Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

15

Крейг Мидълтън се върна в кабинета си, затвори вратата и седна пред бюрото. На екрана на компютъра му го чакаше файлът с координатите на Харват и няколко пратки с по-маловажна информация. Да проучва информация, да борави с нея и да я кара да му говори беше дарбата на Мидълтън. Не беше просто добър, беше истински гений. Малцина по света владееха събирането, синтеза и манипулацията на данните като него. В света на данните и информацията той беше бог.

Мидълтън работеше в АТС от цяла вечност. В Ай Би Ем бяха забелязали таланта му в гимназията и му бяха предоставили щедра стипендия за колеж и за следдипломна квалификация. Когато завърши образованието си, той постъпи в класифицирания отдел на Ай Би Ем „Федъм“, където се разработваха строго секретни новаторски проекти за правителството на САЩ.

Смяташе се, че във „Федъм“ е събран най-брилянтният мозъчен тръст след проекта „Манхатън“. Както може да се очаква при такова струпване на блестящи умове, в отдела не липсваха чудаци. Ексцентричността и интелектът често са две страни на една монета.

Геният на Крейг Мидълтън обаче смущаваше дори изключително надарените му колеги. Нямаше проект, който той да не открие веднага как да усъвършенства. Не проявяваше излишна скромност — не се свенеше да обяснява на колегите си какво са пропуснали и как дори най-дребните подробности могат да се подобрят. Предложенията му винаги бяха правилни, но ги поднасяше арогантно и дразнеше всички, с които работеше, включително началниците си.

Макар да роптаеха срещу грубото му и нетактично поведение, никой не отричаше необичайния му талант и дори най-големите му врагове във „Федъм“ го наричаха Айнщайн и Да Винчи. Използваха и други прозвища — Хитлер и Мао.

Непоносимият характер на Мидълтън в крайна сметка успя да изгори всички мостове и Ай Би Ем го изолира от „Федъм“, или по-точно изолира „Федъм“ от него. Преместиха го в друга сграда в комплекса, предоставиха му неограничен бюджет и избор върху какво да работи — сам. Изборът му разтърси Ай Би Ем из основи.

През 30-те години на деветнайсети век компанията съдействала на Хитлер и на нацистите да организират и да използват данни за населението в нечувани дотогава мащаби. Този период от историята на компанията бил табу и ръководството й отчаяно се опитвало да забрави. Мидълтън обаче останал очарован, особено от начина, по който нацистите използвали информацията да наблюдават и контролират хората.

С помощта на система от перфокарти и машини за сортирането им Ай Би Ем съдействала на нацистите при всеки етап от гоненията и геноцида на евреите. В началото данните за идентификацията на евреите се използвали, за да не ги допускат до определени професионални сфери. По-нататък допълнили системата с данни за местожителството на евреите и броя на членовете на семействата им, за да ги отвеждат от домовете им и да ги откарват принудително в гетата.

Автор на системата с перфокарти бил американец от Вашингтон на име Херман Холерит. В разцвета на Третия райх Ай Би Ем поддържала, обслужвала и усъвършенствала две хиляди сортиращи машини в Германия и още хиляди в окупираната от нацистите Европа и произвеждала 1.5 милиарда перфокарти годишно само в Германия.

В почти всички концентрационни лагери имало отдели „Холерит“, които пазели и сортирали данните на затворниците — кога са пристигнали в лагера, какъв труд са извършвали и, разбира се, кога са умрели.

Без съдействието на Ай Би Ем, която участвала в почти всички операции на нацистите, машината им за убийства нямало да бъде толкова ефективна. Когато Хитлер решил да разшири Третия райх, от компанията видели възможност да се облагодетелстват още повече.

Мидълтън познавал методиката на Ай Би Ем и знаел, че компанията не унищожава нищо, особено информация, независимо колко е изобличаваща и опасна. Изискал достъп до всичко, с което разполагали за нацистката програма, но му отказали. Всъщност отишли по-далеч — обяснили му, че данните не съществуват. Той знаел, че го лъжат, и настоял още веднъж да му предоставят сведенията.

