Брад Тор
Черният списък (36)

33

— Каролайн вярва, че АТС са изградили немислим, всеобхватен разузнавателен апарат под предлог, че защитават националната сигурност, но крайната им цел всъщност няма нищо общо с нея — обясни Никълъс. — Целта им е да контролират — изцяло и абсолютно — всеки мъж, всяка жена, всяко дете в САЩ.

— Как, по дяволите, е възможно това? — изуми се Харват.

— АТС е като организъм, който се храни от гостоприемник. В този случай гостоприемникът са американските граждани. АТС обаче се нуждае от политици, съдии, бюрократи и безброй други винтчета в огромната държавна машина, за да узаконяват и да изпълняват плановете й. Когото не успеят да купят, го шантажират.

А обвиняваха него в предателство! Харват поклати глава.

— Понякога обаче — продължи Никълъс — срещат съпротива. Тогава натискът се засилва. Мишените са индивиди или цели обществени групи, чиято единствена вина е, че споделят идеи, заплашващи съществуването на държавата.

— Не говорехме ли за АТС?

— Именно! АТС е държавата. Каролайн е посочила как това, което хората наричат „правителство в сянка“, всъщност е АТС, независимо че малцина го съзнават.

— И АТС възнамеряват да преследват американци само заради възгледите им?

— Не планират. Вече го правят. Вътрешна сигурност наскоро е разпространила документ, в който „недоволни“ военни ветерани от Ирак и Афганистан са определени като потенциални „реакционери“. Поддръжници на политици и политически каузи, призоваващи за по-малка администрация с по-голяма отговорност пред американските граждани, също са окачествени като потенциални терористи. Възможно е да те набедят за терорист дори заради някой невинен политически лозунг, залепен на бронята на колата. Независимо от действията ни, правителството ни възприема като най-сериозната заплаха за съществуването му — по-сериозна от „Ал Кайда“ и от всеки чуждестранен завоевател — и е готово на всичко, за да се защити.

— Звучи безумно.

— Нима? В името на така наречената „вътрешна сигурност“ американците са подложени на най-безочливо ежедневно наблюдение. Системата за тотално наблюдение вече функционира не само по летищата, но и в железопътните и автобусните гари. Поставят я дори по местата за почивка край магистралите. Казват ти, че е за твое добро и се грижат за сигурността ти, а издигат клетка около теб. Много скоро ще споят решетките и ще затворят вратата на клетката. Тогава никой няма да се измъкне.

— Сигурно има начин да го предотвратим.

— Те са си осигурили стабилно превъзходство, включително съдебен имунитет за частни компании като АТС, които сътрудничат на правителството да шпионира американските граждани.

— Но аз продължавам да недоумявам защо са взели на прицел „Карлтън Труп“.

— Разкритията на Каролайн сочат, че АТС се придвижват към финалната фаза на мащабен план за затвърждаване на властта им.

— Какъв план?

— Точно това е интересното. Според записките й ръководството на АТС е обсебено от интернет. Обичат социалните медии, защото те им предоставят достъп до личните отношения на хората. Онлайн покупките, онлайн търсенето, имейлите — всичко е безценно. В този смисъл интернет е неизчерпаем източник за тях. Недостатъкът му е свободният обмен на идеи и информация. Когато имаше само телевизия, вестници и радио, информацията подлежеше на контрол. Вече не е така. Сега информацията не се цензурира и това представлява заплаха за АТС. Каролайн е приложила списък на редица политически движения. Според АТС те нямаше да съществуват без интернет като средство за комуникация на организаторите и участниците. АТС усеща, че се задава промяна, и не иска американските граждани да я обсъждат. Компанията се опитва да лиши американците от основното средство, с чиято помощ да се организират и да окажат съпротива.

— Леле! — прекъсна го Харват. — Съпротива? Съпротива срещу какво?

— Още не съм разбрал — отговори Никълъс. — Не съм сигурен дали Каролайн е знаела всичко. Но съм убеден, че АТС намира настоящата форма на интернет за изключително опасна.

— Какво означава „настояща форма“?

— Изчетох доста статии, запазени от Каролайн, които разискват хипотезата за нещо като дигитален Пърл Харбър. Доколкото разбрах, АТС са се постарали доста да пропагандират идеята.

— Нещо като апокалиптична кибератака? — попита Харват.

— Именно. Не знам дали АТС са искали да сплашат клиентите, за да купуват повече хардуерни и софтуерни продукти. Свидетелствата сочат, че са разпространявали задкулисно, но изключително усърдно идеята за уязвимостта на Америка пред такава атака. За да подчертаят сериозността на заплахата, са ползвали услугите на бивши високопоставени държавни служители, набедени за експерти по темата.

— Ти не смяташ, че Америка е лесна жертва на такава атака?

— Да — отвърна Никълъс. — Директорът на ФБР, директорът на Националното разузнаване и дори ръководителят на Националната агенция за сигурност обаче са заявявали публично обратното. Интересното обаче е колко усилия полага АТС да сплаши обикновените граждани. Правителството вече е в джоба им. Американските граждани обаче не са убедени. Необходима е по-мащабна кампания и точно тук на сцената излизат високопоставените държавни служители. Карат ги да пишат книги за кибербезпомощността на Америка. Други участват в телевизионни предавания или ги интервюират за вестниците. Дори убедили известен телевизионен канал да излъчи двучасова военна игра, озаглавена „Предупредихме ви: Киберофанзива“.

