Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Черният списък

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-236-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8277

История

  1. — Добавяне

36

Никълъс тръгна бързо към сандък до леглото, но когато се наведе да вдигне капака, лампите светнаха.

— Сигурно е било токов удар.

— Може би — каза Харват. — Да видим какво носиш.

Никълъс отвори сандъка и извади две оръжия — малък пистолет и нещо, което приличаше на умалено копие на автомат M3 или шмайзер. И двете оръжия очевидно бяха приспособени специално за Никълъс.

Той извади два издължени пълнителя от сандъка, затвори капака на сандъка и остави всичко върху леглото.

— Това е.

Харват огледа оръжията.

— Калибър?

— Пистолетът е 45-ти, а автоматът — 22-ри.

Двайсет и втори калибър според Харват беше детска играчка, нямаше достатъчно мощност. Разбираше, естествено, че колкото по-големи са патроните, толкова по-тежко е оръжието. За мъж с размерите на Никълъс бе подходящо само малокалибрено оръжие, особено ако иска да стреля, без да презарежда. С много сръчност и много късмет 22-калибър би могъл да убие човек и същевременно да създаде много главоболия, ако се опитваш да държиш на прицел противника, за да избягаш.

— Имаш ли резервни патрони за пистолета? — попита Харват.

Никълъс бръкна отново в сандъка и извади малка кутия с амуниции. Харват взе миниатюрното оръжие. Само двата му пръста се побираха върху дръжката, а спусъка трябваше да натиска с върха на показалеца. Щеше да е кошмар, ако се наложи да стреля. Пъхна няколко 45-калиброви патрона в джоба си, провери дали оръжието е заредено и каза:

— Стой тук. Събуди Нина и не се отделяй от нея и кучетата.

— Къде отиваш? — попита Никълъс.

— Ще огледам отвън.

— Мислиш, че някой е изключил тока нарочно?

— Вероятно няма проблем. Просто искам да се уверя.

Никълъс усети, че не му казват истината, но замълча.

— Ще се върна бързо — успокои го Харват. — Заключи вратите и не се приближавай до прозорците.

Дребният мъж кимна и Харват излезе от стаята. Зареди единия издължен пълнител в миниатюрния M3, пъхна резервния пълнител в колана си и тръгна по коридора да доведе Нина.

 

 

Харват се шмугна в мрака. Нощта беше хладна и гъсти облаци криеха звездите.

На къщата за гости нямаше външни лампи и очите му се приспособиха към тъмнината едва след няколко секунди. Той се ослуша, опитвайки се да долови нещо необичайно. Чу постоянното цвъртене на цикадите и лекото шумолене на тесните листа на редицата маслинови дръвчета наблизо. Нищо не го смути.

Тръгна към страничното крило на къщата за гости, където се намираше генераторът. Понеже беше в оградена частна собственост, не се изненада, че е отключено. Различи отпечатъци от ботуши в прахоляка край него. Не приличаха на каубойските ботуши, които носеха служителите в ранчото, а на туристически или на военни обувки. Големи при това.

Оглеждайки генератора, Харват се опита да си представи как би постъпил, ако иска да прекъсне тока на къщата за гости, за да я атакува. Преди същинската атака задължително би се опитал да спре тока за кратко, за да се увери, че всичко е готово. Дали преди малко се беше случило точно това? Бяха ли стъпките зловещ издайнически знак за нападение или принадлежаха на техник, отбил се наскоро да провери изправността на генератора?

Беше тъмно. Прииска му се да бе взел фенер.

Коленичи зад генератора и огледа жиците. Изглеждаха непокътнати на пръв поглед, но от опит знаеше, че първият поглед обикновено заблуждава. Най-добрият начин да прекъснеш тока и да обезвредиш генератор бе от дистанция, точно преди нападението. Беше преполовил огледа, когато усети, че някой приближава, движейки се предпазливо зад маслиновите дръвчета.

Застина и стисна по-здраво миниатюрния 45-калибров пистолет на Никълъс. Не знаеше дали са го забелязали, или генераторът го е прикрил. Подозренията му за прекъсването на тока обаче очевидно се потвърждаваха.

Пое дълбоко дъх, издиша и се придвижи надясно. Трябваше да запази хладнокръвие. Имаше само три изстрела, преди да се наложи да презареди, а не знаеше колко точно или ужасно неточно е оръжието в ръката му. Единственото му преимущество бе що-годе приличното укритие, а ако не бяха го забелязали — и елементът на изненадата.

Надеждите му обаче се изпариха, когато човекът спря точно зад редицата дръвчета и зачака. Какво? Да помръдна и да се издам? Харват бе готов да стои така цяла нощ, ако е необходимо.

Секундите отминаваха. Имаше усещането, че човекът в мрака знае точно къде се намира. Изщракване на ударник наруши тишината. Освободиха го много бавно, за да не се чуе, но Харват долови звука и разбра къде сред дърветата се крие стрелецът. В отговор той подготви своето оръжие и понечи да атакува, когато нещо се случи.

Иззад дърветата човекът изкрещя заповед на испански:

— Levantese! Станете! Suelte el arma! Хвърлете оръжието!

Харват не знаеше дали ще го види или не, но вдигна ръка над генератора и й помаха.

— Няма страшно, Маги. Аз съм. Скот. Свали оръжието.

Маги излезе иззад маслиновите дръвчета и прибра ударника на пушката „Роси“ с подвижна спускова скоба. Той се изправи и излезе от укритието си зад генератора.

— Какво правиш тук? — попита го тя.

— Преди няколко минути прекъсна токът. А ти защо си тук?

— Забелязах нещо на камерите и дойдох да проверя.

— Какво видя?

— Група нелегални емигранти прекосяваха ранчото. Ако семейство Найт бяха тук, охраната им щеше да ги спре и да ги разпита. Но нямаме стриктна процедура. Наредено ни е, когато ги няма, да ги пропускаме да минават. Вие обаче сте тук и аз отговарям за вас. Всъщност очевидно не е необходимо да се притеснявам — добави тя, поглеждайки оръжието в ръката на Харват.

— Кога за последно са проверявали дали генераторът е изправен? — попита той.

— Преди месец-два. Защо?

Харват й махна да се приближи и й показа отпечатъците от стъпки.

— Пресни са. Носи ли някой в ранчото такива обувки?

Тя ги огледа и отвърна:

— Не.

— И аз така си помислих — каза той и се озърна в мрака. — Искам да ми опишеш какво точно видя на камерите. Къде са хората сега?

— Група от четирима мъже, но когато ги забелязах, вече напускаха ранчото. Нямаше други, но реших все пак да проверя.

— Носеха ли нещо? Оръжия?

— Ако бях видяла оръжия, щях да се обадя на шерифа.

— Колко високи бяха? Как бях облечени?

— Ела и виж сам — прекъсна го Маги и посочи към главната къща. Усещаше, че е неспокоен, и макар да недоумяваше защо, безпокойството му я зарази. Погледна през рамо и подхвърли: — Изведнъж ми стана неприятно да стоя така тук…