Брад Тор
Черният списък (58)

55

„Адаптив Текнолъджи Сълюшънс“ се оказа вълшебната думичка. Информацията на Каролайн Ромеро, която Никълъс му бе показал, потвърждаваше истинността на думите на полковника.

Следващите четирийсет и пет минути го разпитва в колата. Роудс остана на пост, в случай че се наложи да припомнят на Бремър да не се отклонява от правия път. Оказа се, че не е необходимо. Сякаш бяха отприщили бент.

Макар и с неохота, полковникът призна как Мидълтън го е принудил да му сътрудничи и колко мокри поръчки е организирал по негова заповед. Разкри, че ударните отряди са били съставени от провинили се военни, избрани заради изключителната им агресивност. Простъпките им бяха отвратителни. Мнозина бяха бивши и дори настоящи членове на банди. Това обясняваше татуировките, които Харват бе забелязал по телата на един от нападателите в Испания и на двама в Тексас.

Той се измъчваше, че е убил американски военни, но угризенията го напуснаха, когато разбра какви хора са били изпратени да го елиминират.

Научи от Бремър и една особено приятна новина. Полковникът разкри, че първоначалната атака срещу Рийд Карлтън се е оказала неуспешна и доколкото знае, Стареца се е укрил.

Потвърди, че провели нападението в ранчото „Трите възвишения“ след проучването в „Гугъл“ от компютъра на управителката му, което ги накарало да се усъмнят, че Трола е там. Наблюдавайки Маги Роуз, узнали за пристигането на Харват и това затвърдило решението им да атакуват ранчото.

Бремър знаеше, че отрядът им е елиминиран от Харват. Дори не се поинтересува къде са телата на подчинените му. За него те не бяха човешки същества, а пионки по дъска като хотели от „Монополи“. Изгубиш ли няколко, винаги може да си купиш други. Полковникът беше коравосърдечен кучи син и Харват не пропусна да забележи колко по-искрено молеше за живота на дъщеря си, отколкото на съпругата си.

Бремър призна, че е разширил „Черния списък“ по заповед на Мидълтън. Когато го притисна да му изреди всички мокри поръчки, които бе изпълнявал за АТС, той пет пъти се опита да изтъргува информацията срещу имунитет от съдебно преследване. Положението се влоши дотолкова, че Харват бе принуден отново да се свърже с Мегън Роудс и да го заплаши, че ще застрелят не само съпругата и дъщеря му, но и няколко съотборнички на Моли.

Смая се колко бързо полковникът забравя загрижеността за дъщеря си и егоизмът му надделява, подтиквайки го да спаси собствената си кожа. Ако не разполагаха с дъщерята, за да оказват психологически натиск, сигурно щеше да се наложи да го подложат на физически мъчения, защото се страхуваше до смърт от Мидълтън и от могъществото му.

Бремър попита Харват как ще го предпази от гнева на Мидълтън. Харват бе обещал никой от семейството му да не пострада, но това не означаваше, че Мидълтън няма да си отмъсти. Поиска да разбере дали Харват ще убие Мидълтън, но той смени темата. Не беше негова работа. Полковникът трябваше да е доволен, че все още диша.

След като разбра кой стои зад покушенията, Харват попита защо.

— Според Мидълтън — отвърна Бремър — групата ти е била вербувана от чуждестранни сили, планиращи терористична атака срещу Съединените щати.

— И се е обърнал към теб, а не към ФБР?

— Каза, че хората ти имат шпиони във всички агенции и се налага да действаме по този начин.

— И ти му повярва? — попита Харват, макар да прочете по изражението му, че се е усъмнил.

— Нямах избор.

Прииска му се да му изтръгне гръкляна.

— Не съм виждал по-жалко човешко същество от теб. Нямаш никакви морални принципи. Ръцете ти са изцапани с невинна кръв. Едва се сдържам да не те удуша. Хората, които заповяда да убият, бяха патриоти. Преследваха най-гнусното зло в най-мрачните кътчета на планетата. Мидълтън те е излъгал и ти си разбрал, че те лъже, но вместо да постъпиш правилно, си играл по свирката му, за да си спасиш дебелия задник. Противен си!

Бремър понечи да сведе глава, но той не му позволи:

— Не смей да отклоняваш очи, кучи сине. Гледай ме, докато ти говоря!

След няколко минути Харват овладя гнева си и поднови разпита. Колкото повече въпроси му задаваше, толкова по-безполезен се оказваше Бремър. Нямаше представа защо Мидълтън е взел на прицел „Карлтън Груп“ и не бе чувал за никакъв дигитален Пърл Харбър.

Единственото, с което успя да съдейства, бе интересно предложение как да се доберат до Мидълтън. За писарушка планът беше наистина изобретателен. Харват му зададе още няколко уточняващи въпроса, но не прояви интерес към предложението му.

Преди да го освободи, предупреди за последен път закръгления полковник:

— Изпрати най-добрите си хора след мен, но никой не се върна жив. Не можеш да ме спреш. Аз съм неуловим. Имам и много приятели, част от които ще следят теб и семейството ти. Инструктирал съм ги какво да ти причинят, ако се отклониш дори на милиметър от режима си или се опиташ да заминеш на неочаквана ваканция. Кажеш ли на някого за задушевния ни разговор или се опиташ да се свържеш с Крейг Мидълтън, няма да се задоволя само с убийството на съпругата ти и осакатяването на дъщеря ти. Познавам един извънредно садистичен бедуин, който охотно ще приеме Моли в харема си, а аз ще се погрижа да получиш пълна видеодокументация.

— Няма. Обещавам. Гроб съм — заяви Бремър.

— Усъмня ли се, че някой от ударните ти отряди е по дирите ми, лично ще се заема с теб и със семейството ти. Разбираш ли?

Полковникът кимна. Харват му свали белезниците и му махна да слезе от събърбъна. Кейси го проследи с поглед как тръгва към автомобила си.

— Доверяваш ли му се наистина? — попита тя.

Харват, който също наблюдаваше полковника, поклати глава.

— Не. Но нямаме друг избор.

— Като го слушах, ми се прииска да му изпратя един куршум в челото. Все още ми се иска. Заради Райли.

— Не бих могъл да те спра. Защо не го направи?

— Защото твърдеше, че това е правилният начин, и ти се доверявам.

Искрено и честно признание, което заслужаваше уважение.

— Когато всичко свърши обаче — добави тя, — помни, че аз не съм му обещавала да го пощадя.

— Разбирам.

— Ще разбереш, ако с Мегън решим да предприемем нещо?

Харват срещна погледа й.

— Нямам право да ти казвам как да постъпваш. Смятам ли, че този човек заслужава смърт? Абсолютно. Но той има дъщеря и съпруга.

— А убитите ти колеги? — попита Кейси. — Имаха ли съпруги и деца?

— Повечето.

— И?

— Мисля, че Бремър трябва да бъде наказан, без да умира.

— Поучаваш ли ме?

— Може би — отвърна Харват. — Всъщност да. Трябва да има съдебен процес. Да опреш дуло в челото му и да дръпнеш спусъка означава да постъпиш, както той постъпи с Райли и другите.

— Справедливостта ще възтържествува.

— Наистина ли мислиш така?

Кейси извърна очи.

— Не ми се говори повече.

Удобен начин да загърби спора, но Харват не настоя. В крайна сметка тя щеше да постъпи както реши.

Важното сега бе да се доберат до Крейг Мидълтън и да предотвратят плана му. Бремър им бе отправил сравнително прилично, макар и рисковано, предложение как да осъществят първата задача. Харват трябваше да се погрижи да не попаднат в клопка.