Брад Тор
Черният списък (63)

60

Вирджиния

Един и същи човек бе наемател на разнебитената плевня и на запуснатия апартамент над нея в продължение на повече от петдесет години. През цялото време Томи Банкс не бе споменавал нито дума за убежището си, нито бе водил някого в него. До тази нощ.

Плевнята беше застраховка. Насърчаваше всичките си ученици да инвестират в такава полица. Някои се вслушваха в съвета му, други — не. Когато ги прехвърляха в канцелариите на Лангли или създаваха семейства и ги притискаха финансови проблеми, мнозина закриваха тайните си банкови сметки и прекратяваха договорите за наем на подобни жилища. Банкс не искаше да ги съди, но резервното укрепление бе като пожарогасителя и колана в автомобила — може никога да не ти потрябва, но потрябва ли ти, благодариш на Бога, че си постъпил предвидливо. Тази нощ бе ред на Банкс да извлече полза от прозорливостта си.

Щом напуснаха благополучно Вашингтон, елиминираха проследяващите устройства на автомобила, разглобиха мобилния телефон на белокосия мъж и се запътиха към фермата.

Скриха събърбъна в плевнята, освободиха краката на белокосия мъж, надянаха му качулка и го измъкнаха от багажника. Поощриха го да изкачи покорно дървеното стълбище до апартамента, заплашвайки го, че ще пуснат в ход електрошоковата палка.

Щом стигнаха горе, завързаха краката и ръцете му за здрав дървен стол и Карлтън извади с клещи шиповете на електрошоковата палка, впили се в гърдите му.

До стария телевизор имаше древна видеоуредба и няколко редици видеокасети. Банкс беше почитател на уестърните и филмите за Втората световна война. На Карлтън му трябваше просто фонов шум, но не нещо, което да вдъхне смелост или да вдъхнови пленника. Прегледа видеокасетите и откри една с надпис на кирилица. Предположи правилно, че е от дните на Студената война и или е документален материал, или е служила да поддържа езиковите умения на Банкс.

Каквото и да беше, руският щеше да свърши работа. Карлтън пъхна касетата в уредбата, включи телевизора и увеличи звука.

След като се увери, че белокосият няма да чува разговора им, подкани Банкс да отидат в банята, за да му обясни какво смята да направи.

Възрастният мъж зададе само един въпрос:

— С качулката или без нея?

— С качулката — отвърна. — Липсата на зрение подсилва ефекта.

— Той е едричък. Страхувам се, че няма да съм ти от полза при пренасянето.

— Ще измислим нещо като лост. Стига да свърши работа, не е необходимо да е изрядно. Не бой се.

— Това си е твое дело, Прасковке. А аз само ще ти нося куфарчето.

След като уточниха подробностите, се върнаха при пленника. Карлтън го удари с юмрук по лявото ухо.

— Първи въпрос — изкрещя, за да надвика звънтенето в ушите му. — Как се казваш и кой те изпрати?

— Върви на майната си — отвърна беловласият изпод качулката.

— Ти си пръв — каза Карлтън, стисна тестисите на мъжа през панталона и ги изви жестоко.

В гърлото на пленника се надигна приглушено гъргорене, последвано от пронизителен писък. Той го пусна и попита:

— На умник ли ми се правиш? Мога да продължа цял ден и ще става все по-лошо.

— Майната ти.

— Няма да ме разочароваш, нали? Мразя да се огъват от самото начало. — Погледна Банкс и каза: — Нагрей ютията.

— Майната ти — просъска пленникът изпод качулката.

— Гладили ли са някога костюма ти върху теб? — попита Карлтън. — Спестява сума ти време, но е като да те изгорят жив. Между другото, надявам се, че не носиш полиестер. Залепва по-зле от напалм.

— Мъртъв си! Ще те убия, копеле! Чуваш ли?