— Помня я — каза Харват. — Участниците бяха бивши държавници. От Националното разузнаване, от ЦРУ, от Министерството на вътрешните работи, от Белия дом, дори военни и служители от кабинета на главния прокурор.

Никълъс кимна.

— Поставяха участниците в условия на мнима кибератака. Според Каролайн целта на програмата е била кристално ясна — да подготви американците.

— Да ги подготви за какво?

— Първо, за атаката и второ, за засилване на държавния контрол в името на сигурността, федерализацията на Националната гвардия, национализацията на електрическите и други компании в сферата на комуналните услуги са само част от мерките. Помислили са за всичко, дори за разширяване на президентските пълномощия, които според тях са не само „необходими“, но и „гарантирани“ от Конституцията.

— Твърдиш, че кампанията е чиста проба пропаганда?

— Изключително добре организирана пропагандна кампания, проведена по същото време, когато компютърен вирус зарази седемдесет и пет хиляди компютъра по света и десет американски агенции. Много подходящ момент, нали, да уловиш хората на въдицата?

Харват не вярваше в случайни съвпадения.

— Значи АТС подготвя почвата за истинска атака?

— Да. Според Каролайн тя ще е много по-мащабна от сценария, разигран по телевизията. Истинската атака няма да порази само Източното крайбрежие, а цялата нация.

— Защо? Каква полза ще извлекат?

— Помниш ли колко промени настъпиха след единайсети септември? Представяш ли си колко по-радикално ще се преобрази страната след един дигитален Пърл Харбър? АТС иска да въведе нова версия на интернет. Наричат я „Интернет 2.0“ и правителството ще я контролира.

— Правителството? — попита Харват. — Или АТС?

Никълъс се усмихна тъжно.

— Ако Вашингтон е Оз, АТС е човекът зад завесата.

Харват кимна и Никълъс продължи:

— За да използваш „Интернет 2.0“, се включваш със специален потребителски номер, издаден от правителството. Анонимността остава в миналото. Всичко се наблюдава — какво казваш, какво проверяваш. Под предлог, че работи в името на безопасността и националната сигурност, правителството ще има право да определя кой да използва мрежата и с каква цел. Ще разполага с всемогъщ лост да изключва мрежата по своя преценка, а старата версия на интернет вероятно ще бъде забравена завинаги. Свободната обмяна на идеи и информация ще бъде задушена.

След като обмисли чутото, Харват каза:

— Щом контролират интернет…

— Ще контролират всичко — довърши Никълъс.

— Защо обаче ламтят за толкова власт?

— Не знам. Навярно дори Каролайн не е знаела. Имам само предположения.

— Сподели ги.

— Атака от такъв мащаб — подмяна на целия формат на интернет — е нечувана. Но следващата стъпка сигурно е още по-забележителна.

— И американците непременно ще окажат съпротива?

Никълъс кимна.

— Каролайн е открила откъслечна информация, че хората в АТС предвиждат многобройни сценарии, включително истинска революция. Какво би подтикнало американците да се разбунтуват?

Отговорът беше ясен.

— Ако изгубят свободата си или суверенитета на държавата си.

— Каквото и да замислят, замяната на интернет с „Нет 2.0“ е последното парченце от мозайката.

— Защо сега? Защо са изчакали интернет да стане неотменима част от живота на хората? Защо не са се задействали преди десет или двайсет години?

— Не разбирам дори начина им на мислене. Записките на Каролайн сочат, че интернет се е развил по-бързо, отколкото са предполагали, и е заживял свой живот. Толкова светкавично се е разраснал, че не са успели да издигнат стена около него. Опитите да въведат такси върху потреблението и контролни механизми като правото на президента да го ограничи са красноречиви примери. Просто им е трябвало време да разработят и да усъвършенстват „Интернет 2.0“.

— И самото поощряване на онлайн системите е било част от подготовката на американските граждани за атаката, рекламната кампания така да се каже — вметна Харват. — „Предупредихме ви“.

— Точно така. Много коварна форма на Хегеловата диалектика — психологически инструмент за манипулиране на масите. В този случай създаваш проблем, изчакваш реакцията и после предлагаш разрешение.

Хората обаче не осъзнават, че онези, които предлагат разрешението, са същите, създали проблема. Не осъзнават и че каквото и да е разрешението, то винаги осигурява на авторите си повече власт.

— Имаме ли представа как ще се осъществи този дигитален Пърл Харбър?

Никълъс поклати глава.

— Не. Но за да се оправдае абсолютното преобразяване на интернет, сигурно е нещо грандиозно, нещо, което надминава всички предишни атаки срещу Америка.

— Когато ми изпрати съобщение по Пейо, ме предупреди да избягвам системите ПРОМИС и ТИП — каза Харват. — Мислиш ли, че съществува връзка между разкритията на Каролайн и нападението срещу мен и Райли в Париж и в Испания?

Този път Никълъс кимна.

— Ще ти покажа.