Серия
Скот Харват (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black List, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

27

Да нарече гостилницата „дупка“ щеше да е комплимент. Мястото беше абсолютно окаяно. Избледнели репродукции на картини на мексикански художници от 60-те красяха хоросановите стени, потъмнели от цигарения дим. Гирлянда червени коледни лампички обрамчваше целогодишно мръсното огледало зад бара.

Мъжете около масите разговаряха, а сервитьорки разнасяха питиета от бара и чинии от кухнята. Портиерът погледна Харват, но веднага заби поглед във вестника си, сякаш туристите с куфари на колелца са най-редовните им клиенти. Съдейки по квартала и по реакцията на шофьора на таксито, Харват бе убеден, че кракът на гринго отдавна не е стъпвал тук, ако изобщо е стъпвал.

Избра си маса в ъгъла, далеч от останалите клиенти, откъдето да вижда вратата.

След няколко минути една сервитьорка дойде да му вземе поръчката. И тя като портиера не изглеждаше изненадана от появата му.

— Cerveza, señor?

Пиеше се му кафе, но бутилка бира на масата пред него му се стори по-подходяща по няколко причини. Забеляза, че сервират бутилирана „Бохемия“, и си поръча.

Когато сервитьорката отиде да му я донесе, Харват зърна за миг кухнята, където печаха някакво месо в пещ с горещи въглени — вероятно кабрито, ярешко. В северната част на Мексико козето месо беше традиционно ястие, както и дискадата — няколко вида месо в бирен сос, задушени в запечатан метален съд.

Харват явно беше проявил прекалено очебиен интерес към кухнята. След като му остави бутилката с бира, сервитьорката се върна с чиния месо, гарнирано с лук и прясна салца, и кошничка с царевични питки. Опита се да й обясни, че не е поръчвал храна, но тя му нареди да се храни и се отдалечи към друга маса с клиенти.

Понеже не знаеше кога отново ще има възможност да се нахрани, Харват си взе от месото, лука и салдата, сложи ги върху царевичната питка, отхапа и задъвка. Месото беше ярешко и много вкусно. Харват беше опитвал неведнъж лошо сготвено козе месо и веднага оцени ястието.

Когато се нахрани, сервитьорката се появи с някакъв крем, но Харват любезно отказа десерта. Попита го дали иска кафе и въпреки че все още бавно отпиваше от бирата, Харват каза „да“. Тя му поднесе чаша кафе де оя — местно кафе с канела — и отнесе чиниите и приборите от вечерята. Липсваше обаче ножът за месо, който Харват беше пъхнал под крака си.

След час в гостилницата бяха останали само две маси с клиенти. Харват отказа третата чаша с кафе и видя как барманът махна на портиера да дойде и му подаде две бележки.

Портиерът остави по една на масите с клиенти и зачака недоволните мъже да платят. Вместо да донесе и сметката на Харват обаче, портиерът изпрати последните клиенти и заключи вратата.

— Станете, моля — каза барманът на английски и застана до масата му, придружен от портиера. — Оставете ножа на стола.

Барманът беше здравеняк на около шейсет. Беше по-дребен от портиера, но изглеждаше като човек, който умее да отстоява своето и го е правил неведнъж. Харват не искаше да се счепква с нито един от тях, камо ли с двамата, но наложеше ли се, нямаше да се поколебае. „Усмихвай се на всеки срещнат и мисли как да го убиеш“ отдавна му служеше като мантра за оцеляване.

Извади ножа изпод крака си, изправи се и го остави върху масата, за да му е под ръка.

Барманът отстъпи две крачки назад и махна на Харват.

— Насам, моля.

Той се отдалечи от масата и тръгна към мъжа.

— Достатъчно. Ръцете на главата, моля.

— Какво става? — попита Харват.

— Чиста формалност. Вдигнете ръцете, моля.

Той го послуша и портиерът го претърси много внимателно. После барманът позволи на Харват да си свали ръцете и добави:

— Норберто ще ви прегледа багажа. Става ли?

Прозвуча като въпрос, но Харват беше врял и кипял и просто кимна.

Докато портиерът си вършеше работата, барманът каза:

— Доколкото знаем, никой не ви е проследил от летището.

— Кои „ние“?

— Казвам се Гилермо — отвърна барманът. — Но по-добре да не знаем повече един за друг. Нали?

— Вероятно — отговори Харват, наблюдавайки как портиерът тършува из чантата му. — Толкова ли е опасно в Монтерей?

— Навсякъде е опасно, сеньор.

„Вярно е“ — помисли си Харват.

— Интересно сиропиталище имате.

Барманът се усмихна и кимна леко.

— Приемете го като портал. Няма как да стигнете дотам, без да минете оттук.

Харват се почуди в какво го бе забъркал Никълъс.

— Всеотдайността, с която закриляте децата, е достойна за възхищение.

— Да речем, че съм лично заинтересуван нищо лошо да не им се случи.

Харват не се изненада. Ако тук наистина имаше сиропиталище и Никълъс някак си го използваше за свои цели, защо и други съмнителни типове да не се включат в играта?

Понечи да зададе въпрос на бармана, но в този момент портиерът закопча ципа на куфара му и кимна. Гилермо обяви:

— Готов сте.

— Колко ви дължа за храната?

— Заведението черпи.

Харват извади двайсетдоларова банкнота, остави я върху масата за сервитьорката и последва бармана, който излезе през задния вход на гостилницата.