— Ти ме чуй, отрепко. Ще те убия, без да ми мигне окото. Но преди това ще проговориш. Хората ти са мъртви и никой не знае къде си. Дали ще се измъкнеш жив, или сърцето ти ще се пръсне, преди да приключим, зависи изцяло от теб.

— Майната ти!

— Повтаряш се — констатира Карлтън, обърна се към Банкс и каза: — Вземи кофата и сандъците и ме последвай.

Карлтън застана зад стола на пленника, наклони го на задните му крака и го повлече към банята.

— Не ме е страх — предизвика го беловласият.

— Не бой се — отвърна му. — Ще те уплаша.

Банкс остана пред банята, а Карлтън стъпи във ваната и взе калъп жълт сапун, провесен на дебело кафяво въже над душа. После излезе от ваната, застана пред беловласия и започна да го налага жестоко със сапуна.

Мъжът беше издръжливо копеле и не издаде нито звук, преди петия или шестия удар. Карлтън продължи невъзмутимо да нанася удар след удар.

Не беше разярен. Напротив — беше абсолютно спокоен и знаеше точно докъде да стигне. Когато свърши, пленникът се гърчеше от болка.

— Как се казваш? — попита Карлтън.

Пленникът не отговори.

— Как се казваш? — повтори.

След малко чу отговора — същия като преди, но значително по-вял.

— Майната ти.

— Добре — отвърна Карлтън. — Минаваме към следващия кръг на ада. Приготви се. — Кимна на Банкс и каза: — Донеси сандъците.

Плъзна стола към ваната, клекна, хвана задните крака и преброи до три. Повдигна стола и го закрепи на ръба на ваната така, че пленникът застана хоризонтално с лице към тавана.

Останал без дъх, с разтуптяно сърце, Карлтън се облегна за миг на мивката. На езика му беше да сподели, че вече е остарял за такива занимания, но осъзна, че вероятно няма да предизвика съчувствие у Банкс, и си замълча.

Когато се съвзе, взе хавлия от закачалката и я връчи на Томи, който не се нуждаеше от допълнителни указания. Както обичаше да казва, това не беше първото му родео. Въпреки напредналата възраст и отслабналите ръце, можеше да задържи главата на завързан мъж на едно място и да натиска хавлията върху устата му, докато постигнат желания резултат.

Банкс метна хавлията през лицето на беловласия, а Карлтън завъртя кранчето на чешмата и започна да пълни кофата със студена вода. Пленникът веднага се загърчи. Знаеше какво предстои.

— Дръж го здраво — каза Карлтън на Банкс, докато кофата се пълнеше.

Столът беше от жилава дървесина. Освен това старият Беловласко бе завързан и нямаше как да се освободи.

Когато кофата се напълни, Карлтън спря кранчето, наведе се до ухото на пленника и тихо го усмири. Когато мъжът спря да се извива, той почака секунда и засвири припева на „Аз пея под дъжда“. Мъжът веднага се заизвива отново. Вероятно вече бе готов да проговори. Карлтън обаче не се задоволяваше с вероятности. Искаше да е сигурен.

Изправи се и запя песента, изливайки вода върху хавлията, закрила носа и устата на пленника.

Беловласият се замята още по-енергично. Банкс натискаше хавлията с цялата си тежест и едва успяваше да задържи лицето на пленника под водната струя.

Най-сетне Карлтън спря да налива вода, Банкс махна хавлията и се изправи.

Пленникът веднага обърна глава настрани и започна да кашля и да се бори за глътка въздух. Карлтън завъртя кранчето и започна да пълни отново кофата. Този път обаче изчака да прелее. Знаеше какъв психологически ефект ще окаже леещата се вода върху пленника.

След няколко секунди спря водата и заподсвирква отново. Кимна на Банкс, който взе мократа хавлия и понечи да я притисне върху носа и устата на Беловласия. Той обаче спря да кашля, колкото да каже прегракнало:

— Винън. Казвам се Мартин Винън.