Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Черният списък

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-236-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8277

История

  1. — Добавяне

66

Майк Стрибър беше ангел пазител. Беше донесъл от Тексас новата пушка, която Роудс щеше да използва, както и оборудване за нощно виждане за Харват. То беше само част от снаряжението, което Харват, Кейси и Роудс натовариха в събърбъна, преди да потеглят от Вашингтон за срещата с Рийд Карлтън. Сега Харват се прокрадваше в тъмнината през гористия северен край на имението на АТС и благодареше мислено на Стрибър.

Шрьодер им описа по памет имението, но Винън, шефът на охраната, им предостави по-изчерпателна информация. Времето, разбира се, ги притискаше, но все пак успяха да планират що-годе сносно нападение.

Най-полезни бяха сведенията за персонала — що за хора са и доколко е вероятно да нападнат нарушител, когото смятат за заплаха. Винън не им спести истината — охранителите на имението бяха добре обучени и упълномощени да убиват неканени гости. Понеже Харват нямаше да разнася вестници на велосипед, беше съвършено ясно в коя категория ще попадне, ако го заловят. Задачата бе да не го заловят.

Докато прекосяваше гората, се сети за Райли Търнър. Не биваше да мисли за нея. Не сега. Трябваше да се съсредоточи. Скъта я в сейфа, който пазеше в най-отдалеченото кътче на съзнанието си, захлопна вратичката и я заключи. По-късно щеше да тъгува за Райли Търнър; сега моментът не бе подходящ. Насочи вниманието си към належащата задача и си припомни всичко, което бе узнал за разположението на имението.

Според Винън не използваха кучета. Това бе огромно облекчение. Според Шрьодер обаче — потвърдено и от Винън — имаха много свръхчувствителни системи за откриване на нарушители. За щастие Шрьодер бе помагал при инсталирането им. От жилището си във Вашингтон, наблюдаван зорко от Никълъс, той създаде мъртви зони, през които Харват да премине и да се промъкне до главната сграда. Настрои и радиопредавателите им така, че да заобиколят обичайното заглушаване на сигнала в имението.

Харват забеляза първия патрул — точно на мястото, което Винън бе посочил — и предупреди тихо Роудс:

— Наблюдателен пост. Викинга е. Приемаш ли?

— Тук Наблюдателен пост — отвърна тя. — Приемам, Викинг.

— На изток от позицията ми има двама постови. Виждаш ли ги?

— Не, Викинг. Не прекъсвай.

След няколко секунди гласът на Роудс отново прозвуча в слушалката:

— Викинг, тук е Наблюдателен пост. Виждам ги.

Майк Стрибър бе донесъл и автомат М-4, оборудван с мощен окуляр за нощно виждане. Харват съзнаваше, че провежда операция, подобна на покушението, което АТС бяха организирали срещу него в Тексас. Затова бе предупредил Роудс да внимава да не й устроят засада.

Тя го прикриваше откъм задната част на имението, а Кейси бе заела позиция отпред. Задачата й беше да отвлече вниманието на охраната, ако се наложи Харват да побегне.

Нощта бе подходяща за нападение — студена и облачна. Вятърът брулеше клоните на дърветата и разпиляваше листата по земята. Такива нощи притъпяват сетивата на постовите. Колкото по-силни са поривите на вятъра, толкова по-склонен си да му припишеш всеки доловен звук. В нощи като тази налучкването е основен метод и Харват разчиташе тъкмо на това.

Прикривайки се между дърветата, той напредваше на юг. Искаше да съкрати доколкото е възможно престоя си на открито. Проблемът бе обширната морава с изрядно подрязана трева, заобикаляща главната сграда. Само прекосявайки я под ъгъл откъм сервизните помещения, имаше шанс да остане незабелязан. АТС обаче също го знаеха и бяха укрепили допълнително този подход. За Харват затруднението произтичаше не от техниката, а от живата сила.

Едно от предимствата му бе елементът на изненада. Друго — мъжете, охраняващи имението тази нощ, не бяха предвидили дежурството. Решението на Мидълтън да ги свика бе взето в последния момент, в резултат на което повечето навярно бяха изморени и недоволни. Това, разбира се, не означаваше, че не представляват заплаха. Харват издържаше по-дълго на безсъние от мнозина. Колкото и да не му харесваше, недоспиването не го правеше по-малко опасен. Всъщност лошото настроение дори изостряше хищническите му инстинкти.

