Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

7

Понеже продавачът на тютюн беше възрастен, Харват разчиташе, че спазва испанската традиция и си позволява следобедна сиеста. Мъжът не го разочарова.

Харват го видя как затваря магазина, пъха вестник под мишница, запалва цигара и тръгва.

По това време по улицата имаше много хора и не се налагаше да полага кой знае какви усилия, за да остане незабелязан. Следеше го от разстояние и ако мъжът случайно погледнеше назад, нямаше да го различи сред гъмжилото по тесния тротоар.

При кратката им среща преди време Харват беше определил мъжа като агент от много нисък ранг и дори това беше прекалено ласкателна характеристика.

Продавачът на тютюн продължаваше да върви напред, пропускайки възможност след възможност да провери дали не го следят. Категорично не беше професионалист.

Надяваше се, че живее близо до магазина. Ако ползваше обществения транспорт или пътуваше с кола до вкъщи за сиестата, Харват щеше да се затрудни.

След две пресечки мъжът свърна наляво и след още една пресечка Харват разбра, че получава подарък. От прозореца на втория етаж на съседната сграда се бе надвесила закръглена жена с яркочервена коса. Изглеждаше два пъти по-млада от продавача на тютюн. Когато мъжът наближи, тя му изпрати изкусителна въздушна целувка. По всичко личеше, че не му е съпруга.

Харват забави ход, разгърна картата на града и се престори, че я разглежда, когато продавачът на тютюн влезе в сградата и изчезна. Десет минути по-късно Харват го последва.

Лесно отключи вратата и влезе в апартамента. Прокрадна се тихо към спалнята, откъдето долитаха любовни въздишки.

Постоя на прага, чакайки да го забележат, и накрая прочисти гърло.

Жената видя Харват, изкрещя и придърпа чаршафа, оставяйки продавача на тютюн чисто гол.

Преди да успее да намери нещо, с което да се прикрие, той зърна пистолета в ръката на Харват и по лицето му вместо гняв се изписа страх. Нареди на жената на испански да млъкне:

— Callate. Cierra la boca!

Посочи завивката на леглото и попита дали може да се завие. Харват кимна и каза:

— Добре. Но бавно.

— Англичанин? Американец? — попита продавачът на тютюн на английски със силен акцент.

Харват не му отговори.

— Не ме ли помниш?

Продавачът на тютюн го огледа.

— Не.

— През лятото си купих цигари от теб.

Мъжът се усмихна.

— По цял ден продавам цигари на туристите.

— Бяха цигари на ЕТА — поясни Харват. — Бяха ми казали да търся марките „Аргос“ и „Драко“.

Не беше сигурен дали мъжът си спомни паролата, но по лицето му пробяга издайническа сянка — един от фините знаци, за които Харват се бе научил да следи в тайните служби. Те показваха, че човекът, подложен на натиск, или не казва истината, или възнамерява да нападне.

— Не продавам цигари на ЕТА и определено нямам от тези марки. Мисля, че грешиш.

Харват забеляза отново издайническата сянка.

— Не греша. Бяха ми казали да търся теб и никого другиго. Когато поисках цигарите, ти ми продаде един пакет. Вътре имаше ключ за кола и адрес на гараж, недалеч оттук.

Жената, която наблюдаваше втренчено Харват, явно разбираше достатъчно английски, защото се обърна към продавача на тютюн и го попита:

— Eso cierto? Вярно ли е?

Мъжът не й отговори и посочи с глава цигарите си върху нощната масичка. Харват кимна, че няма проблем.

Мъжът извади цигара, запали я и нагласи възглавниците зад гърба си с лакът. Облегна се и дръпна силно от цигарата.

— Понякога правя услуги.

— Знам. И сега искам да ми услужиш.

Мъжът сви рамене.

— Как по-точно?

— След като ми продаде цигарите и излязох от магазина ти, двама мъже ме последваха.

— Двама мъже? Какви мъже?

Харват описа много характерните им черти.

Продавачът на тютюн се ококори.

— Ти ли си?!

— Значи ме помниш.

— Онези двамата ти бяха много ядосани.

— Не ме интересува — отвърна Харват. — Сега ще се свържеш с шефа им.

Продавачът на тютюн разкриви лице и си пое дълбоко дъх.

— И на него не му хареса как си се отнесъл с хората му.

Харват вдигна пистолета и го насочи към челото на мъжа.

— В момента те интересува какво харесва само един човек и той е човекът с пистолета.

Продавачът на тютюн вдигна помирително ръце.

— Не контактувам с него. Той ми се обажда.

Харват забеляза брачната халка на ръката на мъжа.

— Знае ли съпругата ти къде си сега?

— Ay, dios mio! — възкликна жената и изля цяла тирада как не иска съпругата му да разбере.

— Cierra la boca! — сгълча я пак продавачът на тютюн и се обърна към Харват: — Както ти казах, не знам как да се свържа с него. Но познавам един човек, който може да му предаде съобщение.

Харват свали пистолета.

— Има ли някой от вас кола?

Мъжът погледна първо възлюбената си, после Харват и кимна.

— Добре — отвърна Харват. — Облечете се. Ще се поразходим.