Брад Тор
Черният списък (61)

58

Минаха с колата край ярко боядисаната тухлена къща в квартала край Капитолийския хълм. Чък Бремър очевидно бе спазил дадената дума. Нямаше нито помен от разузнавателния отряд, който следеше Кърт Шрьодер. До следващата пресечка откриха автомобила му, паркиран точно където полковникът им бе посочил.

Харват си погледна часовника.

— Десет минути — съобщи на Роудс и Кейси, свивайки в пресечката, за да огледа квартала, преди да паркира.

И двете жени настояваха да влязат с него, но някой трябваше да чака в колата, особено ако Шрьодер се опиташе да побегне. Харват реши да вземе Роудс и да остави Кейси.

Бремър им бе разказал всичко, което знаеше за Шрьодер, и къде ще бъде тази вечер. Не разполагаше с досието му и ги информира по памет, но се надяваха да е достатъчно.

Редицата къщи изглеждаха така, сякаш съседите се бяха договорили кой цвят от дъгата да изберат. Имаше червени, сини, оранжеви, смарагдови, бели. Тяхната цел бе яркожълта с бели рамки на прозорците. Ако някой бе казал на Харват, че са ги телепортирали на Карибите, определено щеше да повярва.

Всички къщи бяха с оградени вътрешни дворове, граничещи с дворовете на тези зад тях. За да влезе през задния вход, Харват трябваше да тръгне от началото на улицата и да прескочи десетки огради, докато стигне целта. Понеже вероятността да го забележат или да се натъкне на куче бе твърде голяма, а той бе решил да използва главния вход. Ако излезеше прав, никой нямаше да го забележи.

Разбираше, че Кейси не иска да стои отвън в колата. Предпочиташе да е вътре, където се развива главното действие. Не я винеше. Двамата си приличаха много. Той обаче не знаеше колко едър е Шрьодер и как изглежда човекът, с когото има среща в къщата. Ако нещата загрубееха, Кейси нямаше да го подведе, но все пак Роудс бе по-висока и по-мускулеста и по-лесно щеше да се справи с едър съперник, ако се наложи. Кейси не се оплака, но не беше и нужно — Харват забеляза колко е недоволна.

Незнайно защо се държеше странно с него. Дали защото остави Бремър жив, или защото го винеше за смъртта на Райли? Не знаеше, а и нямаше значение. В сградата имаше много ценен потенциален заложник и най-важното бе да го заловят жив.

Харват провери оръжията и пое дълбоко дъх. Кимна и с Роудс излязоха от колата.

В къщата светеха лампи и на първия, и на втория етаж, а капаците на прозорците бяха затворени.

— Мислиш ли, че са тук? — попита Роудс.

Харват си погледна отново часовника.

— Вероятно — отвърна. — Да се надяваме.

Пред къщата имаше жив плет, опасващ желязна ограда. Три циментови стъпала отвеждаха от тротоара към тясна и свършено симетрична алея към главния вход.

— Уха — подсвирна тихо Роудс, но той я предупреди да мълчи.

Пред входната врата извади комплекта шперцове, които Кейси носеше от Северна Каролина, и инструктира Роудс да застане така, че някой любопитен съсед да не забележи какво прави. Притисна ухо към вратата и се заслуша няколко секунди, преди да се залови с ключалката.

Беше свикнал да разбива ключалките с куршуми и миниатюрните метални пластинки го позатрудниха.

— Искаш ли помощ? — попита го тихо Роудс, но той поклати глава.

След още няколко секунди се чу прищракване и езичето на бравата се отмести. Харват прибра шперцовете в малката им кожена кесийка и я пъхна в джоба си. Долепи отново ухо към вратата и се заслуша. Увери се, че не са ги усетили, кимна на Роудс, натисна бравата и бавно открехна вратата.

Тя се плъзна безшумно по добре смазаните си панти и двамата се вмъкнаха вътре. Вдигнали оръжията си, застинаха неподвижно, напрегнали сетива, попивайки всеки образ, всеки звук и дори всяка миризма в къщата.

Подовете бяха дъсчени, а стените — тухлени. Имаше електрически радиатори и фалшива камина. Макар и подбрани с вкус, мебелите не бяха нищо особено. Няколко картини висяха на стените, но снимки не се виждаха никъде. Всъщност нямаше нито лични вещи, нито книги. Приличаше на фирмен апартамент за гости.

Придвижвайки се възможно най-безшумно, те прекосиха тясната трапезария, заобиколиха банята и влязоха в кухня с врата към задния двор. Роудс посочи двете полупразни винени чаши до мивката.

Харват забеляза мъжки колан на плота и в същия момент от горния етаж долетяха гласове, които сякаш спореха. Мъжът каза нещо, но жена му нареди да мълчи. Харват махна на Роудс да се качат горе.

Върнаха се в трапезарията, а оттам влязоха в дневната.

Харват мразеше дървените стълби. Колкото и тихо да стъпваш, все ще се намери някоя скърцаща дъска. Отпускайки тежестта си в най-външния край на стълбите, показа на Роудс да последва примера му и внимателно се заизкачва към втория етаж.

Когато наближиха стълбищната площадка, спорът стана по-разгорещен, но гласовете бяха приглушени, вероятно зад затворената врата. Която и да беше жената, очевидно не си поплюваше. Внезапно проехтя плесник и Харват спря. Погледна към Роудс, вдигна палци и продължи нагоре.

В края на стълбището тесен коридор отвеждаше към врата за спалня над дневната, баня и по-малка спалня над кухнята, откъдето долитаха гласовете.

Харват тръгна бавно по коридора, вдигнал оръжие и готов да стреля. И без да поглежда назад, знаеше, че Роудс прави същото. Всичко вървеше гладко, докато на четири стъпки от вратата Харват не настъпи разместена дъска, която простена под тежестта му.

Той замръзна неподвижно и в същия миг гласът на жената стихна. Мъжът запротестира приглушено, но млъкна веднага, сякаш жената е запушила устата му с длан.

Харват не помръдваше, но умът му работеше трескаво. По дяволите! Трябваше да реши. Дали мъжът щеше да убеди жената, че няма нищо страшно. Съмняваше се. Бяха изгубили елемента на изненадата. Време беше да нахлуят в спалнята.