Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

67

Преди да успее да се прицели, чу Роудс да казва:

— Патрул първи свален. — След секунда добави: — Патрул втори свален.

Мъжете се свлякоха на земята. Роудс бе невероятна. Очевидно можеше да разчита на нея. Продължи напред възможно най-бързо.

Когато стигна до къщата, белите му дробове пламтяха. Сниши се до стената и задиша дълбоко, докато си набави достатъчно кислород и сърцето му заби по-бавно. През цялото време дулото на оръжието му сочеше право към задната врата.

Когато пулсът и дишането му се успокоиха, се подготви да влезе в къщата.

Винън твърдеше, че охранителите влизат и излизат през кухнята и вратата й никога не се заключва. Харват застана до нея и завъртя бавно кръглата брава. Наистина не беше заключено. Прошепна в радиопредавателя:

— Викинг влиза. Три, две, едно.

Отвори вратата и влезе приклекнал в кухнята. До масата имаше двама охранители, а трети стоеше до мивката. Той им прати по два куршума и изруга под нос, когато мъжът до чешмата изпусна чашата си за кафе и тя се счупи в мивката.

Дали някой бе чул шума? На него му се стори оглушителен не само защото съвършено тренираните му сетива бяха изопнати до краен предел, но и защото бе алергичен към шума. Наистина беше оглушителен. По дяволите. Време беше да действа.

Отиде в далечния край на стаята и застана срещу стълбище, отвеждащо към спалните. Винън му бе обяснил кой заема съответните спални, наречени с имена на литературни герои. Преди да се качи горе обаче, Харват трябваше да прочисти долния етаж.

Провери малкия кът за закуска и килера, граничещи с кухнята. Влезе в трапезарията, огледа я и се върна отново в кухнята. Тръгна към предната част на къщата по коридора за обслужващия персонал. В този момент долови шум зад себе си. Притисна се до стената близо до входа към дневната и се ослуша напрегнато. Чу стъпки. Бяха бавни и методични, дори предпазливи. Съдейки по факта, че в кухнята свари трима охранители, Харват бе готов да се обзаложи, че сега чува четвъртия, който явно се бе измъкнал да изпуши цигара или да отиде до тоалетната.

Харват остави пушката на рамото си и извади плоската си кама от ножницата й.

Когато мъжът се появи на прага, Харват блъсна пистолета му настрани и заби камата в гърлото му. После я плъзна към дясното му ухо и я прокара до лявото. Едрият мъж се отпусна на пода и Харват извади камата, избърса я и я прибра.

Обхождайки ги с окуляра за нощно виждане, прекоси стая за бридж, просторна библиотека и дневна. Не долови никакви признаци на живот. Поне докато не излезе от дневната и не видя светлината, струяща през отворена врата в отсрещния край на коридора. Тръгна много предпазливо към нея.

Нахлу в пищно украсен кабинет с животински глави по стената и огромна камина. В кожен стол с висока облегалка зад резбовано писалище седеше Крейг Мидълтън. На върха на носа му бяха кацнали очила за четене. Разглеждаше купчина карти, разгърнати пред него. Ръкавите на ризата му бяха навити, а сакото и вратовръзката му бяха метнати върху стола до него. Дясната му ръка стискаше дебела стъклена чаша, очевидно пълна със скоч.

— Не мърдай — нареди Харват.

Мидълтън вдигна очи от документите. По набръчканото му лице се разля усмивка.

— Виж ти! Планината най-сетне дойде при Мохамед.

— Не мърдай означава да не си движиш и устата.

Мидълтън разклати леда в чашата, сякаш дясната му ръка трепери.

— Кой друг от управителния съвет е в къщата?

— Не искаш ли първо да пийнем?

Харват отговори, изстрелвайки два куршума в горния край на кожената облегалка на стола от двете страни на главата му.

— Четирима — каза Мидълтън. — Преди час обаче чух кола и вероятно има и пети. Бях зает с друго.

— И още как! Ставай. Идваш с мен.

Мидълтън му се усмихна и се облегна назад.

