Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

31

Маги Роуз се представи на Харват и двамата се здрависаха. Изглежда му беше връстничка или година-две по-млада и говореше с тексаски акцент.

— Ще пътуваме около час — обясни му тя. — Искате ли нещо, преди да потеглим?

— Къде точно отиваме? — попита той.

Маги носеше бродирана поло блуза с емблемата на ранчото.

— Стаята ви вече е готова и ви очаква.

Той я погледна подозрително и не се качи в пикапа.

— Не се обиждай, Маги, но кой те изпрати да ме вземеш?

Управителката на ранчото се усмихна.

— Дребен човек с две огромни кучета. — Знаеш ли как се казва?

— Не, сър.

— А каза ли ти моето име?

— Не, сър. Каза ми само кога кацате и че вие ще ме откриете.

— Само това?

— Каза ми също да ви пусна това — отговори тя, качи се в пикапа и включи стереоуредбата.

Харват веднага позна песента — „Гумено патенце“ на Бутси Колинс. Вече не се съмняваше, че Никълъс е изпратил Маги да го вземе.

Един от първите им разговори беше в Бразилия. Пиеха бира и Никълъс пусна музика, докато сготви обяда. Песента беше „Гумено патенце“. Харват имаше оригиналния албум „Ах! Името ми е Бутси, бейби!“ и на плоча, и на диск, фактът, че и двамата харесват американски фънк, беше първото от многото неща, които постепенно научи за дребния мъж.

Харват се настани на предната седалка в пикапа. Маги седна зад волана и затвори вратата.

— За теб ли са тези покупки? — попита Харват, сочейки хартиените пликове на задната седалка.

— Не, сър. За другия джентълмен в ранчото. Дойдох по-рано да напазарувам. Използва много продукти, които не се намират лесно. Прекалено са екзотични.

— Но все пак ги откри в Макалън?

— Някои, но през повечето време хората ме гледаха, все едно говоря на китайски.

Определено изпълняваше поръчение на Никълъс.

— Откога е отседнал в ранчото?

— Отскоро — отвърна Маги и подкара пикапа към шосето. — Дойде в началото на седмицата.

— Очарователен човек, нали?

Жената кимна.

— Да, сър. Изключително любезен.

— Наричай ме Скот, Маги.

— Добре, Скот.

— Разкажи ми нещо за ранчото.

 

 

Докато пътуваха, Маги го запозна накратко с историята на Южен Тексас и основните му ферми. Описа му подробно прословутото Кралско ранчо, заемащо 825 000 акра и части от шест тексаски области. После му разказа за „Трите възвишения“ — кой го е притежавал преди семейство Найт и какви стада развъждат там. Харват беше заинтригуван и с нетърпение очакваше да зърне екзотичните животни, които семейство Найт отглеждаше.

Докато разговаряха, Харват деликатно се осведоми за охраната на ранчото и обслужващия персонал. Освен най-обикновената алармена система и няколкото камери, не използвали други мерки, когато семейството не било в къщата.

Когато собствениците пристигнели, довеждали личната си охрана. Екипът дежурел денонощно пред портала, патрулирал из ранчото и следял охранителните камери. Харват настоя за повече подробности и разбра, че камерите на портала записват табелите на колите, а сензори за натиск алармират главната къща и портиерната, когато някой се движи по алеята. Трите хиляди акра, обитавани от екзотичните животни, били оградени с триметрова телена мрежа.

Когато наближиха „Трите възвишения“ Харват бе стопил ледовете с Маги и си беше създал по-ясна представа за ранчото, за мерките за сигурност и за персонала. В далечината забеляза мишелови да се реят над воденица.

— Някой сигурно е изгубил животно там.

Маги погледна накъде й сочи.

— Това е съседното ранчо, но те не отглеждат добитък. Коритото на воденицата обаче е пълно с вода и привлича много животни. Някой койот сигурно е убил сърна, дошла на водопой.

— Явно е голяма сърна, щом са се събрали толкова хищни птици.

Тя се усмихна, спря до табло с бутони и въведе кода.

— Както казват, всичко е по-голямо в Тексас.

Портите от ковано желязо с тривърхия герб на ранчото се плъзнаха настрани. Докато се движеха по алеята, Маги му показваше сградите. Бяха построени от тексаски варовик, докаран от каменоломните край Сан Антонио върху камиони с открити платформи. Остинският камък също очевидно беше на почит. Покривите бяха глинени. Дървените греди, колони и корнизи бяха от кипарисова дървесина, а ръчно резбованите врати, шкафовете и декоративните елементи бяха от тексаски мескит. Плочки от Салтило покриваха подовете, а външните алеи бяха покрити с оклахомски конусовидни камъни.

Освен главната къща имаше просторна къща за гости, къща за управителя на ранчото, шест по-малки сгради, в които живееха служителите, гараж, постройки за обработка и замразяване на месо, конюшня и развлекателен комплекс, включващ кухня, трапезария, бар и гимнастически салон. Пътьом Маги му посочи и каменното огнище, край което семейство Найт се събирали надвечер да изпият по чаша с гостите си.

Откакто се бяха качили в пикапа, Маги не му бе задала нито един личен въпрос. Не спомена нито дума и за Никълъс. Те бяха гости на семейство Найт — повече информация не й трябваше.

Тя паркира пикапа пред къщата за гости и се усмихна:

— Пристигнахме. Ще внеса покупките и…

— Не се безпокой — отвърна Харват и се пресегна назад за пликовете. — Аз ще ги взема.

— Ако ти потрябва нещо, позвъни ми. Номерът ми е записан на хладилника в къщата и е включен във функцията за бързо избиране на всички телефони.

— Ще ми трябват дрехи.

— В развлекателния комплекс има цял килер с резервни дрехи за гостите. Ако не откриеш нищо по твой вкус, ще ти препоръчам магазини, а ако ми дадеш списък, ще отида да ти купя каквото искаш. Само кажи.

— Благодаря — отвърна той и слезе от пикапа.

— Няма за какво — каза тя, но си спомни за диска на Никълъс и понечи да го извади от стереоуредбата. — Да не забравим „Гуменото пате“.

— Задръж го. Имам си го.

Маги се усмихна и върна диска в плейъра. Когато включи двигателя и тръгна на заден ход, Харват чу как песента започва отново.

Изкачи стъпалата на къщата за гости и посегна към вратата, но в същия момент тя се отвори и Никълъс го посрещна, следван по петите от Драко и Аргос.

— Дойде! Слава богу!

— Къде да ги оставя? — попита Харват, вдигайки пликовете с покупки.

— Вътре. Предстои ни дълъг разговор.