Когато му отказали за втори път, му обяснили категорично, че спомене ли още веднъж проекта, ще го уволнят.

Осъзнал, че доброволно няма да му осигурят достъп до информацията, Мидълтън замислил план да я открадне.

Разработил няколко проекта, от които знаел, че в Ай Би Ем ще останат доволни, и после запретнал ръкави в личната си лаборатория, скътана в далечния край на комплекса. Началниците му не се досещали, че е избрал проектите като прикритие, за да се добере лека-полека до програмата за геноцида и да копира всички данни.

Когато го разкрили — съвсем случайно — Мидълтън бил напреднал много. С помощта на прости математически принципи и на допотопното компютърно оборудване, с което Ай Би Ем и нацистите разполагали по онова време, успял да преработи изцяло и да усъвършенства програмата им за геноцида.

Обсебен от демоничната идея, не пропуснал нито една подробност — разписанията на влаковете, вместимостта на товарните вагони, строежа и местоположението на концентрационните лагери, методите за подбор на затворниците, екзекуциите и унищожаването на телата… Манията на Мидълтън и възхищението, граничещо с благоговение, което изпитвал към процеса, били отблъскващи.

Според неговите изчисления Ай Би Ем не се представяла на ниво. Хитлер и нацистите можели да бъдат поне осемдесет процента „по-продуктивни“ в убийствата на евреите и на всички други, които смятали за врагове на държавата.

Когато разкрили проучването на Мидълтън, той бил уволнен. И не само — за пръв път в историята на компанията буквално изгорили документацията на служител. Не спрели дотук. Конфискували пропуска и ключовете на Мидълтън и го ескортирали извън комплекса. Събрали папките, бележниците, книгите и всички вещи в кабинета му и изгорили и тях. Омерзените колеги на Мидълтън, които не узнали нищо за проучването, не се учудили, че са го уволнили. Така и не разбрали обаче колко прави са били да го сравняват с Хитлер и Мао.

Несъзнателно от Ай Би Ем помогнали на Мидълтън да отвори кутията на Пандора. Духът, ако е уместно да бъде наречен толкова безобидно, изскочил от бутилката. Мидълтън открил призванието си.

Работил за конкуренти на Ай Би Ем, преди в крайна сметка да се озове в „Екуифакс“ — най-старата компания в САЩ, обработваща данни на потребители на кредити. Там бил в стихията си, къпел се в информация и се учел как да я използва.

Оглавил клон на компанията, който събирал, анализирал и осигурявал сведения за потребителите на правителството и на служителите на реда. Станал изключително богат и влиятелен мениджър. След известно време клонът му се превърнал в самостоятелна компания, наречена „Чойс Пойнт“ — фирма за събиране на данни, нещо като частна разузнавателна служба, продаваща информация на правителството и на частните индустрии. Но Мидълтън не се задоволил само с това. Дори „Екуифакс“ и „Чойс Пойнт“ не били достатъчен трамплин за амбициите му.

Не след дълго талантът му привлякъл вниманието на директорите на АТС. Дори да му предложели символична заплата от един долар годишно, той щял да подскочи до небето от радост. Веднага прозрял потенциала на организацията. Разбрал и че не са се свързали с него случайно.

На последното интервю един от членовете на управителния борд го попитал за проучването на нацистката програма, заради което Ай Би Ем го уволнили. Бъдещите му работодатели очевидно били невероятно добре осведомени.

Мидълтън отговарял предпазливо на въпросите им, поне докато не осъзнал, че са заинтригувани от начинанието му. В този момент му станало ясно колко добре ще се сработят.

АТС се нуждаели от човек като него да управлява операциите на организацията, а той бил достатъчно умен да прозре каква невероятна възможност му се предоставя. Досега не бил чувал нищо за АТС, но след като се запознал с мащабите на работата им, разбрал, че е попаднал на място, за което винаги е мечтал.

