Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Черният списък

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-236-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8277

История

  1. — Добавяне

37

— Ето ги! — посочи Маги, връщайки назад записа от охранителните камери.

Седяха в стаята на охраната на първия етаж, декориран в същия тексаско-мексикански стил като другите помещения.

— В моята къща има монитор, който излъчва записите в реално време — продължи тя, — но само тук мога да ги прегледам отново.

Харват пусна записа на забавен каданс.

— Често ли минават хора през ранчото?

— Нелегалните ли имаш предвид?

— Всякакви. Емигранти, бракониери…

— Повечето са нелегални емигранти от Мексико. Крият се и лагеруват през деня, а нощем се придвижват. Днес условията са идеални, защото е облачно и няма луна.

Нощта беше идеална и за други цели.

— Всяка нощ ли се случва?

Маги поклати глава.

— Един-два пъти месечно.

— Кога за последно са преминавали хора?

Тя сви рамене.

— Трябва да прегледаме всички записи. Никой не следи камерите, когато семейство Найт ги няма.

— Но ти ги следеше?

— Бях будна и нещо ми привлече погледа. Не бих го нарекла следене. Както казах, излязох само за да се уверя, че сте добре.

Харват спря един кадър. Мъжете ходеха приведени, но си личеше, че са високи.

— Доста едри ми изглеждат — каза. — Или греша?

Тя се взря в екрана.

— Не, прав си. Наистина са едри.

— По четирима ли се придвижват обикновено?

Маги поклати глава.

— Няма норма. Понякога са петима, дори десетина.

— А как са облечени? Като тези тук ли?

— Не намирам нередно в облеклото им.

— Въпреки че и четиримата носят бейзболни шапки?

— На пръв поглед изглеждат както трябва, но нещо липсва.

— Какво? — попита Харват.

— Емигрантите обикновено се придвижват с всичките си вещи. Но тези не носят нищо. Нито храна, нито вода, нито торби. Нищо…

Харват отбеляза мислено колко е наблюдателна и попита:

— Как да увелича кадъра?

Показа му и той увеличи възможно най-много картината.

— Как ти се струват? — попита я.

— Каквито и да са — отвърна Маги, след като разгледа зърнистото изображение, — определено не приличат на каубойски ботуши.

Беше права. Всъщност, въпреки неясния близък план, личеше, че следите край генератора са оставени именно от такива обувки.

Харват прегледа записите от цялата нощ, за да провери кога и къде мъжете са навлезли в ранчото, какво са правили и кога и къде са го напуснали. Само че дълги периоди се губеха. Мъжете бяха заснети само от няколко камери и лицата им не се виждаха. Или бяха извадили огромен късмет, или знаеха прекрасно какво правят и избягваха камерите.

Харват пусна отново записа.

— Спри тук — каза Маги.

Той се втренчи в застиналия кадър.

— Какво забеляза?

— Нещо с дрехите наистина не е наред.

— Как така?

— През този сезон нощем застудява много. Обикновено нелегалните носят по няколко ката, за да ги слагат и свалят. Днес е топло, но около кръстовете на мъжете няма завързани дрехи. Увеличи последния кадър, ако обичаш.

— Какво търсим?

— Ръкавите на ризите. Виждаш ли колко са къси? Да огледаме и четиримата! Панталоните и обувките им са по мярка, но всичко останало — не.

— Защото не са техни дрехи — предположи Харват.

— Откъде са ги взели?

Харват си спомни мишеловите, кръжащи над воденицата, и се запита дали наистина сърна е дошла на водопой.

— Мисля, че се досещам.

 

 

Преди да излязат от къщата, Харват накара Маги да му отвори помещението с оръжията. Приличаше на оръжейница от английски замък — дълги редици махагонови скринове, пълни със скъпи ловни пушки, и препарирани глави на екзотични животни по стените. В чекмеджетата на дългата стъклена маса в средата бяха заключени пистолетите.

Някои цеви бяха с нарези, което означаваше, че сигурно имат и заглушители. Маги потвърди предположението му, но обясни, че ги пазят в отделен сейф и само семейство Найт знаят кода за отключване. Заглушителят щеше да му е от полза, но се налагаше да се примири.

