бронежилетката изглеждаха отнесени от изстрел с пушка от близко разстояние. Харват го претърси набързо, но и той като партньора си не носеше нищо.

Отдалечи се от тялото и се прокрадна отново към страничната врата, която продължаваше да зее отворена. Влезе вътре и застина, ослушвайки се в мрака.

След малко тръгна бавно напред. От тясната стая, където бе влязъл, се насочи към килера и към кухнята. Сетивата му бяха напрегнати до крайност. Единственият звук, който долавяше, беше от стар дървен часовник, тиктакащ в дневната.

Прекоси кухнята и влезе в трапезарията. Закова се на място. Космите по тила му внезапно настръхнаха. В дневната видя обърната масичка и локва, която приличаше на кръв. Беше прекалено тъмно да различи нещо друго от такова разстояние, а не искаше да включва фенера.

Пристъпи наред и забеляза едрата фигура на Тело, просната по лице на пода до канапето. Огледа стаята, тръгна към него и внимателно го обърна.

Бяха го улучили в челото и точно под носа. Очите му бяха отворени, но безжизнени и изцъклени. Командирът от ЕТА беше мъртъв.

Това ли беше? Удар? Нанесен от противникова фракция? От организирана престъпна група? Или бе замесено испанското правителство?

Получи веднага отговор.

— Не мърдай! — нареди мъжки глас някъде иззад него. Говореше английски с американски акцент. Звучеше предизвикателно, хулигански. — Остави оръжието, задник!

Стаята беше толкова тъмна, че дори да се извърнеше да стреля, мъжът зад него щеше да го изпревари. Харват беше принуден да се подчини и да пусне пистолета на пода до тялото на Тело.

— На колене — заповяда мъжът. — Веднага! Харват го послуша.

— Ръцете зад главата. Сключи пръсти.

— Кой си ти? — попита Харват. — Какво търсиш тук?

— Млъквай! Ръцете зад главата. Бързо!

— След като ми кажеш кой си и какво става. Мъжът изстреля два куршума в канапето, до което бе коленичил Харват.

Той вдигна ръце на тила и сплете пръсти.

— Сбъркал си човека, приятелю.

— Млъквай — повтори мъжът и вдигна радиоприемника си. — Червен две до Червен едно. Целта е задържана. Сграда Б. Край.

Харват все още беше със слушалките и чу съобщението.

— Прието, Червен две — отвърна гласът отсреща. — Сграда Б. Край.

Само четирима ли бяха? Засега нямаше друг отговор.

— Червен две до Червен три. Докладвай. Край — каза мъжът зад Харват.

Отговор не последва.

— Червен две до Червен три. Приемате ли? Край. Изминаха няколко секунди. Никакъв отговор. Ако имаше само още двама, те бяха мъртви, елиминирани от Харват.

— Трябваше да доведеш повече хора — каза той. Мъжът не му обърна внимание.

— Червен две до Червен четири. Край.

Почака, после повтори съобщението. Накрая се отказа и се свърза с Червен едно.

— Казвай, Червен две. Край.

— Прочистен ли е периметърът? Край.

— Да. Край.

— Потърси Червен три и Червен четири. Започни от сграда Б и продължавай нататък. Край.

— Потвърдено.

Мъжът зад Харват насочи вниманието и целия си гняв към него.

— Заповядано ми е да те убия. Но не е задължително да е бързо.

— Кой ти е заповядал? — попита Харват.

— Не е твоя работа, гнусен предател.

Предател? Думата го смая. За миг онемя. После се съвзе и каза:

— Определено си сбъркал човека.

— Не съм, предателско копеле.

Все едно го халоса с юмрук в лицето. Предател? Предателство?

— Какво говориш, по дяволите? Мислиш, че съм предател?

— Не съм съдник. Просто изпълнявам заповеди.

— Кой ти заповядва?

— Не е твоя работа.

— Аз съм предател и си дошъл да ме убиеш, но кой те е изпратил не е моя работа?

— Много говориш — сопна се мъжът.

— А ти не говориш достатъчно. Допускаш огромна грешка. Казвам ти, че си сбъркал човека.

— Млъквай.

Харват усещаше, че времето му изтича.

— Военен си, нали? Или си бил? Къде си служил? Мъжът не му отговори.

— Бях „тюлен“, преди да постъпя в тайните служби.

— Видях досието ти — отвърна мъжът.

— Значи знаеш какво съм направил за страната си. Дължиш ми обяснение.

— Не ти дължа нищо — заяви той и вдигна радиопредавателя. — Червен две до Червен едно. Докладвай. Край.

— Още не съм открил нищо, Червен две. Край.

— Побързай. Край.

Имаше нещо съмнително у този мъж, но Харват недоумяваше какво точно не е наред. Държеше се като военен, но същевременно излъчваше нещо гаменско.

— Слушай — каза Харват. — Не можеш да убиеш американски граждани без съдебен процес.

— Мога, защото си в списъка, предателю.

— Списък? Какъв списък? За какво говориш, по дяволите?

Нещо друго привлече вниманието на мъжа и той не отговори. Харват понечи да повтори въпроса, но той му прошепна строго:

— Млъквай.

Мъжът се извърна надясно и дъските на пода проскърцаха тихо под тежестта му.

Последва гръмотевичен изстрел. Ушите на Харват заглъхнаха. Той грабна пистолета си и се обърна точно когато мъжът се строполи по лице. Беше мъртъв. Куршумът беше разкъсал гърлото и шията му чак до основата на черепа.

В дневната, стиснал димяща лупара, стоеше падре Пейо.

Преди да успее да продума, Харват забеляза сянка да се прокрадва в кухнята зад свещеника.

— Пейо! Оръжие! Залегни! — изкрещя той.

Закъсня. Вместо да залегне, Пейо се обърна.

Беше трудно да се каже дали Харват стреля пръв или мъжът, който сигурно бе Червен едно — гласът от радиоприемника.

Пейо падна на пода, а Харват натисна спусъка веднъж и още веднъж, насочвайки куршумите от горната част на гърдите на нападателя към гърлото и накрая към вдлъбнатината под носа му.

Нападателят рухна и оръжието му изтрополи на кухненския под. Харват се втурна да помогне на приятеля си.