Терористите също помрачаваха настроението му, а точно такива бяха според него Мидълтън и всички, свързани с АТС. Ако се изключеха съпругите и другите роднини, днес в имението нямаше невинни. С тази мисъл той застана в края на гората на стотина метра от складовите помещения.

Снишен зад дърветата, забеляза втори патрул от двама души.

— Наблюдателен пост. Тук Викинг. Приемаш ли?

— Тук Наблюдателен пост. Приемам.

— Има втори патрул. Двама от моята страна. До дългата сграда. Виждаш ли ги?

— Прието, Викинг. Виждам ги. Двама постови откъм северната част на сервизното помещение.

— Забеляза ли нещо друго?

— Не, Викинг. Имаше движение край конюшните, вероятно друг патрул, но се отдалечиха. Чисто е, тръгвай.

— Прието — отвърна Харват. — Не прекъсвай.

Носеше свръхточна 5.56-милиметрова карабина с къса цев, заглушител и холографски мерник ЕОТек XPS3 с окуляр за нощно виждане PVS-14. С него търсеше евентуална заплаха в тъмнината. Така бе видял първите два патрула. Задиша равномерно, погледна пак през окуляра, огледа района и каза в радиопредавателя:

— Наблюдателен пост. Тук Викинг. Стреляй по постовите до сервизното помещение.

— Прието, Викинг. Наблюдателен пост е готов за стрелба. Три, две, едно…

Харват видя как първият охранител залита, улучен в главата. Вторият го последва мигновено. Преди да се строполят на земята, той вече тичаше.

Беше един от най-бързите му стометрови кросове. Спря, когато стигна покритата с чакъл площадка зад склада, и едва не изгуби равновесие.

Огледа се и довлече първия, а после и втория постови по-близо до постройката, където по-трудно щяха да ги забележат в сянката на сградата.

Сега се намираше на място, където Роудс по-трудно щеше да го прикрива. Имаше твърде много постройки и оборудване, които му осигуряваха укритие, но ограничаваха полезрението на Роудс. Щеше да го вижда добре едва при последния му спринт към главната къща.

— Наблюдателен пост до Викинг. Успех!

Харват пое дълбоко дъх, издиша и се ослуша. Вятърът фучеше и той благодари богу, че не използват кучета. Щяха да го надушат от цял километър, особено сега, когато бе започнал да се поти.

Опрял гръб в стената на склада, той се запромъква към далечния й край. Вдигна оръжието си, преброи до три и надникна иззад ъгъла, готов за стрелба. Нямаше никого. Изкачи безшумно малкото възвишение, използвайки склада като укритие, за да не го забележат от главната къща. Засега операцията вървеше гладко.

Четирийсетина метра открито пространство деляха склада от следващата постройка. Между тях бе паркиран товарен камион. Харват огледа района през окуляра за нощно виждане и се втурна към него.

Закова се рязко на място, сниши се зад предната броня и се ослуша. Не чуваше нищо освен вятъра.

Надникна над предната броня, погледна през окуляра, не видя нищо, изправи се и затича.

Следващата сграда беше конюшнята. Там Роудс бе забелязала движение. Харват започна да заобикаля сградата, притиснат към задната й стена. По средата на пътя се спъна в нещо и едва не падна. Запази равновесие и в същия момент се появиха двама въоръжени мъже. Говореха си и очевидно се изненадаха. Преди да вдигнат оръжията си и да се прицелят, Харват натисна спусъка и повали първия мъж. После уби и втория.

— Постовите са обезвредени — прошепна в радиопредавателя и се запрокрадва към хиподрума. Зад него имаше дълга редица гаражи, а след тях му предстоеше последният спринт до къщата.

Заобиколи хиподрума и се озова зад гаражите без други инциденти. Оставаше му само още едно открито пространство, което бяха нарекли „моста“, преди да се добере до главната сграда.

— Викинг до Наблюдателен пост. Приемаш ли?

— Приемам, Викинг.

— Готвя се да тръгна по моста. Как изглежда районът?

— Току-що мина патрул. Трябва да прекосиш, преди да се върнат.

— Прието — отвърна Харват. — Не прекъсвай. — Той обходи периметъра с окуляра за нощно виждане, пое си три пъти дъх и каза: — Тръгвам!

Изскочи иззад гаражите и се втурна към главната къща. Поредният стометров спринт. Тичаше с цялата бързина, на което бе способен.

Беше преполовил разстоянието, когато долови движение. Вляво от него имаше още двама постови и нямаше как да се извърне и да ги застреля навреме.