Харват избра пистолет „Хеклер и Кох Марк 23“, взе няколко резервни пълнителя и един нож „Бенчмейд“. Бе готов за по-малко от две минути.

Обмисли дали да не се обади на Никълъс от мобилния телефон на Маги, но приятелят му вече бе нащрек. Отказа се обаче, защото ако следяха телефона й, рискуваше да вдигне предварително тревога.

Не знаеше колко очи следят ранчото и предпочете да легне на пода в пикапа на Маги, докато тя излизаше през един от служебните портали.

След около два километра по шосето тя сви по неравен черен път и спря. Харват се изправи и седна на задната седалка.

— Колко остава? — попита.

— Около километър и половина.

Той кимна и Маги включи двигателя. Потеглиха към воденицата. Харват искаше да провери мястото, защото „нелегалните“ с неподходящи дрехи бяха събудили подозрението му.

Когато наближиха, той даде знак на Маги да спре.

— Какво има? — попита тя.

— Мисля, че отпред има автомобил.

— Къде? Не виждам нищо.

— Изгаси фаровете. Изключи двигателя.

Маги го послуша.

— Имаш ли фенер? — попита той.

Жената кимна, отвори жабката и му го подаде.

— Когато се върна, ще светна три пъти, за да ти сигнализирам. Две къси и едно дълго просветване. Видиш ли другиго, застреляй го.

Маги го изгледа, сякаш е полудял.

— Какво говориш?

— Довери ми се — отвърна той.

Изключи осветлението в купето, слезе от пикапа и изчезна в мрака.

Тръгна снишен към колата, която бе забелязал, прехвърляйки в ума си какво би предприел, ако му възложат задача да атакува ранчото „Трите възвишения“. Разузнаването щеше да е първата му грижа, но преди това щеше да му е необходимо място, където да скрие превозното си средство. По тези места бе невъзможно да изоставиш колата си край пътя, защото веднага щеше да привлече внимание. Нужно бе скривалище, достатъчно близо, за да се измине останалото разстояние пеша.

Да използваш съседното до мишената ранчо звучеше логично, особено ако местността в момента е безлюдна. Воденицата беше добър, лесно откриваем ориентир.

Водата обаче притесняваше Харват, защото привлича не само животни, а и хора.

Той приближи до тъмния додж, паркиран край пътя и отчасти прикрит зад висок храсталак. Вратите бяха заключени и вътре нямаше нищо. Харват опипа капака на двигателя — беше студен. Откога автомобилът стоеше тук, оставаше загадка. На двайсетина метра от него различи силуета на воденицата. Под него беше коритото с водата.

Харват се заслуша за звуци, издаващи човешко присъствие. Не чу нищо и се прокрадна напред. След десетина метра се натъкна на първото тяло — на млад латиноамериканец, прострелян в тила като на екзекуция. Беше мъртъв поне от един ден, вероятно по-дълго и плътта му бе разкъсана.

Край коритото с водата откри още пет тела — на мъже и жени. Всички бяха простреляни отблизо и захвърлени в плитък гроб. Гробарят обаче явно не се бе досетил колко бързо лешоядите ще изровят телата.

Прокарвайки за секунди лъча на фенера по труповете, Харват успя да разбере какво се е случило. Мнозина нелегални емигранти носеха карти с отбелязани „безопасни“ места за лагеруване. Съдейки по касапницата, за зла участ някой очевидно бе изпреварил емигрантите.

Четири от жертвите бяха съблечени до кръста. Около воденицата бяха разпилени скромните им притежания, повечето в найлонови пазарски пликове, както ги бе описала Маги.

Харват огледа земята и откри следи, съвършени копия на отпечатъците от обувки край генератора. Сметна, че е видял достатъчно.

Проби гумите на доджа с ножа и се върна при Маги, сигнализирайки й отдалеч с фенера.

— Какво откри? — попита го тя.

— Трябва да стигнем до ранчото възможно най-бързо — отвърна той.

Изражението му явно бе достатъчно красноречиво. Маги не зададе повече въпроси. Включи двигателя и настъпи газта, докато Харват я инструктираше.

Когато стигнаха главното шосе, тя пое към „Трите възвишения“. На осемстотин метра забави ход и Харват скочи от пикапа.