Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Черният списък

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-236-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8277

История

  1. — Добавяне

38

С помощта на клещите от колата на Маги Харват преряза теленото ограждение за животните и се вмъкна вътре. Беше сигурен, че никой не би предвидил атака от този ъгъл.

Понеже не знаеше срещу кого и какво е изправен, нямаше друг избор, освен да си представи каква стратегия би избрал той самият за такава атака. Атмосферните условия бяха повече от благоприятни — плътни облаци и почти никаква светлина. Беше събота и персоналът в ранчото прекарваше нощта в града.

Съдейки по Париж и Испания, отрядът се състоеше отново от четирима. Камерите също го потвърждаваха, както и четиримата мъртви мъже край воденицата, съблечени до кръста.

Не знаеше откога наблюдават ранчото, но бяха идентифицирали къщата за гости и Харват не се съмняваше, че тя е целта. Маги смяташе, че мъжете са напуснали ранчото, но Харват не бе убеден. Бях направили теста с прекъсването на тока. Сега сигурно се бяха окопали и чакаха подходящ момент за атака.

Освен маслиновите дръвчета отзад около къщата за гости нямаше висока растителност. Имаше само две врати — входна и откъм кухнята — и много прозорци. Ако Харват ръководеше операцията, не би рискувал да изпрати целия екип вътре. Би оставил най-добрия си стрелец на пост отвън.

Най-подходящото място бяха няколко червени бряста на около триста метра северно от къщата. Оттам се виждаше кажи-речи цялата постройка — изключително добра позиция за снайперист.

Лекият ветрец не успяваше да охлади сгорещеното тяло на Харват, който тичаше през ограждението за екзотични животни. Избра най-прекия маршрут, като преряза мрежата откъм единия ъгъл и затича по диагонал. Когато стигна отсрещната ограда, отново използва клещите и отмести телената мрежа, за да излезе.

Не се изненада, че не се натъкна на никакъв дивеч, животните го надушваха дълго преди да ги наближи. Вятърът духаше в гърба му през цялото време, разнасяйки миризмата му като обонятелен предупредителен сигнал.

Когато пое по обходен маршрут на по-малко от километър от брястовата горичка, вятърът се обърна срещу него.

Прикрит между високите треви, продължи напред. Намираше се в земята на кобрите и макар да се стараеше да не мисли за това, му се прииска да беше взел някакво приспособление за нощно виждане. Щом охранителните камери бяха с инфрачервени устройства, в ранчото вероятно разполагаха и с друго оборудване, особено за нощен лов. Но беше късно. Трябваше да разчита на сетивата си.

Сухата есенна трева скърцаше под краката му като царевична шума. Опитваше се да се придвижва безшумно, но скоро щеше да се наложи да изостави сигурността на укритието и да потърси по-тиха пътека.

Когато преполови разстоянието до брястовете, излезе от тревата, задиша бавно и се заслуша. Всички звуци бяха същите като преди два часа, когато напусна къщата за гости. Ако не бе видял записите от камерите и труповете в съседното ранчо, нямаше да усети каква опасност дебне в мрака.

Тръгна отново напред, но след трийсет метра спря, доловил някаква миризма. Беше съвсем бегъл полъх и колкото повече напрягаше обоняние, толкова по-силен ставаше дъхът на земята и нощта.

Харват издиша силно, отказа се и продължи. След още десет метра вятърът довя миризмата по-отчетливо. Цигарен дим.

Пушенето беше абсолютно забранено при операция, но мнозина нарушаваха правилото. Харват вече знаеше със сигурност, че има човек сред брястовете. Скрит на повече от триста метра от жертвите, нападателят навярно бе решил, че е безопасно да запали. Най-вероятно използваше войнишкия трик да прихлупи в длани цигарата, за да не се забелязва припламването, но това не му помагаше. Харват знаеше къде точно се намира.

Ако мъжът бе наистина снайперист, сигурно имаше приспособление за нощно виждане. Ала в момента двете му ръце бяха заети с цигарата и единственото, което би могъл да направи, е да погледне през оптическия мерник на пушката. Едва ли се оглеждаше настрани, камо ли назад.

Харват ускори ход и когато до брястовете оставаха трийсетина метра, се хвърли на земята и запълзя безшумно по корем, сантиметър по сантиметър.

На десетина метра от целта видя угарката да припламва ярко, когато пушачът я хвърли на земята и я стъпка. Сухите листа прошумоляха под тежестта на снайпериста, наместващ се зад пушката. Той надникна в мерника и го задвижи бавно наляво и надясно. После проговори шепнешком:

— Злато Едно, чисто е. Злато две, чисто е. Злато три, също е чисто.

Харват извади ножа. С другата си ръка опипа земята за подходящ камък. Искаше да отвлече вниманието на мъжа само за секунда.

Пръстите му се сключиха около търсения обект, той пое дълбоко дъх, издиша и скочи.