Наученото в Ай Би Ем се оказало нищожно в сравнение с познанията, които започнал да трупа от първата минута в АТС. Пред него сякаш се отворили вратите на тайните ватикански архиви. АТС разполагали с досие на всички изтъкнати американци. Количеството информация, до която организацията имала достъп, било изумително.

Когато попитал защо имат файлове само за известните американци, а не за всички, започнало навлизането му в най-дълбоките, най-мрачните дебри на АТС.

Всъщност организацията възнамерявала да разработи досиета на всички американци. Назначили го до голяма степен именно заради това. Харесали служебната му биография, особено проучването на нацисткия проект.

Смятали, че републиканското управление е обречено на крах, и възнамерявали да ускорят процеса. Вярвали, че информацията е власт. Колкото повече натрупвали, толкова по-могъщи ставали. Крайната им цел била да съберат досиета не само за всеки американец, но и за всеки жител на планетата.

В момента вниманието им било съсредоточено върху САЩ и АТС осъществявала контрол върху всички сфери на влияние в държавата. Кого избират, кои закони приемат, какви решения взимат съдиите, как работи фондовата борса, какви са цените на стоките, с кого воюва САЩ и защо, чии гласове се чуват в политиката, какво учат децата в училище… От АТС успели да се внедрят дори в теологията и определяли какво се проповядва в църквите. Организацията имала ясна и непоклатима философия за света, върху която се била съсредоточила с абсолютна прецизност, и с напредъка на технологиите ставала все по-способна да преобразява държавата, а не след дълго и света, каквато била крайната им цел.

Мидълтън се почувствал като човек, който броди в пълен мрак в къщата си, уверен, че знае къде се намират мебелите, но някой светва лампите и му показва как всичко, дори най-дребната вещ, не е на мястото си. Той се събудил от унеса; очите му се отворили. Заблудата била толкова смайваща, толкова абсолютна и пълна, че дори блестящият му ум не намирал думи да я опише. Всичко, за което мечтаел, се сбъднало. Мидълтън си намерил дом.

Макар вече да бил в авангарда на информационното войнство, учителите му в АТС шлифовали уменията му и го научили на неща, които дори не смятал за възможни, особено по отношение на практическите операции. Показали му как да сваля на колене влиятелните фигури и да не им позволява да се изправят.

Едно от последните и най-изобретателни нововъведения на Мидълтън беше софтуерна програма за издирване на индивиди, податливи на изнудване. Подобно на програмата, използвана от данъчните служби, за постоянно сателитно наблюдение на непозволени домашни подобрения, Мидълтън беше разработил система, обхващаща правителството, разузнаването и военните. Програмата му търсеше несъответствия, противоречия или празноти в досиетата и докладите на служителите. Откриеше ли нередност, системата се опитваше да дешифрира и да посочи проблема.

Точно чрез тази система бе успял да идентифицира мъжа, на когото се канеше да се обади.

Вдигна слушалката на телефона, пъхна криптирана карта в жлеба и набра номера.

— Знаеш ли колко е часът? — попита мъжът.

— Открихме изгубеното ти куче — отвърна Мидълтън.

Погледна още веднъж информацията за Харват на екрана и изпрати файла по имейла. Нямаше значение колко подсигурен е телефонът. Винаги говореше кодирано, освен ако не е в напълно изолирана среда и човекът седи срещу него.

— Изпратих ти файла.

— Ще го прочета сутринта.

— Вече е сутрин. Прегледай го.

— Не затваряй — каза мъжът, стана от леглото и слезе в кабинета си на долния етаж. Включи компютъра, отвори имейла, прочете най-важното и взе отново слушалката. — Потвърдена ли е информацията?

— Нямаше да се обадя, ако не беше. Да изпием по едно кафе.

Това беше кодовият им израз за среща на четири очи.

— Да го отложим — отвърна мъжът. — Днес съм много зает.

— Нека позная. Уговорил си се да обядваш и с любовницата, и със съпругата си?

— Майната ти.

— Ще се видим след час — каза Мидълтън и прекъсна връзката.