— Бих ти предложил работа при нас, но знам, че ще откажеш. Срамота! Човек с твоите таланти ще ни бъде от полза. Светът се променя — много бързо всъщност. Не се ли приспособят, хората като теб рискуват да останат стъпкани под колелата на прогреса.

Харват изпрати два куршума в бюрото, които прелетяха на косъм от коленете на Мидълтън.

— Казах ти да станеш.

Мидълтън отпи дълга глътка от питието си.

— Надявам се там, където ще ме заведеш, да е заредено порядъчно с това. — Остави чашата върху писалището, усмихна се и добави: — Почитател ли си на скоча? Искам да кажа на истински добрия скоч. Бях си приготвил специална бутилка за утре.

Харват понечи да му нареди да млъкне и да застане пред бюрото, когато се чу пукот и две жила се забиха между плешките му.

Електричеството разтърси тялото му и той се строполи по лице като отрязан дъб. От носа му рукна кръв.

Обърнаха го по гръб и му взеха пистолета и автомата. Когато мозъкът му се проясни и успя да се ориентира, с изненада видя Чък Бремър, застанал до Мидълтън с електрошокова палка в дясната ръка.

— Цяла нощ чакахме — рече презрително той, — но знаехме, че рано или късно ще се появиш.

При тези думи полковникът натисна отново бутона на електрошоковата палка и раздруса още веднъж Харват. Когато мъчителният спазъм стихна и Харват се посъвзе, Бремър пристъпи напред и го срита с всички сили в ребрата.

— Това е задето заплашваше да застреляш съпругата ми. — Ритникът беше болезнен, но още по-болезнен бе следващият, който го улучи под брадичката и проряза като мълния черепа му. — Това е за дъщеря ми. Дъщеря ми! Кучи син!

Бремър отстъпи назад и Мидълтън каза на Харват:

— Едва не разколеба стария Чък. В крайна сметка обаче реши да заложи на още един опит да те залови. Добър залог според мен. Нали?

Харват изплю храчка кръв върху персийския килим и раздвижи челюст наляво и надясно.

— Понеже залови Винън и Шрьодер, решихме, че е безполезно да се опитваме да те спрем да нахлуеш в имението. Всъщност Чък предложи да те оставим да дойдеш. Ако охранителите те спипат, отлично. Ако ли не, подготвихме резервен план. И той проработи. Сега е време да се погрижим за слабите звена.

Мидълтън махна на Бремър да му подаде автомата. Той провери дали е зареден и му го подаде.

Мидълтън го улови, раздвижи го надолу-нагоре няколко пъти и опря приклада на рамото си. Отдалечи се от Харват и насочи дулото към няколко от животинските глави по стената. Бремър се усмихваше злорадо.

Усмивката му обаче изчезна, когато Мидълтън се прицели в него и натисна спусъка.

Облак розова мъгла увисна във въздуха като богохулен ореол, когато третият куршум отнесе половината глава на полковника.

— Браво — каза Мидълтън и се наведе да вземе електрошоковата палка. — Много добре. А сега да продължим със слабите звена. Бих искал да знам къде са Кърт Шрьодер и господин Винън.

Харват го погледна и поклати глава. Вече стискаше зъби, предусетил какво предстои.

Мидълтън натисна бутона на електрошоковата палка и той получи поредния токов удар. Тялото му се вдърви като дъска, гърбът му се изви като дъга, а изопнатите му рамене го отблъснаха от пода.

Когато ефектът от токовия удар отмина, Мидълтън повтори въпроса си.

— Върви на майната си — отвърна Харват.

Директорът на АТС остана видимо недоволен от отговора и мъчителната агония се потрети. Мидълтън натисна бутона още два пъти, за да покаже докъде е готов да стигне.

Когато очите на Харват се фокусираха, Мидълтън се наведе и го притисна:

— Слушай, кучи сине. Последен шанс. След това преминавам към автомата. Първо ще ти надупча коленете. Къде са хората ми? И най-важното — къде са Банкс и Карлтън?

— Тук сме — долетя глас от прага.

Мидълтън се извърна рязко и видя как Рийд Карлтън му изпраща въздушна целувка, последвана от два изстрела от стария му пистолет 1911.